Решение № 2622 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2018 г.

Решение № 2622 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7536/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" – ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Шести септември" № 27, подадена чрез процесуалния му представител адв. Рафаилов, против решение № 47 от 20.03.2018 г., постановено по административно дело № 376/2017 г., на Административен съд – Сливен /АС - Сливен/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 56 от 17.08.2017 г., издаден от М. Маринов за директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, съгласно заповед № РД-562/07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи нищожност на АУПДВ или същият да се отмени като незаконосъобразен, а евентуално, делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. Касаторът заявява претенция за присъждане на направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директор на БД ИБР – гр. Пловдив оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Бенин и иска от съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК по пощата и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС –Сливен е бил АУПДВ № 56 от 17.08.2017 г., издаден от М. Маринов за директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, съгласно заповед № РД-562/07.08.2017 г. Със същия на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" – ООД на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 194, ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ е установено задължение за такса за водовземане от подземни води по разрешително № 300635/07.12.2004 г., издадено също от директора на БД ИБР, за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. в размер на 3 451 лв. и лихва в размер на 1 046. 69 лв. Сливенският административен съд е приел, че оспорването е допустимо, а жалбата е неоснователна. Изложил е мотиви за това, че АУПД е издаден от компетентен орган съобразно изискването на чл. 195б от ЗВ. Спазено е според него изискването за форма, в т. ч. за посочване на фактическите и правни основания, спазена е и законово регламентираната процедура по издаването на акта, тъй като задълженията са установени на базата на декларациите на дружеството по чл. 194б ЗВ и представените справки за иззети водни количества; извършена е проверка, при която данните от справките за 2010 г. и 2011 г. и декларациите за годините от 2012 г. до 2016 г. са приети от административния орган; изпратена е покана за доброволно изпълнение въз основа на констативния протокол № СЛ 439 от 21.07.2017 г. и тъй като задълженията не са платени, е издаден АУПДВ № 56 от 17.08.2017. За да отхвърли жалбата, първостепенният съд е установил, че размерът на задължението е определен съобразно действащите тарифи, а жалбоподателят не е представил документи, установяващи различен размер на водовземането по години във връзка с направеното от него в този смисъл възражение. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ в приложимата редакция, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Основателен е обаче, според настоящия касационен състав, доводът на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, тъй като той не е изпълнил задължението по чл. 152, ал. 4 АПК да изиска служебно цялата преписка по издаването на акта и по-конкретно посочената в него заповед № РД-562/07.08.2017 г. на министъра на околната среда и водите, въз основа на която той е издаден от лице, изпълняващо правомощията на директора на БД ИБР. След като тази заповед е посочена като основание за издаването на акта от лицето, което го издава вместо директора, то тя следва да се съдържа в административната преписка. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Липсата на компетентност е първото основание за оспорване по чл. 146. За да изпълни задължението си да извърши служебно преценка за това дали актът е издаден от компетентен орган, в случая той е следвало на основание чл. 171, ал. 4, изречение второ АПК да укаже на ответника, че не сочи доказателства във връзка с компетентността на органа, издал оспорения акт, в т. ч. доказателства за обективната невъзможност на титуляря да изпълнява своите правомощия, доколкото чл. 195б, ал. 1 ЗВ не регламентира възможност директорите на басейнови дирекции да делегират правомощията си по издаването на АУПДВ. По така изложените съображения оспореното в настоящото касационно производство решение на АС – Сливен като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането на касатора за присъждане на разноски за касационното производство следва да се произнесе съдът, който повторно ще разгледа делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение