Решение № 10902 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2011 г.

Решение № 10902 от 31.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10392/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби срещу решение № 1130 от 23.06.2011 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 690/2010 г. С обжалваното решение е отменен ревизионен акт № 900521 от 4.01.2010 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 146/8.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Шиков" ООД за данъчни периоди м. 08, м. 11, м. 12.2007 г. са определени публични задължения за ДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 2347 лева, по фактури, издадени от "Илиеви" ЕООД ведно с прилежащите лихви за забава. Със същото решение е отхвърлена жалбата в останалата част, както и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 2136,12 лева. В касационната жалба на дирекция "ОУИ" - Пловдив се твърди неправилност на решението в частта, в която РА е отменен. Наведените касационни основания са за неправилно прилагане на материалния закони и допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата по делото-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част. Претендират се разноски. В касационната жалба на "Шиков" ООД се поддържа неправилност на решението в частта, в която се отхвърля жалбата срещу РА. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е допуснато нарушение от съда при преценката на доказателствата по делото- чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от надлежни страни по делото и в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По отношение на основателността им приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе. С него на ревизирания субект са определени задължения за ДДС в резултат на отказан данъчен кредит по фактури от различни доставчици. Общото между тези фактури е, че всички те касаят доставка на гориво. Доставчиците са, както следва: 1. "Стройко 11" ЕООД - 7 бр. фактури. Констатациите на приходния орган за този доставчик са, че не разполага със складови площи за съхранение на горивото, както и с обезпеченост за транспорта му; не е доказано плащане по фактурите, тъй като фискалните бонове не съдържат всички реквизити; не са налични декларации за качеството на течните горива съобразно ЗЧАВ и Наредбата. 2. "Илиеви" ЕООД - 3 бр. фактури. Констатациите за този доставчик са, че притежава бензиностанция в с. Гелеменово; фактурите са осчетоводени; към фактурите липсват касови бонове, товарителници, декларации за качеството на горивата, приемо-предавателни протоколи. 3. "Валенса 2005" - 23 бр. фактури за евродизел. Приходният орган е приел, че доставчикът не е представил доказателства за наличие на обект за съхранение на горивото; икономическата му дейност е строителна; предходните доставчици нямат складови бази. 4. "Транс Прогрес 43" ЕООД - 2 бр. фактури. Констатациите са, че доставчикът не е представил доказателство за наличието на търговски обект за съхранение на гориво; не е представил съпътстващи документи към фактурите, като приемо-предавателни протоколи, експедиционни документи, транспортни документи; за предходен доставчик сочи "Рафид трейдинг " ЕООД, комуто е извършена насрещна проверка и са са взети обяснения от управителя, че горивото е съхранявано в склад на, нает от "Пантекс - Людмил Пантев" ЕТ, находящ се в гр. Видин, ул. "Цар Иван Асен Втори" № 15; въз основа на присъединен протокол на ТД на НАП - Видин от 19.01.09 г. е установено, че на посочения адрес има едноетажна сграда с две отделни помещения, които са празни, а сградата е неизползваема, като липсват обекти за съхранение на гориво; за предходен доставчик на този предходен доставчик е посочен "С и М" 2000" ЕООД, което е дерегистрирано по ЗДДС на 20.07.2007 г. и което не е представило поисканите му документи. Административният съд е приел, че спорът по делото се концентрира до реалността на доставките по фактурите. Посочено е, че притежаването само на фактури за доставките и тяхното счетоводно отразяване не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в тях стопански операции, като при оспорването им в тежест на жалбоподателя е да докаже, че съдържанието им отговаря на обективната действителност. Прието е от съда, че относно фактурите от тримата доставчика - "Стройко 11" ЕООД, "Валенс 2005" ЕООД и "Транс прогрес 43" ЕООД жалбоподателят не е ангажирал доказателства за реалността на стопанските операции, както и такива за възникване на данъчното събитие по смисъла на понятието, вложено в нормата на чл. 25 от ЗДДС. Посочено е, че не са представени годни доказателства за транспортирането на стоките, за начина на съхранението им, както и за придобиване на стоки от рода на процесните от конкретните доставчици. Съдът е посочил, че произходът на стоката или нейния транспорт, или начина на съхранение и прочие, не са предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, но посочените обстоятелства съставляват доказателство за реалното осъществяване на стопанската операция, без наличието на които се достига до извод, че е налице само документално оформяне на доставките. До извод за обратното според съда не може да се стигне на база принципното наличие на стоки от рода на процесните у оспорващия и тяхната последваща реализация. До извод за реалност на доставките според съда не води и РА, съставен на "Валенс 2005" ЕООД, обхващащ и част от процесните периоди. Съдът е посочил, че с този РА е отказан данъчен кредит на лицето по фактурите от всички визирани в настоящия РА предходни доставчици, поради липса на реално осъществени доставки, което според съда водело до извод, че реално този търговец не е осъществявал каквато и да било дейност с горива през тези периоди, а е налице документално оформяне на доставки. Административният съд се е позовал на практика на СЕС, за да отхвърлил възражението на жалбоподателя, че отказвайки правото на данъчен кредит по процесните фактури на жалбоподателя, се стига до двойно данъчно облагане на една и съща доставка. Административният съд въз основа на цитираните решения на СЕС е формирал извод за адекватност на мярката с посочената цел, а именно да се отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който може да породи предвиденото право на приспадане, дотолкова доколкото ДДС е начислен във фиктивната фактура. По отношение на фактурите от "Илиеви" ЕООД съдът е преценил РА като неправилен и незаконосъобразен. Съдът е преценил и кредитирал следните обстоятелства, установени по отношение на този доставчик: доставчикът разполага със собствена бензиностанция и реално осъществява такава дейност; във връзка с транспорта на стоката са налични надлежно съставени пътни листове, които кореспондират с дадените обяснения и извършените насрещни проверки на доставчика, лицето предоставило транспортното средство и на това, посочено като шофьор, като последният е разпитан и като свидетел. Въз основа на тези обстоятелства и предвид установеното редовно осчетоводяване на доставките от страна на "Илиеви" ЕООД съдът е преценил, че са налице достатъчно доказателства, обосноваващи извод за реалност на доставките по фактурите от този доставчик. Доколкото се касае до три броя доставки, на относително малко количество гориво, то начина на осъществяване на транспорта, напълно кореспондира с дадените обяснения от собственика на МПС - автоцистерна ГАЗ 53А, че същото е предоставяно за нуждите на "Шиков" ООД инцидентно и след работно време и на близки до гр. Пазарджик разстояния. Съдът е отхвърлил довода на приходния орган относно неустановения произход на стоката. Посочил е, че дори да се приеме, че стоката е с "неустановен произход", това не е основание да се приеме, че прекият доставчик не е прехвърлил стоката на жалбоподателя. Съдът е посочил, че в подкрепа на извода за реалност на доставките е и представения по делото РА на този доставчик, който касае и част от периодите по процесните фактури. Посочено е, че за разлика от РА на "Валенс 2005" ЕООД, РА на "Илиеви" ЕООД сочи, че ревизираното лице през процесния период е осъществявало реално облагаеми доставки, по които е начислен ДДС при възникнало данъчно събитие. Отделно от това е посочено, че предмет на изследване в този РА са и част от процесните предходни доставки, които са приети за реално осъществени. По жалбата на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. Жалбата е неоснователна. Неоснователно е оплакването в нея, че съдът е изградил изводите си не върху реално представени и съществуващи доказателства. Обстоятелствата, които съдът е възприел, за да прецени, че по фактурите от "Илиеви" ООД са налице реални доставки се доказват със събраните по делото доказателства. В хода на самата насрещна проверка е установено, че този доставчик притежава бензиностанция. Това обстоятелство, както и фактът, че доставчикът извършва дейност по продажба на горива се установява и с представения по делото и влязъл в сила РА на този доставчик. Фактическото предаване на горивото от доставчика на ревизираното лице се установява, чрез събраните по делото транспортни документи. Данните от тези документи се подкрепят и от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Попов, който е шофирал цистерна, превозвала горивото. Видно от декларацията на Томи Попов (лист 773, 5-ти том), събрана при насрещната проверка в хода на ревизията е, че лицето е декларирало, че е извършвало превоз на горива от бензиностанция в с. Гелеменово на "Илиеви" ЕООД до бензиностанция заводски строежи на "Шиков" ООД, по тяхна молба и предоставена от "Шиков" ООД автоцистерна. При наличието на тези данни по делото, съдът обосновано е приел за доказана твърдяната от жалбоподателя реалност на фактурираните от "Илиеви" ООД доставки. По жалбата на "Шиков" ООД. Жалбата е неоснователна. Административният съд е изложил подробни съображения защо приема за недоказана жалбата в тази й част. Изводите на съда са обосновани тъй като съответстват на установените данни по делото, които са съответни на събраните по делото доказателства. Недоказан по спора е останал фактът, че преките доставчици "Стройко 11" ЕООД, "Валенс 2005" ЕООД и "Транс Прогрес 43" ЕООД са имали обезпеченост за съхраняване и/или транспортиране на стоки от вида и в количеството по процесните фактури. Липсата на доказателства за тези обстоятелства води до недоказаност на твърдението, че тези доставчици реално и фактически са придобили и разполагали с фактурираните горива, за да могат след това да ги предоставят във фактическата власт на жалбоподателя. Недоказаността на твърдението, че фактурираните горива са били във фактическата власт на преките доставчици води до обоснования извод, че с издаването на спорните фактури е извършен само документооборот, но не и реално предаване на горивата. Разпитаният по делото свидетел Попов казва, че е возил горива на "Шиков" от всички бази, където могат да се возят горива - от гр. Видин, от Стара Загора, от Пловдив, Ветрен, Ихтиман. По делото не са представени обаче доказателства, че преките доставчици - "Стройко 11" ЕООД, "Валенс 2005" ЕООД и "Транс Прогрес 43" ЕООД имат петролни бази и те се намират в някои от посочените градове. Относно възражението, че вещото лице е установило редовност на воденото счетоводство от тези доставчици константна е практиката на съда и тя правилно е съобразена от административния съд, че само това обстоятелство не е достатъчно, за да се прецени една фактура като удостоверяваща реална доставка. Както се посочи и по-горе, изводите на административния съд в тази част от спора са обосновани и правилни. Не се установи съдът да е допуснал нарушение при преценката на събраните по делото доказателства. Фактите и обстоятелствата, които са приети за установени се подкрепят от доказателствата по делото. Съдът е спазил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,