Решение № 970 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2013 г.

Решение № 970 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Стопанска академия "Д. А. Ценов", гр. Свищов, ул. "Емануил Чакъров" № 2 срещу решение № 63 от 25.02.2013 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по административно дело № 590/2012 г. С обжалваното решение съдът обявил нищожността на Решение, изх. № 93.00-97 от 6.06.2012 г., издадено от проф. д-р Любен Киров, действащ като изпълняващ длъжността ректор на Стопанска академия "Д. А. Ценов", с което е отказан достъп до обществена информация по заявление, вх. № 93-00-95 от 31.05.2012 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че ректорът на академията е административен орган, а не законен представител на юридическо лице със специални функции в регламентирана със закон сфера. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) заместник-ректорът на висшето училище има право да представлява ректора в случаите, когато е упълномощен от него. Законът не е поставил изисквания за вида на акта на упълномощаването. С оглед на това и поради специфичните задачи на висшите училища, за ректорите не е приложимо тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд, на което съдът се позовал. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Свилен Пецов, Адвокатска колегия, гр. Велико Търново. Ответникът по касационната жалба - Игнат Петров Папазов, счита същата за неоснователна. Сочи, че ректорът на академията е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК и актовете му по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ) подлежат на съдебен контрол. Необосновано счита твърдението на касатора за неприложимост на тълкувателно решение № 4/2004 г. Сочи, че от делимитациите на касатора между законен представител и административен орган следва, че ректорът не е имал право да издава оспорената заповед, което означава, че не би могъл и да делегира права за това. Сочи, че оспореното решение е издадено при тежък порок - липса на материална компетентност, който съдът правилно установил. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите по делото и въз основа на тях направил обоснован и правилен извод, че решението е издадено от заместник-ректора, на когото не са надлежно предоставени правомощия. Доводите на касатора, че ректорът на академията не е орган са необосновани и в противоречие на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Игнатов бил докторант в Стопанската академия, самостоятелна форма на обучение, тригодишен срок, който подал молба за удължавана на срока на докторантурата с шест месеца. Искането не било удовлетворено - на заседание на катедра "Финанси и кредит" от 26.03.2012 г. не било дадено съгласие и ректорът издал заповед № 300 от 06.04.2012 г. за отчисляването му. Със заявление за достъп до обществена информация, вх. № 93.00-95 от 31.05.2012 г., Игнатов поискал достъп до протокола от заседанието на катедра "Финанси и кредит" от 26.03.2012 г. С Решение № 93.00-97 от 6.06.2012 г., проф. д-р Любен Кирев - заместник-ректор на академията, посочен в решението като изпълняващ длъжността "ректор", съгласно заповед № 418 от 10.06.2011 г., отказал достъп до исканата информация. Със Заповед № 418, издадена на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 ЗВО, чл. 42, ал. 1 от Правилника за дейността на Стопанската академия и чл. 192, ал. 1 от Кодекса на труда ректорът наредил в случаите на отсъствието му от академията поради ползване на платен или неплатен отпуск, отпуск поради временна нетрудоспособност, командировка и др. да бъде заместван от заместник-ректора проф. д-р Любен Кирев. В хода на съдебното производство органът не представил доказателства за обективната невъзможност да изпълнява правомощията си на 6.06.2012 г. Съдът разпитал свидетелят Георги Герганов - финансов мениджър на академията, който посочил, че на 06.06.2012 г. ректорът е бил в академията до около 11, 30 часа, но след това е имал срещи в общината във връзка със завършване на ремонта на улицата пред академията, поради което не било ясно дали ще се върне до края на деня. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение има характер на индивидуален административен акт, тъй като претендира да е издадено от орган, на задължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДОИ. Приел, че академията е задължен субект по смисъла на чл. 32, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, който се представлява от ректора - орган по смисъла на Закона да достъп до обществена информация. Приел, с оглед на възможността по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, че по делото няма данни за делегиране на правомощията на ректора на друго лице, тъй като със Заповед № 418 ректорът е разпоредил да бъде заместван в случаите на отсъствие от заместник-ректора. Приел, че доказателствата по делото не установяват на 6.06.2012 г. ректорът да е отсъствал по обективни причини от работа, поради което не е налице основание за заместване. Позовал се на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на Върховния административен съд. Въз основа на това направил извод, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган и обявил нищожността му. Този извод на съда е правилен. При така установените по делото факти и с оглед на доводите на касатора в подкрепа на твърдяното отменително основание спорът по делото е има ли ректорът качеството на орган по смисъла на Закона за достъп до обществената информация и надлежно ли е упълномощен заместник-ректорът. Първоинстанционният съд изключително прецизно събрал и анализирал релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства. Направил обосновани фактически и правни изводи. Касационната инстанция ги счита за правилни. Не счита за необходимо да ги повтаря, само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да добави следното: Законодателят изрично е определил задължените по Закона за достъп до обществена информация лица. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, освен държавните органи, задължени лица са и публичноправни субекти, различни от държавните органи, включително публичноправни организации. Съгласно § 1, т. 4 ЗДОИ публичноправна организация е юридическо лице, което е създадено с цел задоволяване на обществени интереси, повече от половината от приходите на което се финансират от държавния бюджет. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) висшето училище е организация на публичното право - създава се с акт на Народното събрание, и пред нея са поставени обществено приемливи цели. Стопанската академия безспорно е държавно висше училище. За нея е налице и второ изискване на § 1, т. 4 ЗДОИ - тя се финансира от държавния бюджет (виж приложение № 1 към чл. 6, ал. 2 от Закона за държавния бюджет за 2012 г., годината в която е издадено оспореното решение). С оглед на това академията безспорно е задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ лице. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗВО ректорът е орган за управление на висшето училище. Факта, че ректорът представлява училището и юридическо лице не променя качеството му на орган за управление, напротив, това е едно от неговите правомощия - чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗВО. Юридическото лице на училището е създадено, за да може то да участва в гражданския оборот и да задоволява потребностите си. А училището, като организационна структура, е създадено да задоволява обществени потребности в областта на образованието и за неговото управление законодателят е определил органи, със съответните правомощия. Като орган за управление на висшето училище ректорът има правомощия, възложени му от закон, които са различни от качеството му на представляващ юридическото лице. За това, когато по обективни причини ректорът не е в състояние да изпълнява задълженията си като орган на училището или по негова преценка реши да възложи изпълнението на някои от правомощията си, които законът позволява, на заместник-ректора, той не го упълномощава, а го оправомощава - възлага му своите правомощия. Упълномощаването е едностранна правна сделка, с която едно лице овластява друго да извърши от негово име и за негова сметка определени действия - чл. 37 от Закона за задълженията и договорите. Заместването е действие вместо замествания орган. Заместващият встъпва в правомощията на замествания, защото последният по обективни причини не може да ги упражнява. Тези основни принципи на упражняване на компетентността са относими и за органите на управление на висшите училища и когато по силата на закона актовете им подлежат на съдебен контрол съдът е длъжен да извърши проверка за тяхното спазване. С оглед на това съдът правилно се позовал в мотивите си и на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Върховния административен съд. Видно от изложеното доводът на касатора, че не бил орган, за когото са приложими изискванията за упражняване на предоставената му по закон компетентност, са неоснователни. В случая става въпрос за правосубектността на ректора в качеството му на орган на училището, а не в качеството му на представляващ юридическото лице на училището. Съдът, след като прецизно установил релевантните по делото факти - бил ли е обективно възпрепятстван ректорът на 6.06.2012 г. да изпълнява задълженията си, направил правилен и обоснован правен извод, че заповед № 418 в конкретния случай не е породила правните последици на заместването на ректора от заместник-ректора. Релевантните за заместването юридически факти са качеството заместник по служба, наличието на изричен акт за заместване и обективна невъзможност на титуляра на компетентността да я упражни. По делото е безспорно, че заместник-ректорът има качеството на заместник по служба, както и че има нарочен акт за заместване. Но доказателствата по делото безспорно доказват, че на 6.06.2012 г. ректорът на академията не е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради което не е налице и основание за прехвърляне на компетентността му върху заместник-ректора. Доказателствената тежест за обективната невъзможност на титуляра на компетентността да изпълнява функциите си към датата на издаване на акта е на органа. Като не е доказал този правопораждащ правото на заместване факт органът не е установил наличие на релевантните юридически факти, поради което правилно съдът приел, че актът е издаден от некомпетентен орган. Издаденият от некомпетентен орган акт е нищожен, той не може да породи желаните правни последици и за да се премахне създадената от него правна привидност съдът трябва да обяви нищожността му. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно. При извършената служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото, направено от страните искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът след да осъди Стопанска академия "Д. А. Ценов", юридическото лице, в чиято структура се намира органа - касаторът, да заплати на Игнат Петров Папазов направените по делото разноски. Тъй като ответникът не е представил доказателствата за направени такива в касационното производство съдът не следва да присъжда разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,