Решение № 13650 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2012 г.

Решение № 13650 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7230/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Атче Хюсеин Назиф от с. Тодорово, община Исперих, област Разградска, чрез пълномощника адв. Тихомир Янчев, против решение № 17/24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 41/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Разград, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД01/0038/2.03.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане /"СП"/ - гр. Исперих за възстановяване на неправомерно получена целева помощ за отопление. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Исперих, оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Разград е отхвърлена жалбата на Атче Хюсеин Назиф против заповед № РД01/0038/2.03.2012 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Исперих, с която е наредено да възстанови неправомерно получена целева помощ за отопление в размер на 284,30 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваната заповед законосъобразно е наредено на жалбоподателката да възстанови получената сума за целева помощ, тъй като при извършената последваща проверка, за което е съставен констативен протокол, е установено, че същата е декларирала невярно обстоятелство при подаване на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г., че не е прехвърляла чрез дарение недвижими имоти или идеални части от такива през последните 5 години. Въз основа на извършената справка в Служба по вписванията е безспорно установено, че през 2008 г. жалбоподателката е дарила на своя син такива имоти, поради което за нея не е било изпълнено условието по чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП и неправилно е получила социална помощ за отопление в посочения размер. Съдът е обсъдил и е приел за недоказани и неоснователни доводите на жалбоподателката, че не е била уведомена от социалния работник за измененията в нормативните изисквания за отпускане на целевата помощ за отопление, както и че не знаела български език, поради което не й било ясно какво подписва. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Атче Хюсеин Назиф е подала молба-декларация с вх. № СП-01-2144/20.09.2010 г. до директора на Дирекция "СП" - гр. Исперих за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г., в която е декларирала, наред с останалото, че не е извършвала прехвърляне чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Въз основа на тази молба е отпусната целева помощ в размер на 284,30 лв. със заповед № СП-012144/12.10.2010 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Исперих. Безспорно е също, че отпуснатата помощ е получена. Във връзка с произнасянето по последваща молба за отпускане на целева помощ, на основание заповед на директора на дирекция "СП" - гр. Исперих от 10.02.2012 г. е извършена проверка относно обстоятелствата, свързани с отпускането на целевата помощ на Атче Назиф, при която е съставен констативен протокол от 14.02.2012 г., в който е констатирано, че на 21.01.2011 г. същата е дарила на сина си Назиф Мехмед Назиф собствените си 4/6 идеални части от дворно място в с. Тодорово, община Исперих, цялото с плащ от 1288,71 кв. м, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 106 кв. м, гараж с площ 18 кв. м и второстепенна постройка с площ 36 кв. м, а на 15.08.2008 г. е дарила на същото лице нива от 11,499 дка, находяща се в землището на с. Тодорово, местността "Ара екинлик", както и собствените си идеални части от други две ниви в същото землище с площ, съответно от 25,003 дка, находяща се в местността "Ара екинлик" и 4,999 дка, находяща се в честността "Армутлук". Извършените прехвърляния са установени въз основа на проверка в Служба по вписванията - гр. Исперих, съгласно писмена справка от 9.02.2012 г., като относно тяхното осъществяване няма спор по делото. Предвид тази фактическа обстановка, изводите на административния орган и на съда, че е налице невярно деклариране и недобросъвестно получени суми за целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г., са обосновани и правилни. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Според мотивите на оспорения пред съда административен акт, основанието поради което е разпоредено възстановяване на получените суми за целева помощ за отопление, е невярното деклариране от страна на лицето, претендиращо за отпускане на социална помощ, че не е прехвърляло чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години, а при извършената проверка е установено, че е извършено такова прехвърляне през 2008 г., т. е. в рамките на 5-годишния срок, предвиден в чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП. Следователно, жалбоподателката не е имала право на целева помощ за отопление, тъй като за нея не е било изпълнено отрицателното условие, предвидено в чл. 10, ал. 1, т. 6а ППЗСП, към което препраща разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2010/2011 г. е получена неправомерно, в резултат на недобросъвестно поведение на лицето, което е поискало помощта, изразяващо се в невярно деклариране на факти и обстоятелства от значение за отпускане на помощта. Поради това е налице хипотезата на чл. 14а, ал. 3 ЗСП за издаване на заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. В касационната жалба не се излагат никакви конкретни оплаквания или доводи, поради което настоящият състав извърши проверка на решението на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК - за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. При тази проверка не се установиха касационни основания, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,