Решение № 621 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2019 г.

Решение № 621 от 15.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10970/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Т. Николов от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2128/14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 12660/2017 г. по описа на ВАС-Седмо отделение в частта, с която е отменено решение № 1529/21.09.2017 г. по адм. дело № 1429/2017 г. на Административен съд-Пловдив относно отмяната на Акт за установяване на задължение по декларация № 933/21.12.2016 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с решение № 9/2.05.2017 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, в частта на установени задължения на Т. Николов за данък превозно средство за периода 1.01.2011 г. - 31.08.2016 г. в размер на 568,86 лв. главници, както и в частта за присъдените разноски над 92, 83 лв и вместо него е постановено друго, с което отхвърлена жалбата на Т. Николов срещу същия Акт в тази част. Претендира разноски. Ответникът Директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив оспорва искането и иска отхвърлянето му, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд-Петчленен състав-II колегия намира искането за допустимо- подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения: Отмяната на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънреден, извънинстанционен способ, като основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239, т. 1-6 АПК. Съгласно т. 1 актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия и доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Основания за отмяна са само доказателства, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Доказателствата трябва да са писмени (официални или частни документи) и да установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото - това са доказателствата за юридически или доказателствени факти, които, в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора. Отмяната е насочена срещу такава неправилност на съдебния акт, дължаща се на невиновна и обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Към искането за отмяна са приложени болнични листи за установяване на временна нетрудоспособност на искателя, считано от 22.12.2015 г. Тези доказателства не са нови и не доказват нови обстоятелства, защото са събрани в редовното съдебно производство от първоинстанционния съд. Представеното в съдебно заседание експертно решение на ТЕЛК, с което след преосвидетелстване е определена 50 % трайно намалена работоспособност на искателя със срок до 1.12.2021 г., е издадено на 6.12.2019 г., което е след приключване на делото в касационната инстанция. Тези доказателства не установяват и нови обстоятелства от съществено значение за делото, защото неработоспособността на искателя няма отношение към установяването на задължение за данък превозно средство в разглежданото административно производство. То не касае искане за освобождаване от данък превозни средства, а и твърдяното основание за това е установено с решение на ТЕЛК с дата на инвалидизация 13.12.2017 г., което е след периода, за който е установено задължението на искателя. Искателят не излага и не представя доказателства за другите основания за отмяна по чл. 239, ал. 1 АПК, поради което такива не следва да бъдат обсъждани. Твърдените неправилности на съдебния акт, дължащи се на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не са сред изброените в чл. 239, ал. 1 АПК и не представляват основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по извънредния способ. По тези съображения искането следва да бъде отхвърлено, а на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по направеното своевременно искане за това. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд-Петчленен състав-II колегия,