Решение № 4249 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16057/2010 г.

Решение № 4249 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16057/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - София против решение № 1988 от 11.10.10 г. по адм. д. № 2923/09 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответницата Йоанна Георгиева Цукато излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба, моли производството да бъде прекратено и алтернативно - оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима - подадена е от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. В тази връзка становището на ответницата по касационната жалба за недопустимост на касационното оспорване на основанието по чл. 216 вр. с чл. 158 АПК е неоснователно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна . С обжалваното решение състав на Административен съд - Варна по оспорване на Йоанна Георгиева Цукато е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-18-98/10.11.08 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София за одобряване на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за територията на административен район "Одесос" - Варна в частта относно одобрения кадастрален регистър към кадастралната карта за поземлен имот с идентификатор 10135.1504.87, за сградата в него с идентификатор 10135.1504.87.1 и за самостоятелните обекти в нея с идентификатори съответно 10135.1504.87.1.1, 10135.1504.87.1.2 и 10135.1504.87.1.3 и е върнал преписката за ново произнасяне с указания по прилагането на закона, изложени в мотивите. Касационната жалба срещу така постановеното решение с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Становището на касатора, че оспорената по делото заповед представлява общ административен акт е произволно и поддържано в нарушение на разпоредбата на чл. 65 АПК. Заповедта по чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) засяга права и законни интереси на конкретно определен кръг от лица - собственици или носители на вещни права върху поземлени имоти, включени в обхвата й, предвид което представлява индивидуален административен акт. С оглед безспорната установеност на правнорелевантните факти и обстоятелства за записване в КР на лица - несобственици и неотразяване в КК на съществуващ самостоятелен обект в жилищната сграда в процесния имот с идентификатор 10135.1504. 87, собственост на оспорващата, изводът за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната й част се явява обоснован и в съответствие с материалния закон. Доводът, че мансардният етаж на сградата не представлява обект по смисъла на § 1, т. 1 ДРЗКИР не намира опора в доказателствата по делото, вкл. становището на назначеното по делото в. л. инж. Андреев, неоспорено от касатора. Обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания за отмяната му да бъде оставено в сила. С оглед този резултат, претенцията на ответницата по касационната жалба са присъждане на разноски за настоящата инстанция, заявена с писмена молба от 10.03.11 г. и надлежно доказана с приложен към нея Договор за правна защита и съдействие от 22.02.11 г. в размер на 300 лв следва да бъде уважена. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,