Решение № 11912 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2020 г.

Решение № 11912 от 25.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Д. Петрова, против решение № 782 от 23.12.2019 г. постановено по адм. дело № 1127/2019 г. на Административен съд – Плевен, с което е отменено като незаконосъобразно негово уведомително писмо изх. № 02-150-6500/1720 от 06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. При отхвърляне на касационната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар. Ответникът - О. Заров не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба, подадена от О. Заров срещу уведомително писмо изх. № 02-150-6500/1720 от 06.08.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП", от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г., в размер на 16082, 78 лв. От доказателствата по делото, първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателя е регистриран като земеделски производител. През 2013 г. е одобрен за подпомагане по мярка 214, като в уведомителното писмо за одобрение са посочени базовите изисквания за управлението - монокултурно отглеждане, почистване от нежелана растителност, използването на разрешени торове и продукти за растителна защита, правила за добра земеделска практика, водене на дневник, спазване изискванията на Регламент 834/2007, представяне на документи, включително до петата година - сертификат за съответствие на произвежданите продукти с правилата на биологичното производство. Същият е подал заявление за подпомагане с УИН 15.20.0516/86343 от 09.05.2016 г., за кампания 2016 г., към което е представена и таблица за използваните парцели за същата година - 6 парцела в период на преход с код АП08 и номера от ИСАК 62596-73-1-1, 83394-52-1-1, 83394-52-2-1, 83394-52-3-1, 83394-52-4-1, 83394-52-5-1. По искане на ДФЗ, с писмо с вх. рег. № 02-150-6500/3710 от 04.10.2016 г., заявителят е представил сертификат за сертифициране на обработваните от него площи като биологични, издаден на 16.09.2016 г., с валидност от 31.07.2016 г. до 31.07.2017 г., като процесните площи с номера 62596-73-1-1, 83394-52-1-1, 83394-52-2-1, 83394-52-3-1, 83394-52-4-1, 83394-52-5-1, всички с култура "орехи", са сертифицирани като биологични. Предходният сертификат, издаден от контролиращото лице на 08.12.2015 г. е със срок на валидност до 31.07.2016 г., като процесните площи са посочени като площи, в трета поред година на преход, към датата на издаване на сертификата. С оспореното писмо е оторизирана субсидия, в размер на 827, 24 лв., за направление "биологично растениевъдство" само за парцела, заявен с код АП03, което е извън предмета на делото, като по отношение на шестте парцела, заявени с код АП08 е налице отказ да се заплати сумата от 16082, 78 лева. Съдът е посочил, че видно от съдържанието на писмото, за процесните парцели административният орган е приел, че за цялата им площ са налице неспазени базови изисквания, изразяващи се в неспазване на нормата на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР, за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) - парцели, които се считат за недекларирани, както и че съобразно Методиката за намаляване и отказване на годишни аргоекологични плащания, по мярка 214 "АЕП" от ПРСР за 2007-2013 г., утвърдена със заповед №РД-03-243/17.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на Комисията /Е0/ 889/2008, за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент /Е0/ № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, не се предоставя финансово подпомагане за площите, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (период на преход). При тези фактически данни от правна страна решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон и целта на закона. Посоченото в оспореното писмо основание за отказ, може да бъде извлечено от колона 7 от табличния вид на писмото - неспазени базови и/или други изисквания за съответното направление. Съгласно цитирания текст на чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10, (настоящата хипотеза касае т. 5), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). Съгласно чл. 36 от Регламента, касаещ биологичното растениевъдство, за да се считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия, трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен период, който за многогодишните култури, различни от фуражните, каквито са процесните орехови насаждения, е най-малко три години, преди първата реколта от биологични продукти. В Наредба № 11/2009 г. липсва изрична норма, която да сочи, че предвидените в Регламента минимални периоди на преход, са максималните за финансово подпомагане по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. По делото се не установява също, доколкото в акта е посочено, че несъответствието с базовите изисквания, е установено посредством административна проверка, налице ли е първа реколта биологично производство, което да обоснове извода, че преходния период е изтекъл и площите, съответно продукцията е биологична. Към момента на депозиране на заявлението, площите, за които е постановен отказ, са били в трета година на преход - до 31.07.2016 г. и едва след това, същите са сертифицирани като биологични, с отразена дата на инспекцията - 08.07.2016 г., т. е. едва към този момент преходният период е изтекъл, съответно същите не са в четвърта поред година на преход. С обжалвания акт е постановен пълен отказ от финансиране за процесните парцели, без да е съобразено, че за част от периода същите са сертифицирани като такива в трета година преход, а едва след това за биологични и кандидатът е изпълнил поетото от него задължение за представяне на сертификата в срок до 30 октомври на петата година от първото заявление за подпомагане. Съдът е посочил, че преходът към биологично стопанство не става автоматично с изтичането на три години от уведомлението. Преди издаване на първото за дадено стопанство писмено доказателство по чл. 29 от Регламент № 834/2007 г. за биологична продукция контролиращото лице взема най-малко една проба и я предоставя за анализ в акредитирана лаборатория за установяване наличието на продукти и/или вещества, които не са разрешени за биологично производство. В срок до 10 работни дни от получаване на лабораторния анализ, удостоверяващ липса на неразрешени продукти и/или вещества и след изтичане на преходния период на всеки оператор, отговарящ на изискванията за биологично производство, се издава писмено доказателство по цитирания чл. 29 от Регламента за биологична продукция, както е процедирано и в случая. Обжалваното писмо не съответства и на целта на закона, тъй като според дефиницията на чл. 2, б. "з" от Регламент (ЕО) № 834/2007 "преход" означава преход от небиологично към биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Според съображение 23-то от преамбюла на Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията, преходът към метод на биологично производство изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства като в зависимост от предишното земеделско производство следва да се установят специфични периоди от време за различните сектори на производство. Продължителността на периода на преход е фактически въпрос като въвеждането на биологичното производство изисква и по-големи по размер инвестиции, което обосновава и подпомагането през този период на земеделските производители при по-голяма ставка на плащанията, съответно в противоречие с целта на закона е при липса на установени нарушения от страна на земеделския производител и при спазване на изискванията за поетапното въвеждане на биологичното стопанство, на същия да се отказва плащане, поради това, че този преход не е завършил. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че заявителят е имал възможност да направи редакция на заявлението си, като промени съответния код на дейността, която е заявил, тъй като съгласно чл. 11, ал. 6 от Наредба № 5, кандидатите за подпомагане могат да отстраняват само явни фактически грешки в подадените заявления, а съгласно § 1, т. 4 от ДР на същата наредба, "явни фактически грешки" по смисъла на чл. 11, ал. 6 са грешки, касаещи данните по чл. 3, ал. 1, т. 1. В чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 - данни за идентификация на кандидата, определени в чл. 3, ал. 2 на Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Следователно заявителят няма право да промени заявения код - в случая АП08, след подаване на заявлението. По тези съображения съдът е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, в разясненията по колона 7 – неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. В конкретния случай, административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. Съгласно цитирания в писмото чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10, (настоящата хипотеза касае т. 5), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). В този смисъл е и т. IV "Изчисляване и налагане на намаленията" втори абзац от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 214"АЕП" по ПРСР 2007-2013 г., съгласно която след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.) - не се предоставя финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие, като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Посочено е извършването на административна проверка, но не са посочени констатации от същата. При тези данни правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за липса на мотиви относно неспазване на базови изисквания от земеделския производител. Едва в съдебното производство е направен опит за мотивиране на оспорения акт, което е недопустимо. Що се касае до твърдяното и в касационната жалба нарушение на земеделския стопанин във връзка с неспазването на минималния период на преход за заявените за подпомагане площи - процесните шест парцела, правилни са изводите на съда за липса на нарушение, съответно за незаконосъобразност на обжалвания отказ за финансиране. От приложената по дело информация от контролиращото лице, с което земеделският стопанин има сключен договор е видно, че към 09.05.2016 г - датата на подаване на заявлението му за подпомагане спорните шест парцела са били със статут в преход към биологично растениевъдство, с оглед на което не може да се изисква земеделският стопанин да ги декларира като "биологични" към посочената дата. Към този момент не са изпълнени стъпките, в това число и относно контрола и установяването от страна на контролиращото лице, че парцелите са със статут "биологичен", съответно към момента на подаване на заявлението получаването на статут "за биологично растениевъдство" е бъдещо несигурно събитие, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Вярно е, че този статут е установен към края на м. юли 2016 г., но посоченото е ирелевантно към момента на подаване на заявлението. В този смисъл правилно е посочен код за площи "в преход", отговарящ на текущото състояние на същите. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заявлението за подпомагане е подадено в законовите рамки, като заявителят няма задължение, както и ред по който да коригира заявлението си относно статута на парцелите, с които кандидатства за подпомагане, като ги посочи в състояние "биологични", който статут е придобит считано от 31.07.2016 г. Годината на кампанията - 2016 г. не е четвърта година от агроекологичния ангажимент, както неправилно е прието в оспореното писмо и както се възразява в касационната жалба. Правилно съдът е отхвърлил възражението, за наличие на възможност за извършване на корекция в кода на площите, тъй като контролиращото лице едва към дата 31.07.2016 г. е удостоверило статут на площите "биологични", както и характера на корекцията не е от вида на фактически грешки, чието поправяне е допустимо. Правилно съдът е приложил и материалния закон като е приел противоречие с изискванията на Регламент (ЕО) № 889/2012 г - чл. 36, § 1., дефиниращ "преход" от небиологично към биологично земеделие като период в рамките на определен срок, по време на който са прилагани изискванията на биологично производство. Продължителността на този период е фактически въпрос, докато нормативната уредба на вътрешното право свързва периода на "преход" с изтичане на минимално предвидените за съответните мерки срокове, за процесната мярка и вид трайни насаждения - орехи - най-малко три години. Изложените от решаващият съд мотиви относно неспазване на материалния закон и целта на закона се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,