Решение № 13633 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2012 г.

Решение № 13633 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Грация - 97" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Вардар", № 27-А, представлявано от управителя Грациела Георгиева Петрова, против Решение № 2963 от 15.12.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 293/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 031003095/14.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 939/22.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди 03.2009 - 02.2010 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 88 360,46 лв. по 11 фактури с издател "Прима инвест България" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в недопустим отказ на данъчен кредит на получателя по фактурите само поради действия на трето за ревизията лице - доставчик; необсъждане на събраните доказателства относно реалността на доставките и в частност на гласните такива; неправилно прилагане на материалния закон при доказани предпоставки за ползване на данъчен кредит по фактурите. Съдът не отчел, че спорни са не реалността да доставките, а осъществяването им именно от фирмата, издател на фактурите. Отделно от това, изцяло необосновани на събраните доказателства са фактическите изводи на съда относно недоказване на фактите на извършване на доставките именно от посочения доставчик. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима и основателна, поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното лице и прекият му доставчик "Прима инвест - България" ЕООД са сключили договор за изработка от 14.01.2009 г. и споразумение към него от 15.12.2009 г., по силата на които доставчикът следва да изпълни срещу възнаграждение от 140 евро без ДДС за кв. м обект - промишлена сграда с обща площ 1 500 кв. м, находяща се в гр. Добрич следните СМР: основи, изработка и монтаж на метална конструкция, доставка и монтаж на покривни и стенни панели, доставка и монтаж на дограма със стъклопакет, изграждане на ел. инсталация, водопроводна и канализационна инсталация в чертите на сградата; под-бетон, изграждане на подкранов път и промишлени врати, проектиране на архитектурен и конструктивен проект. Предмет на процесните фактури са "плащане по договор", "изработка на път и 50 000 лв. аванс трета вноска", "трета вноска по договор", "аванс", "аванс за плащане на допълнителни квадрати", "плащане по споразумение от 15.12.2009 г." Не е било спорно при ревизията, което се установява и с неоспорени заключения на съдебно-техническа експертиза, приети от съда, че е наличен изграден Комплекс за обществено обслужване, включващ автосервиз, сервиз за селскостопански машини и техника, склад и магазин за селскостопански части, заведение за хранене и офиси, съгласно одобрени проекти и разрешение за строеж на Главен архитект на Община Добрич. Обектът е изграден в груб строеж като са изпълнени стенно ограждане, покрив, монтирана е дограма, изпълнени са вътрешните инсталации - ВиК, ел. захранване и захранване с газ, монтиран е мостов клан в ремонтното хале и са изпълнени настилките в магазина. Фасадите и покривът са изпълнени със сандвич-панели, за чийто монтаж се изисква скеле и по двама монтажници и двама общи работници с ръчни инструменти. Спорно е било реалното осъществяване на доставките по фактурите за СМР на този обект именно от посочения в тях като издател "Прима инвест - България" ЕООД поради съмненията на приходните органи, че доставчикът е разполагал с материален, технически и кадрови капацитет за осъществяване на доставките. За да отхвърли жалбата на РЛ - получател по фактурите, съдът е възприел изводите на органите по приходите, че не е доказано услугите по проектиране и изграждане на посочения обект да са реално извършени от посочения пряк доставчик, което е пречка на получателя да бъде признато право на данъчен кредит по фактурите. Случаят е идентичен от фактическа страна с фактите по главните производства по дело С-142/11 и по дело С-324/11 на Съда на Европейския съюз. В Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът е постановил, че "чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. "В Решението си от 6.09.2012 г. по дело С-324/11, Съдът е приел, че "когато данъчният орган предоставя конкретни улики за наличието на данъчна измама, Директива 2006/112 и принципът на данъчен неутралитет допускат националната юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка всички обстоятелства по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка. При все това в положение като разглежданото в главното производство правото на приспадане може да бъде отказано само когато данъчният орган установи, въз основа на обективни данни, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. " Тези Решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Обратното е допустимо при доказана недобросъвестност на получателя, въз основа на обективни данни относно обстоятелството, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В процесния случай няма мотиви в РА за извършване на такава измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Затова добросъвестният получател, в качеството му на данъчнозадължено лице, като разполага с данъчни фактури, отразяващи действително извършени услуги по проектиране и строително-монтажни работи, по които е платил данъчните основи и дължимия ДДС, има право на данъчен кредит в размер на платения ДДС по фактурите. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него - да се постанови ново по същество, с което по жалба на ревизираното дружество следва да се отмени РА в обжалваната му част, поради което и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение