Решение № 790 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2016 г.

Решение № 790 от 18.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. против решение № 276 от 07.06.2016 г. по адм. дело № 163/2016 г. на Административен съд - П.. С него е отхвърлено оспорването му на заповед № УРИ 316 з-9/04.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - П. относно наложено му дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца" Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР - П., чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Ц. В. против заповед № УРИ 316 з-9/04.01.2016 г. на директора на Областна дирекция на МВР - П.. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 8, предл. първо, чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от шест месеца" за това, че на 08.07.2015 г. не е уведомил по установения ред за допуснато нарушение на разпоредбите на т. 7 и т. 10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед № 8121 з-197/19.02.2015 г., - поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на служебен автомобил "О. А." рег. [рег. номер на МПС]. Административният съд точно е установил релевантните факти по делото и е достигнал до правилни правни изводи. Правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В съответствие с данните по дисциплинарната преписка съдът обосновано е приел, че при издаване на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство срещу служителя е образувано по повод писма на дирекция "Вътрешна сигурност" МВР, проведено е в сроковете, предвидени в Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), резултатите от което са отразени в справка рег. № 316 р-27715 от 21.10.2015 г. Жалбоподателят е запознат с резултатите от проверката и е представил писмени обяснения по случая, в които е заявил, че по време на наряда той е бил водач на патрулния автомобил и не е констатирал никакви нарушения относно носенето на службата. Съдът подробно е анализирал данните по преписката във връзка спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР при издаване на заповедта и е извел фактически и правно обоснован извод, че с оглед правилото на чл. 195, ал. 3 ЗМВР, дисциплинарното наказание е наложено в законните срокове. По делото се установява поставяне на шапка от Василев върху арматурното табло на служебния автомобил, с което се закрива видимостта към служителите. Анализирани са данните във видеозаписа за номера на служебния автомобил и съдът ги е съпоставил с данните по дисциплинарната преписка, при което обосновано е приел, че на 16.07.2015 г. служителят е управлявал именно служебния автомобил, индивидуализиран в обжалваната заповед. Фактическите установявания на съда са верни и коректни. Правно издържани са мотивите на съда относно несъответствие на действията на служителя Ц. Василев с предписанията, дадени в т. 7 и т. 10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед № 8121 з-197/19.02.2015 г., за което не е уведомил по надлежния ред. За установеното дисциплинарно нарушение в чл. 200, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. В обсъждания случай, в съответствие с нормативното предписание на служителя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за минималния предвиден срок, в какъвто смисъл са и мотивите на решаващия съд. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за нарушение на правото му на защита поради неявяване в съдебно заседание, понеже е бил редовно призован и не е посочена уважителна причина за неявяването, поради което е даден ход за разглеждане на делото по същество. Доводът на касатора, че не е бил запознат с Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение е неоснователен. Действително на 23.02.2015 г., когато е проведен инструктажа, касаторът е бил в законоустановен отпуск, но е наличен протокол за запознаване със заповедта, от който се установява, че В. е запознат със съдържанието й. Той не е оспорил материалната доказателствена сила на протокола по реда на чл. 193 от ГПК и съдът правилно е приел, че служителят е бил запознат с цитираната по-горе заповед и указанията към нея. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател относно видеоклипът, онагледяващ нарушението, е заснет в автомобил с рег. [рег. номер на МПС], а в заповедта е посочен различен такъв с рег. [рег. номер на МПС]. Правилно решаващият съдът е приел, че несъответствието относно разминаването в номерата на автомобилите е отразено в приложения по делото приемо-предавателен протокол. В същия е отразено, че техниката за оборудване, описана в т. 1 от протокола, е била предназначена за автомобил с рег. [рег. номер на МПС], който номер е задраскан и върху същия е изписан рег. [рег. номер на МПС], като поправката е удостоверена с подписите на двама служители. В резултат на подробно обсъждане на всички релевантни факти и нормативни правила, съдът обосновано е приел, че обжалваната заповед не съдържат пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил оспорването й като неоснователно. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от решаващия съд мотиви по спорния предмет. Касационната жалба е неоснователна, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател Ц. В. следва да заплати на Областна дирекция на МВР - П. сумата 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,