Решение № 14412 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13606/2015 г.
ВАСIII отделение29.12.2016 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1951 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1440/2015 г. на Административния съд П. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалбата на "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ЕИК *********, представлявано от управителя М. К., Заповед № РД-09-151 от 02.06.2015 г. на кмета на район "Западен" - О. П. ОСЪЖДА кмета на район "Западен" - О. П. да заплати М. Я. К., управител на "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД сума в размер на 675 (шестстотин седемдесет и пет) лева представляващи съдебни и деловодни разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14412 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13606/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационната жалба на М. Я. К., управител и представител "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД, чрез пълномощника й адв. А. П., против Решение № 1951 от 23.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1440/2015 г. на Административния съд П. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на правния спор. Претендира разноски. Ответната страна - Кметът на район "Западен" - община П., чрез пълномощника си юрк. Тенев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД против Заповед № РД-09-151 от 02.06.2015 г. на кмета на район "Западен" - О. П., с която е наредено да се изземе терен, публична общинска собственост, попадащ в рамките на концесионната площ на спирка № 389 - ул. "Ц.", Студентски общежития (посока север-юг), съгласно одобрен индивидуален проект и Разрешение за поставяне № 17 от 29.08.2011 г., издадено от Кмета на О. П. от "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "В. И." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителите В. К. и М. К., което държи без правно основание, считано от 24.11.2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по силата на чл. 65, ал. 2 от ЗОбС във връзка с чл. 80, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет П. От фактическа страна е установено, че до търговското дружество е изпращано писмо с изх. № 2-7000-725
от 04.03.2015 г. с което са уведомени, че държат терена, представляващ публична общинска собственост, без правно основание. От представените писмени доказателства - договор за концесия и допълнителни споразумения към него, сключени между О. П. и "Елиза 1999" ООД, съответно договор за наем на търговска площ за разполагане на съществуващо временно преместваемо съоръжение, собственост на жалбоподателя, между "Елиза 1999"ООД и същия, както и уведомление за прекратяване на договорни отношения, решаващия съд е установил още, че основанието за ползване на процесния общински терен за жалбоподателя е отпаднало именно с прекратяването на наемното правоотношение. Според съда с прекратяването на тези наемни отношения, жалбоподателят вече държи имота без правно основание, което пък от своя страна представлява осъществяване на материално-правните предпоставки за издаването на заповед по чл. 65 от ЗОбС за изземване на имота. При тази фактическа установеност и предвид констатациите на административния орган по Констативен акт № 1 от 11.05.2015 г. съдът е приел, че в конкретния случай кметът на район "Западен" - О. П. е издал един законосъобразен акт, без да е допуснал нарушение на приложимия материален закон и на процесуалните правила. Решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. За да издаде акт по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС административният орган следва по безспорен и категоричен начин да е установил наличието на комулативно изискуемите от закона предпоставки: 1. да е налице имот - общинска собственост; 2. същият да се владее или държи без правно основание; 3. да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Отсъствието на който и да е от елементите на фактическия състав прави нормата неприложима. В настоящия случай кметът на район "Западен" - О. П. е упражнил правата си превратно, тъй като недопустимо се е намесил в облигационни отношение между "ЕЛИЗА 1999" ЕООД и "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД. Видно от представените доказателства по делото О. П. е предоставила процесния имот на концесия на "ЕЛИЗА 1999" ЕООД с договор за предоставяне на концесия от 03.07.2003 г. за срок от 20 години, с възможност за продължение с още 10 години, съгласно чл. 2 от договора. По този начин общината е декларирала, че няма да се ползва от този имот, а ползвател за посочения период от време ще бъде търговското дружество "ЕЛИЗА 1999" ЕООД. Съгласно чл. 7 от концесионния договор в основните задължения на концедента е "да съдейства на концесионера при осъществяване на правата му по концесия". С договор за наем, сключен на 01.11.2012 г., концесионера "ЕЛИЗА 1999" ЕООД е предоставила, за временно и възмездно ползване търговска площ, попадаща в рамките на концесионната площ на спирка № 389, находяща се в гр. П., район "Западен", ул. "Ц." на "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД за разполагане на временно, преместваемо обект с предназначение павилион за обществено хранене за срок от 3 години. За павилиона са издадени надлежни документи от община П. - ситуационен план; актуализация на схема от 29.07.2009 г., издаден от главния архитект на община П. - район "Западен"; одобрени проекти на 16.11.2005 г. от РЕСУТ на община П. - район "Западен"; разрешение за поставяне, издадено от кмета на община П. - район "Западен", с което е разрешено да се извърши строителство на цитирания обект - Пета категория строеж; удостоверение за въвеждане в експлоатация № 55 от 16.12.2010 г. С уведомление изх. № 162 от 23.10.2014 г., на осн. чл. 22, ал. 1, б. "в" от договора за наем, "ЕЛИЗА 1999" ЕООД е отправила 30-дневно предизвестие към наемателя за прекратяване на наемното правоотношение поради системно неплащане на договорената наемна цена, получено от г-жа К. на същата дата. Тъй като "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД е отказало да премахне временното съоръжение и да освободи имота концесионера е потърсил съдействието на кмета на общината, за да издаде заповед за принудителното изземване на имота. Предвид тази фактическа установеност от правна страна настоящият състав намира следното:
С договора за концесия, сключен между "ЕЛИЗА 1999" ЕООД и община П. последната е дала съгласието си за срок от 20 години да се лиши от ползването на посочените 314 броя спирки на масовия градски транспорт по транспортно-комуникационната схема, приета с решение на ОбС - П. Съгласно чл. 4 от този договор концесионерът се е задължил да не прехвърля на трети лица правата и задълженията по концесионния договор без съгласието на концедента. В случая "ЕЛИЗА 1999" ЕООД е нарушила това свое задължение като е сключила договор за наем с трето лице - "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД без доказателства за съгласие на концедента.
При така сложилите се правоотношения концесионера неправилно е сезирал концедента и е потърсил неговата намесата в облигационните си отношения с наемателя. Кметът на общината, от своя страна недопустимо се е намесил в тях, разрешавайки облигационен спор между наемодател и наемател при положение, че неговите правомощия са свързани само и единствено с изпълнение на ангажиментите по концесионния договор.
Неправилно е позоваването, от страна на концедента, на чл. 7 от договора за концесия. Съгласно текста на ал. 3 на същия общината е имала задължение да прекрати съществуващи, а не впоследствие сключени, договори за наем или ползване на части от тротоари ... като освободи същите в едномесечен срок от подписването му (л.72-73).
Ето защо намесата на кмета на общината, в качеството му на орган на местната власт, в облигационните отношения между двете дружества чрез издаването на оспорваната заповед е недопустимо и представлява превратно упражняване на властнически правомощия, каквито същият орган има по чл. 65 ЗОбС.
Като не е констатирал посочените обстоятелства и е възприел наличието на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за издаване на оспорвания административен акт, съдът от първата инстанция е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество като се отмени оспорвания административен акт.
При този изход на правния спор искането за присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски от "ВИ ЕНД ДЖИ КОМЕРС" ООД е основателно и следва да бъде уважено. От приложените доказателства е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за двете инстанции, видно от договор за правна защита и съдействие (л. 46 и л. 47 от първоинстанционното дело) и общо 75 лева държавни такси, съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК (л. 53), които следва да бъдат възстановени на търговското дружество от бюджета на органа, издал акта. Възражението за прекомерност, направено от ответника по касация е неоснователно. За да се приложи нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да са налице две кумулативни предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка (материалноправна по своя характер) ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. В настоящия случай с оглед фактическата и правна сложност на делото, не е налице прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид което на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски по делото.