Решение № 5875 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Висше училище по мениджмънт със седалище гр. Варна, чрез адв. Е. Радева, срещу решение 19 от 03.01.2024г. по адм. дело 480/2023 г. на Административен съд Добрич. С обжалваното решение по жалба на М. Г. Д., съдът е отменил решение 237 от 23.06.2023 г. на петчленен, разширен заседателен състав по преписка 449/2021г. на Комисията за защита от дискриминация и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на АС, относно неправилно конституиране на страните в производството пред КЗД с доводи, че Комисията по етика и академично единство към ВУМ не може да бъде надлежен ответник в производството пред КЗД като нарушител на забраната забраната от дискриминация, поради което правилно не е била конституирана. Твърди, че самата жалба с която е сезирана Комисията е насочена изрично срещу ректора на висшето училище. Оспорват се изводите на АС - Добрич за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от страна на КЗД при постановяване на решението. Твърди се необоснованост на тези изводи, поради обстоятелството, че съдът не е посочил по кои оплаквания в жалбата не се е произнесла КЗД в оспореното решение. Счита, че КЗД изрично е разгледала наведеното устно оплакване от жалбаподателката за "преследване", поради което и този извод на АС счита за необоснован. В заключение се оспорват изводите на административния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение. Иска се отмяна на оспореното решение и отхвърляне на жалбата срещу решение на КЗД. Претендира разноски за държавна такса, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в полза на адв. Е. Радева. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация в писмено становище по делото, чрез юрисконсулт Н. Кръстева заявява, че не оспорва касационната жалба. Моли решението като неправилно да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответната страна - М. Г. Д., чрез адв. Б. Каменова в представен писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение като правилно да остане в сила. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Б. Каменова за оказана безплатна правна помощ. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна Предмет на производството пред АС - Добрич е решение 237 от 23.06.2023 г. по преписка 449/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, петчленен разширен заседателен състав, с което по сезиране от М. Г. Д.: I. УСТАНОВЯВА, че ответната страна - Т. Р. в качеството му на ректор на Висше училище по мениджмънт - гр. Варна не е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по защитени признаци "лично положение" и "семейно положение" по отношение на жалбоподателката, II. УСТАНОВЯВА, че ответната страна - Т. Радев в качеството му на ректор на Висше училище по мениджмънт - гр. Варна не е осъществил дискриминация под формата на "преследване" по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. по защитени признаци "лично положение" и "семейно положение" по отношение на жалбоподателката М. Г. Д. и III. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. 44 - 00 - 3864 от 23.11.2021г. и допълнение към жалба с вх. 44 - 00 -4027 от 08.12.2021г. на М. Г. Д.. Съдът е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и е приел, че оспореното решение е валиден административен акт, постановено е от компетентен орган, в съответната форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на обжалвания акт е налице основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. Първото констатирано от АС нарушение е неконституирането и непризоваването за открито заседание в производството пред КЗД на Комисията по етика и академично единство в нарушение на чл.60, ал.2 от ЗЗДискр. по отношение на която са налице оплаквания в жалбата и допълнението към нея. На следващо място според съдът не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за решаването на спора и не са събрани относими доказателства, като не са изискани, приети и обсъдени посочените в становище на М. Д. от 07.02.2023г. решение 788/29.07.2022г. по гр. д. 295/2022г. на ДРС и решение 325/01.11.2022г. по въз. гр. дело 649/2022г. по описа на ДОС, които имат съществено значение за делото и действията и актовете на ректора и Комисията по етика и академично единство във връзка с установено плагиатство и извършено уволнение на жалбоподателката. В оспореното съдебно решение е прието и неизясняване на обхвата и предмета на воденото административно производство от страна на КЗД, както и преценка относно компетентността на Комисията по отправените в първоначалната жалба седем искания и в допълнителната жалба 20 искания. Прието е, че направеното устно оплакване за "преследване" в открито заседание на 08.02.2023г. от жалбоподателката, същото е прието за разглеждане и е налице произнасяне в оспореното решение на КЗД, без същото да е достатъчно изяснено. В заключение, съдът е стигнал до извод, че оспореното решение е постановено при неучастие на надлежна страна, неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и липса на мотиви, които нарушения са съществени и опорочават крайните изводи на органа, поради което решението е отменено и преписката върната за ново разглеждане и произнасяне по жалбата като са дадени конкретни указания на Комисията. Решението е правилно и не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна. Правилни са изводите на АС - Добрич за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството пред КЗД, съставляващи основание за отмяна на оспореното решение. Както в първоначалната жалба на М. Г. Д. с вх. 44 -00 - 3864/23.11.2021г., така и в отговор на уведомление от КЗД за отстраняване нередовностите на подадената жалба с вх. 44 - 00 -4027 от 08.12.2021г. са изложени твърдения и оплаквания по отношение на Комисията по етика и академично единство към ВУМ и в частност по отношение на председателя на тази Комисия, а именно, че толерира дискриминационно отношение към нея с извършени действия и взети решения във връзка с подаден сигнал и проведено изслушване на 14.10.2021г. С Разпореждане 1360/23.12.2021 г. председателят на КЗД е образувал преписка 449/2021г. по описа на Комисията. На основание чл.60, ал.1 ЗЗдискр. във вр. с чл.26 от Правилата за производство пред КЗД е изготвен доклад заключение от С. Сапунджиева - докладчик по преписка 449/2021 г. В последния са описани наведените в жалбата оплаквания от Г. за дискриминационни действия от страна на КЕАЕ към ВУМ и нейнния председател, но липсва преценка за допустимост на тези оплаквания по чл.51 от ЗЗДискр. В изпратеното уведомление по чл.30 АПК за отстраняване на недостатъци в искането, жалбоподателката единствено е уведомена, че жалбата не отговаря на изискванията за допустимост на искането по чл. 51, ал.2, т. 1,2,3, 4 и 5 ЗЗДискр., като и е указано единствено да посочи конкретно исканията си с оглед компетентността на КЗД по чл.47 ЗЗДискр. Преценка дали КЕАЕ към ВУМ е пасивно легитимирана и може да бъде ответник в производството по ЗЗДискр. като нарушител на забраната за дискриминация или нейния председател, респ. членове не е извършвана в доклада - заключение и изобщо в производството пред КЗД. При неяснота на изложените в жалбата и допълнително уточнение оплаквания спрямо КЕАЕ, въпреки изрично посоченото от Д., че председателят на Комисията толерира дискриминационно отношение към нея, КЗД е следвало да поиска от жалбоподателката прецизиране и уточнение на лицето, което се твърди, че е упражнило това дискриминационно поведение по реда на чл. 30 АПК във вр. с чл.51 ЗЗДискр., което не е сторено. След уточнение, КЗД е следвало да извърши преценка налице ли е хипотезата на чл.8 от ЗЗДискр. по отношение на това лице. Вместо това в оспореното решение КЗД е обсъдила всички тези оплаквания на жалбоподателката и е стигнала до извод, че КЕАЕ е компетентен орган за установяване на плагиатство, а ректора на ВУМ няма средства и способи да влияе или ревизира актовете на Комисията, без да отчете наличието на конкретни оплаквания срещу актове и действия на самата КЕАЕ и в частност нейния председател. Правилно първоинстанционния съд е отчел стореното като съществено нарушение на административнопроизводствените правила в проведеното производство пред КЗД. След връщане на преписката и след изискване на уточнение от жалбоподателката, КЗД следва да извърши преценка, може ли КЕАЕ в качеството и на консултативен, помощен и контролен орган към ВУМ, съгласно Правилника за устройство и дейността на ВУМ да бъде носител на забраната за дискриминация, респ. нейния председател и да се произнесе относно конституирането на лицето сочено за дискриминатор. При конституирането на страните, КЗД е нарушила разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗЗДискр. и това нарушение правилно е квалифицирано като съществено. Конституирането на страните в административното производство и надлежната им легитимация се следи служебно от административния орган, който дължи законосъобразно конституиране на страните съгласно чл.60, ал.2 от ЗЗДискр. В заключение правилен е изводът на административният съд, че след като Комисия за защита от дискриминация не е конституирала правилно страните в образуваното производство, е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Споделят се напълно доводите на АС - Добрич за допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В проведеното производство, КЗД изобщо не е прецизирала предмета и обхвата на производството, образувано по подадената пространна жалба и допълнителна такава, както и писмено становище и отправените до нея многобройни искания от жалбоподателката, част от които изобщо не са от компетентност на КЗД, с което безспорно е била затруднена защитата на ответника. На следващо място в оспореното решение е налице избирателно произнасяне по част от оплакванията в жалбата, без излагането на мотиви за липсата на произнасяне по останалите. Правилно съдът е отбелязал, че от КЗД е прието за разглеждане и направено устно оплакване от жалбоподателката за "преследване" в открито съдебно заседание на 08.02.2023г. по което обаче според настоящата инстанция не е налице произнасяне в оспореното решение. Видно от текста на решението в него е възпроизведено единствено определението на това понятие, съгласно законовия текст на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр., без обсъждане на наведените оплаквания за това, събраните доказателства, обусловили генералния извод в решението, че ректора на ВУМ не е извършил "преследване" по признаци "лично положение" и "семейно положение" спрямо жалбоподателката. Правилно и в съответствие с доказателствения материал по делото съдът е приел, че КЗД не е изпълнила задължението си да изясни всички факти и обстоятелства от значение за решаване на спора и да събере всички относими и допустими доказателства и да се произнесе по твърденията за дискриминационно третиране на жалбоподателката, които са единствено от компетентност на Комисията. Решение 788/29.07.2022г. по гр. д. 295/2022г. на ДРС и решение 325/01.11.2022г. по въз. гр. дело 649/2022г. по описа на ДОС са посочени в становище на М. Д. от 07.02.2023г. като нововъзникнали факти и обстоятелства от значение за спора, което е обяснено подробно в становището, въпреки това не е указано на жалбоподателката да ги представи, нито са изискани служебно от КЗД. Правилно АС - Добрич е счел, че влезлите в сила решения са относими към предмета на спора, същите имат за предмет уволнение на жалбоподателката, поради установено плагиатство и са безспорно относими към наведените от нея оплаквания за "тормоз" и "преследване". Същите не са изискани и обсъдени от КЗД, а са представени едва в производството пред АС - Добрич, поради което правилно администативния съд е преценил , че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Поради това изложените фактически и правни съображения от съда относно констатираните пороци по чл. 146, т. 3 от АПК на обжалваното решение на комисията, касационната инстанция намира за правилни и обосновани. Правилни са и дадените от АС - Добрич указания до КЗД при новото разглеждане на делото. Касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА не може да бъде присъдено на адв. Б. Каменова за оказана безплатна правна помощ на ответната страна М. Д., тъй като насрещната страна ректора на ВУМ не е задължен и не дължи разноски на страната за настоящата инстанция, поради което не е налице кумулативната предпоставка за присъждане на адвокатското възнаграждение, страната да е осъдена за разноски. С оглед изхода на спора и становището на подадената касационна жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение на КЗД, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесулния представител на касатора. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,