Решение № 6187 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране със седалище и адрес на управление в София, на [улица], против Решение 2501 от 15.04.2024 г., постановено по адм. д. 505 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното решение, по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД, е отменено Решение Ж-1048 от 28.11.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. Наред с това, КЕВР е осъдена да заплати на електроразпределителното дружество 200 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт с доводи за постановяването му при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на съдебно решение, с което първоинстанционната жалба против оспорения административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът Електроразпределение ЮГ ЕАД, с ЕИК 115552190 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, [улица], оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, а по същество иска потвърждаването на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за две инстанции. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение, ако същото е над определения в Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер за съответния вид правна помощ. Ответникът - А. Д. И., представляван от своята съпруга и чрез нея изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и извърши проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), по жалба на Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-1048 от 28.11.2023 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на електроразпределителното дружество са дадени следните задължителни указания: 1. В едномесечен срок след получаване на решението да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване (СТИ) за обект, находящ се на адрес [улица] [населено място], Община Пазарджик, клиентски номер 1010580606 и ИТН 3138505 в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя А. Д. И. и 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1, да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Производството пред КЕВР е започнало по жалба, вх. Е-11ИН-00-582/20.09.2023 г. на А. Д. И. срещу Електроразпределение ЮГ ЕАД (л. 27-28 от първоинстанционното дело), с която лицето е възразило срещу отказа на електроразпределителното дружество да измести на подходящо място, за сметка на това дружество, СТИ, находящо се в негов собствен недвижим имот в [населено място], Община Пазарджик, на [улица]. Установено е, че И. е изпратил на 12.07.2023 г. по електронен път писмо до Електроразпределение ЮГ ЕАД (л. 16, пак там), с което е поискал изместване на средството за измерване на консумираната електрическа енергия за посочения обект, тъй като същото се намирало на втория етаж на сградата в неговия имот и представлявало пречка за извършване на планирани ремонти дейности в тази сграда. В отговор (л. 15, пак там), от електроразпределителното дружество уведомили, че изместването на СТИ трябва да стане за сметка на клиента и след подаване на нарочно заявление. На 17.07.2023 г. лицето подало жалба до Електроразпределение ЮГ ЕАД (л. 19, пак там), в която отправил въпроси относно собствеността на СТИ и отново поискал изместването му за сметка на електроразпределителното дружество. По тази жалба електроразпределителното дружество отговорило с писмо, изпратено по електронната поща на 25.07.2023 г. (л. 20, пак там), в което разяснило, че промяната на мястото на измерване, чрез изместване на СТИ в табло на границата на имота, може да бъде извършено след заявяване на платена услуга според ценоразписа на дружеството. На 02.08.2023 г. постъпило последващо възражение от И. по електронната поща (л. 22-23, пак там), с което той настоял, че СТИ трябва да се измести за сметка на дружеството възможно най-бързо. В електронно писмо от 08.08.2023 г. (л. 24, пак там), от електроразпределителното дружество посочили, че не се предвижда за района на процесния обект в [населено място], съобразно настоящата инвестиционна и ремонтна програма на дружеството, изнасяне на средства за търговско измерване на имотна граница. Посочили, че конкретното СТИ е правомерно монтирано и отново информирали, че услугата по преместване на същото може се извърши след подаване на заявление и заплащане на такса по ценоразпис. На 28.11.2023 г. КЕВР приела оспореното Решение Ж-1048 (от л. 12 до л. 14 от първоинстанционното дело), с което, като се позовала на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, дала задължителни указания на Електроразпределение ЮГ ЕАД да извърши, в 14-дневен срок, необходимите технически мероприятия по изместване на конкретното СТИ в електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на И.. При така установеното от фактическа страна, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че жалбата, подадена от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-1048 от 28.11.2023 г. на КЕВР е процесуално допустима за разглеждане по същество и е основателна. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ орган, по предвидения за това ред и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма. Като се позовал на разменената между И. и Електроразпределение ЮГ ЕАД кореспонденция, както и становището на дружеството по жалбата на лицето до КЕВР (писмо, изх. 4893-1/03.10.2023 г. л. 29-30, пак там), е счел, че това дружество не е отказало да извърши преместването на СТИ, а е посочило, че за това следва да бъде подадено заявление и да бъде заплатена такса. Приел е, че именно в тази връзка е оплакването на И. до КЕВР, изразяващо се във възражението му да заплати изискваната от оператора на електроразпределителната мрежа такса. Допълнил е, че Електроразпределение ЮГ ЕАД не отрича, че дължи преместването на СТИ на основание чл. 120, ал. 1 ЗЕ. Формирал е извод, че Комисията не е взела становище и не е формирала изводи в оспорения акт, дали за преместването дружеството има право да изисква заплащане на такса, за който въпрос е посочил, че е съществен за основателността на жалбата на И. до КЕВР. Посочил е, че ако дружеството има право да изисква такса за преместването, жалбата до КЕВР би била неоснователна, съответно операторът на мрежата не е действал незаконосъобразно в конкретния случай. На следващо място съдът е изложил мотиви, че становището на Комисията по въпроса, дължи ли се такса от клиента за преместването на СТИ е определящо за изпълнението на дадените в процесното решение на КЕВР задължителни указания, доколкото в хипотеза на признаване от Комисията на право на електроразпределителното дружество да иска заплащане на такса за преместване, изпълнението на даденото предписание за преместване на СТИ в определен срок е поставено в зависимост от плащането на таксата, съобразно тарифата на дружеството. Като се е аргументирал, че гражданите и организациите трябва да са наясно относно изискваното и дължимо от тях поведение, е приел, че без яснота по този въпрос, не може да се изисква от Електроразпределение ЮГ ЕАД да изпълни дадените задължителни предписания. Формирал е решаващия извод, че оспореният индивидуален административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непълнота и неяснота на мотивите, препятстваща съдебната проверка за неговата материална законосъобразност. Поради това го е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Указал му е да се произнесе ясно и категорично задължен ли е, съобразно нормативната уредба, операторът на електроразпределителната мрежа да извърши преместването на конкретното СТИ за своя сметка. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на обективно изяснената фактическа обстановка, след обсъждане на доводите и възраженията на страните и след задълбочен правен анализ на релевантните по спора факти, първоинстанционният съд е формирал обосновани решаващи изводи, за отмяна на оспореното Решение Ж-1048/28.11.2023 г. на КЕВР и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Поради това мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт не следва да се повтарят и настоящият състав на Върховния административен съд, с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспореният от Електроразпределение ЮГ ЕАД индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това независим специализиран държавен орган КЕВР, в пределите на правомощията му по ЗЕ и при съобразяване на разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗЕ. Правилно е прието от съда, че КЕВР погрешно е преценил спорният между страните въпрос. Последното е довело до липсата на мотиви по спорния въпрос. Видно от жалбата на И. до КЕВР (от л. 27 до л. 28 от първоинстанционното дело) е, че той е възразил срещу отказа на електроразпределителното дружество да измести за сметка на това дружество, СТИ, находящо се в негов собствен недвижим имот в [населено място], Община Пазарджик, на [улица]. В кореспонденцията, разменена между И. и електроразпределителното дружество, последното не е отказало да измести процесното СТИ, а е заявило, че ...предоставяме възможност за изнасяне на електромерното табло на границата на имота по Ваша инициатива (имейл от 12.07.2023 г. л. 15, пак там), Дружеството е осигурило и възможност на клиенти, които желаят монтаж на електромер в табло на границата на имота в кратък срок (имейл от 25.07.2023 г. л. 20, пак там), ЕР ЮГ не предвижда в настоящата си инвестиционна и ремонтна програма (ИРП) за района на обекта Ви изнасяне на средства за търговско измерване на имотна граница...Отново посочваме, че, в случай че желаете ЕР ЮГ може да извърши услугата по Ваша инициатива и за Ваша сметка. (имейл от 08.08.2023 г. л. 24, пак там), подчертавайки изрично, че изместването на СТИ до или на границата на имота на клиента представлява платена услуга, като за целта е необходимо подаването на заявление за Изнасяне на ел. табло на имотна граница. Впоследствие електроразпределителното дружество е твърдяло пред КЕВР (становище на л. 29-30 от първоинстанционното дело), че е монтирало правомерно СТИ в имота на клиента, няма задължение за изместване на същото, освен по реда и при условията на чл. 64, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и че в хипотеза на ремонтни дейности, клиентът следва да заплати необходимите разходи по изместване на СТИ като услуга по утвърден ценоразпис. При тези твърдения и възражения на спорещите страни, основният спор между тях не е, дали местоположението на конкретното СТИ отговаря на изискванията на 120, ал. 1 ЗЕ, а на коя от двете страни, съгласно приложимия материален закон, следва да бъдат възложени разходите по изместването му до или на границата на имота на клиента. Отделно от това и във връзка със становището на електроразпределителното дружество по жалбата на И. до КЕВР, административният орган е следвало да изясни, респ. изложи съображения по въпроса, дали описаните в кореспонденцията между И. и Електроразпределение ЮГ ЕАД ремонтни дейности в сградата, където се намира СТИ, имат характер на преустройство на обект по реда на ЗУТ и ако да, предвидена ли е специална процедура за преместването на въпросното СТИ. Вместо да анализира и изложи съображения по тези правнорелевантни въпроси, КЕВР в решението си е формирала съображения по обстоятелства, които не са били предмет на спора между страните и които не го разрешават. Липсата на мотиви от административния орган по релевантните за спора обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е преценил първоинстанционният съд и е основание за отмяна на акта и връщане на преписката. По тези съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, а КЕВР, при новото разглеждане на административната преписка, следва да даде отговор на посочените в настоящото решение спорни въпроси. С оглед изхода на спора в настоящото производство, искането на Комисията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Такова следва да се присъди на Електроразпределение ЮГ ЕАД, но в редуциран размер от 100, 00 лева, който съответства на фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция и отговаря на минималния такъв за административни дела без материален интерес, определен в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия