Решение № 12429 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Брайкова срещу решение 53 от 13.03.2023 г. по адм. дело 270/2022 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2393#1 от 17.06.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на съда за липсата на фактически и правни основания за издаване на процесния АУПВД, като в тази връзка развива подробни доводи. Поддържа, че обсъждането от страна на първостепенния съд на влезли в сила административни актове, относими към конкретния спор, е недопустимо и в този смисъл счита, че изложените мотиви са извън пределите на спора, с който съставът е сезиран. Иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорения АУПДВ. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Д. Желева, чрез процесуалния си представител адв. С. Рафаилов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ 01-6500/2393#1 от 17.06.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Д. Желева е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. в размер на 26 592,57 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността /Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г./. За да отмени оспорения акт, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: За кампания 2018 Д. Желева е подала заявление за подпомагане с УИН: 20/270418/16814, като част от заявените схеми и мерки за подпомагане са СЕПП и Компенсационни плащания в планински райони /подмярка 13.1./. Със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, е одобрен проект за специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Със заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, обнародвана в Държавен вестник на 08.03.2019 г. Същата не е обжалвана в частта ѝ, касаеща декларирани за подпомагане от Д. Желева площи. С писмо изх. 01-0400/461 от 02.09.2020 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, адресирано до заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са посочени резултати от кръстосани проверки по заявления за подпомагане за кампания 2018 г., касаещи парцели на земеделски стопани с констатирано намаление в допустимата за подпомагане площ. С писмо с изх. 02-200-6500/5312 от 31.03.2021 г. на заместник изпълнителният директор на ДФЗ лицето е уведомено, че за кампания 2018, след извършване на намаления за подпомагане се оторизират суми по заявените схеми и мерки, от които по СЕПП в размер на 2 724,08 лв. и по подмярка 13.1/НР1 в размер на 2 970,62 лв. Съгласно съдържанието на уведомителното писмо, изплатените суми по двете схеми и подмярки са, както следва: по СЕПП - изплатена сума в размер на 15 364,71 лв. и по подмярка 13. 1/НР1 - изплатена сума в размер на 16 922,56 лв. Съдът приема, че това уведомително писмо е съобщено на лицето на 12.04.2021 г. и липсват данни за подадени възражения в указания срок. С писмо изх. 01-6500/2393 от 08.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014/ и предвид констатирано от страна на административния орган недължимо плащане на финансова помощ, Д. Желева е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Видно от мотивите на писмото, след приключване на проверките по подаденото от лицето заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни Площи, допустими за подпомагане за парцел с композитен 62061-25-4-2 с декларирана площ 35 ха и недопустима площ от 26,53 ха, съгласно заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите и писмо от 02.09.2020 г. В тази връзка и с оглед отразените в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ окончателните данни за допустимите за подпомагане площи е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018, при която е установено, че коректните суми, на които лицето има право на подпомагане са: по СЕПП в размер на 2 724,08 лв. и по мярка 13.1 в размер на 2 970,62 лв. Указано е, че разликата между първоначално оторизираната субсидия в размер на 12 640,63 лв. по СЕПП и 13 951,94 лв. по мярка 13.1, или общо 26 592,57 лв. представлява недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФЗ - РА. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство са допуснати, изслушани и приети първоначална и повторна съдебно техническа експертиза /СТЕ/, заключенията по които изцяло са кредитирани от първоинстанционния съд и са приети като доказателства три броя разпечатки от 23.11.2022 г. от Системата за електронни услуги /СЕУ/ на ДФЗ. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма. Този извод е мотивиран с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, определяща като публични държавните и общинските вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Решаващият състав е преценил, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на който със заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е делегирано правомощието да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, но същият е немотивиран и е постановен в противоречие с материалноправните норми, което обуславя извод за неговата незаконосъобразност. За да достигне до този извод, решаващият състав приема, че при издаването на оспорения акт, административният орган не е посочил има ли издаден административен акт за извършената първоначално оторизация и за извършеното преизчисление на финансовото подпомагане и в тази връзка излага съображения, че оспореният акт не препраща изрично към приложеното по административната преписка писмо от 31.03.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, поради което не може да се приеме, че АУПДВ е мотивиран надлежно в частта относно извършената първоначално оторизация и в частта относно последващото преизчисление на финансовото подпомагане. Наред с изложеното, според съда в писмото са налице противоречия, от които не може да се изведе действителната воля на органа и липсва посочване на конкретната причина, поради която са извършени намаления по СЕПП и по подмярка 13.1, нито има мотиви, от които да се направи връзка с недопустимата площ на процесния парцел, посочен в АУПДВ, която да доведе до намаления на оторизираните суми. С оглед на изложеното съдът приема, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността, неизлагането на конкретните фактически основания, въз основа на които административният орган претендира възникване на държавното вземане, препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. При преценката за съответствието на АУПДВ с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е приел, че същият е незаконосъобразен. В тази връзка излага мотиви, че предходно издадените и влезли в сила два административни акта - заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 с изх. 02-200-2600/5312 от 31.03.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, за което приема, че е немотивирано и вътрешнопротиворечиво, не могат да послужат като основание за издаването на акта. Съставът счита, че по делото безспорно се установява, че парцелът, посочен в оспорения АУПДВ, е бил включен изцяло в проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, одобрен със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и обстоятелството, че с приемането на заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, част от същия парцел не е включен в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Изложеното според съда обаче не може да обоснове извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, тъй като след влизане в сила на заповедта за окончателния слой липсва административен акт, с който Д. Желева да е надлежно уведомена за извършени намаления на оторизираните суми по СЕПП и по подмярка 13.1, които намаления да са във връзка с недопустима площ на парцелите по АУПДВ. В контекста на изложеното първостепенният съд приема, че липсва фактическо основание за установяването на публично държавно вземане срещу лицето. Липсата на яснота, че посочената в АУПДВ част от парцела представлява недопустима площ, както и че за тази площ е извършено недължимо плащане, според съда обуславя извод за издаването на акта и в противоречие с чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. По аргумент от чл. 7, § 3 от същия Регламент и предвид включването на процесните парцели изцяло в проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, както и извършеното плащане на първоначално оторизираните суми, съставът приема, че същото е извършено поради грешка на министъра на земеделието, храните и горите, в чиято компетентност е одобряването на слоя, като допуснатата грешка не е била очевидна за подпомаганото лице. С оглед дадените в хода на производството заключения по СТЕ, първоинстанционният съд излага мотиви, че макар и част от парцела да е останала извън окончателния слой, в индивидуалната партида на лицето в СЕУ на ДФЗ, тази част не е отразена като недопустима площ, обстоятелство, което се потвърждава и от съдържанието на представените в хода на съдебното производство разпечатки от системата. В тази връзка приема, че в разглеждания случай за Д. Желева не е било очевидно дали размерът на изплатената субсидия е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от административния орган при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане, поради което е налице хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. По така изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорения АУПДВ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити, но необосновано е приел наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е застъпеното от страна на съда становище, че процесният акт е издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Изложените фактически и правни основания са взаимосвързани и от същите е ясно как е определен размерът на установената за възстановяване сума при установена с влязъл в сила акт недопустимост за подпомагане на част от декларирания от Д. Желева парцел. В АУПДВ, както и в изпратеното до лицето по реда на чл. 26 АПК писмо, са посочени достатъчно детайлни и разбираеми мотиви за неговото издаване и в този смисъл правото на защита на лицето не е нарушено в рамките на административното производство. На следващо място, правилно и обосновано посочва административният съд в своите мотиви, че няма данни дружеството да е обжалвало посочената заповед на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой за кампания 2018, нито уведомителното писмо на ДФЗ от 31.03.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане /л. 23 от делото/, но неправилно приема, че лицето не е надлежно уведомено за извършените намаления на оторизираните суми по СЕПП и по подмярка 13.1, тъй като именно с писмото от 31.03.2021 г., съобщено на 12.04.2021 г. и неоспорено от Д. Желева по административен или съдебен ред, същата е запозната с приложените намаления, респ. оторизираната сума. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, от съдържанието на уведомителното писмо безспорно се установява заявеният от лицето размер на финансовото подпомагане и размерът на намаленията, приложени след извършването на административни проверки на заявените данни и тези, поддържани в ИСАК, въз основа на които е обоснован извод за оторизиране на суми по заявената схема и мярка в общ размер на 5 694,70 лв. На следващо място, в изпълнение на разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на която се позовава и административният орган в мотивите на оспорения акт, заповедта е обнародвана в ДВ, публикувана е на интернет - страницата на министерството и Д. Желева, като кандидат за директно плащане по заявените схеми и мерки е имала възможност да я обжалва. Необжалването на тази заповед, която е влязла в сила, е послужила и като основание да се определи публичното държавно вземане за възстановяване по СЕПП и мярка 13.1. В този смисъл и решение 10235 от 26.10.2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 1849/2023 г. Независимо от горното, достигнатият от първоинстанционния съд извод досежно материалната незаконосъобрзаност на оспорения АУПДВ е правилен и се споделя от настоящия касационен състав. Административният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК и е преценил спазването на чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. Съгласно чл. 7, § 1 от цитирания Регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера.. От съдържанието на нормата е видно, че естеството на грешката не се конкретизира, а единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В процесния случай първоначалното изплащане на процесните суми на лицето, видно от приложените по делото доказателства, предхожда издаването на заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой, с която процесните площи в общ размер на 26,53 ха от парцел с композитен 62061-25-4-2 са изключени от Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, като е налице и втората предпоставка за прилагане на сочената разпоредба от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, а именно грешката не е очевидна за бенефициера. Липсата на данни в индивидуалната партида в СЕУ на ДФЗ на лицето във връзка с констатациите за допустимост на заявената площ на процесния парцел, безспорно се установява от даденото в хода на съдебното производство заключение по назначената повторна СТЕ. В хода на изслушването на експерта в открито съдебно заседание, същото заявява, че след извършването на справка към момента на одобряване на слоя, заявеният от лицето парцел попада изцяло в същия. Наред с това, както в заключението по първоначалната СТЕ, така и в заключението по повторната СТЕ, вещите лица констатират и обстоятелството, че към момента на извършване на експертизите, в индивидуалната партида на Д. Желева липсва отбелязване на извършените намаления в първоначално оторизираните суми, респ. размера на недължимото плащане по СЕПП и подмярка 13.1, а е налице единствено информация за изплатените суми. В контекста на изложеното и независимо от липсата на оспорване на уведомително писмо от 31.03.2021 г., не може да се приеме за безспорно установено обстоятелството, че сумите са изплатени погрешно по вина на органа и тази грешка е била очевидна за бенефициера, тъй като по делото не са представени доказателства на лицето да са били известни каквито и да било констатации за недопустимост на заявените 26,53 ха площи преди получаването на уведомителното писмо. В разглеждания случай за Д. Желева не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, поради което изводите на първоинстанционния съд за неговата незаконосъобразност, са в съответствие с материалния закон. В съшия смисъл относно приложимостта на чл.7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 е решение 13239 от 23.12.2021 г. по адм. дело 3433/2021 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на процесния АУПДВ, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 360 лв. уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2023 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер близък до установения минимален размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 и § 2а от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение