Решение № 12316 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Енерджи делта ЕООД против решение 737 от 28.05.2025 г., постановено по адм.д. 458/2024 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът кметът на община Самоков, чрез процесуалния си представител, изразява становище за основателност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - К. К. Ф., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът К. А. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отменя заповед 01-257 от 05.03.2024 г. на кмета на община Самоков в частта й относно западната регулационна граница между [УПИ] и [УПИ], в кв.13 по плана на к.к. [наименование], общ. Самоков. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Като правно основание за издаване на административния акт са посочени чл. 134, ал. 2 т. 7 ЗУТ и чл. 129, ал. 2 ЗУТ. Фактически основания не са посочени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ определя компетентността на органа да издаде заповедта, а правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, регламентира, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има предложение на съда по дела за делба на урегулирани поземлени имоти. В случая нито се твърди, нито е налице тази хипотеза за изменение на ПУП ПР. Фактическите и правни основания за издаване на заповедта не могат да се извлекат и от всички, приложени към административната преписка, документи. Изпълнението на съдебно решение не е основание за изменение на ПУП - ПР, тъй като от една страна предходният ПУП е отменен само относно ПИ с пл. 179, кв. 13 и преписката е върната на Общински съвет Самоков за преработка на плана, а за останалите имоти планът, приет с решение 2051/09.09.2021 г. на Общински съвет Самоков, е в сила в т.ч. и за [УПИ] и [УПИ], който се предмет на оспорената заповед. От друга страна изменението на ПУП - ПР се извършва въз основа на изрично посочените в ЗУТ правни основания. Следователно изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, е законосъобразен. Нарушението е съществено, тъй като съдът преценя законосъобразността на административният акт съобразно посочените в същия фактически и правни основания за издаването му. В случая не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, други основания за издаването на акта не са посочени, което обосновава,както нарушението на формата за издаване на заповедта, така и нарушение на материалния закон. Законосъобразен и обоснован е и изводът на съда, че при постановяване на административният акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възражението на К. Ф. относно отнемане от имота му над 130 кв. м., които се придават към съседния УПИ и се нарушават правата му на собственост не е обсъдено. В случая нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато щеше да се издаде акт с друго съдържание. Правилни са и изводите на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая не е налице посоченото правно основание за издаването, а именно чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. Западната граница на [УПИ ] е изместена на изток без съгласието на жалбоподателя и в нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, което обосновава незаконосъобразност на административния акт в отменената му част. Ето защо като отменя оспорената заповед в обжалваната й част първоинстанционният съд постановява решение в съотвествие с материалния закон. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително съдът не обсъжда доводите на заинтересуваната страна Енерджи Делта ЕООД, но в случая нарушението не е съществено, тъй като съдът обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът подменя предмета на спора. С писмена молба, депозирана по делото на 22.05.2024 г., жалбоподателят изрично заявява, че оспорва заповедта само в частта й относно [УПИ] и [УПИ] в кв. 13, като в съдебно заседание по делото, проведено на 02.10.2024 г. процесуалният представител на К. Ф. уточнява, че изменението на ПУП ПР се обжалва само относно регулационната граница между двата УПИ. Съдът е обвързан от така очертания петитум на жалбата и дължи произнасяне по него, което в случая е сторено. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не изследва характера и вида на одобрения план. Установените нарушения при издаване на заповедта в т.ч. и допуснатите нарушения на формата на постановения административен акт, обосновават невъзможност за изследване на посочените обстоятелства. Неоснователни са и доводите, че оспорената заповед е издадена в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Последното е относимо единствено и само за [ПИ], но не и за [УПИ] и [УПИ] в кв. 13 С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Енерджи делта ЕООД да заплати на К. К. Ф. сумата 1000 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,