Решение № 12375 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2017 г.

Решение № 12375 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Б. срещу решение № 4105 от 03.04.2017 г., постановено по адм. Дело № 12547/20016 г. от Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД 09-1466/30.09.2016 г. г. на Министъра на образованието и науката. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалвания от нея административен акт бъде отменен. Алтернативно прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. И. твърдения, че в случая неправилно е приложен закона, тъй като не е изпълнена процедурата, предвидена в Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образования и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Наредбата). Ответникът по касационната жалба – Министърът на образованието, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав – ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства е установено, че с решение по протокол № 30 от проведено на 10 - 11.10.2005 г. заседание на Комисията за признаване на висшето образование, придобито в чуждестранни висши училища, назначена със заповед № РД-09-1666/03.10.2005 г. на Министъра на образованието и науката по т. І. 106 е призната образователно квалификационна степен магистър по специалността фармация на С. А. А., завършила [ЮЛ] – СССР въз основа на представени от нея диплома УЗ № [номер], с рег. № 1104 от 12.06.1983 г. на [ЮЛ], с приложена към нея академична справка и сертификат ЗМ № УЗ към диплома [номер]. Въз основа на това решение на същата е издадено удостоверение в този смисъла на 10.10.2005 г. По повод постъпила информация от Председателя на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, Министерството на образованието разпорежда на Националния център за информация и документация (НАЦИД) да извърши проверка за достоверността на издаденото удостоверение. В хода на тази проверка с писмо вх. № 06-00-184/17.06.2016 г. Български фармацевтичен съюз предоставя на НАЦИД оригинала на писмо на ректора на [ЮЛ] с вх. № БХС № 118/14.03.2016 г., ведно с направен превод, от което се установява, че С. А. А. не е обучавана в този университет и съответно не й е издавана диплома. По повод направено допълнително запитване от НАЦИД Ректора на [ЮЛ] с писмо изх. № 14.07.2016 № 3/2577 го уведомява, че С. А. не е регистрирана сред випускниците по специалност "фармация" 1983 г. и диплома УЗ № [номер] от 12.06.1987. с рег. № 1104 не е издавана. От представените доказателства се установява, че по преписката, въз основа на която е постановен оспорения от А. административен акт не е представен оригинал от посочената по-горе диплома. С обжалваната пред тричленния състав заповед № РД 09-1466/30.09.2016 г. Министърът на образованието и науката на основание чл. 99, т. 2 АПК отменя удостоверението от 10.10.2005 г., като описва установеното в хода на извършената проверка и приема в мотивите, че в случая представената от А. диплома е неистински официален документ. Правилно в обжалваното решение е прието, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен като постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО) в редакция ДВ бр. 77 от 27.09.2005 г. министърът на образованието и науката като държавен орган за осъществяване на държавната политика в образованието организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина, като и в сега действащата редакция (ДВ бр. 17/2016 г.) има същите задължения. При установените нови обстоятелства, установени с нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, каквито безспорно са писмата от [ЮЛ], които при издаване на удостоверението от 10.10.2005 г. не са били известни на страна в административното производството - Министерство на образованието и науката, правилно министърът приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 99, ал. 2 АПК. В срока по чл. 100, ал. 2 изр. последно АПК производството по издаване на удостоверението от 10.10.2005 г. е възобновено и при съобразяване на новооткритите обстоятелства е отменено. Неоснователен е наведеният довод от касационната жалбоподателка, че решението на съда, с което е отхвърлена жалбата й срещу административният акт е неправилно, тъй като изводът му постановяване на акта в съответствие със закона е неправилен поради факта, че в случая не е проведена процедурата по чл. 14 в от Наредбата. С оспорения пред тричленния състав на ВАС административен акт удостоверението от 10.10.2005 г. не е обезсилено, а отделно от това при установената липса на оригинал от дипломата по преписката не може да бъде установена с влязло в съдебно сила решение неговата неистинност. Независимо от изложеното в мотивите на заповед № РД-09-1466/30.09.2.0016 г. на Министъра на образованието и науката, че БФС е констатирал, че дипломата на името на С. А. е неистинска и не е издавана от [ЮЛ], Украйна и че в резултата на извършената проверка е установено, че представената от С. А. диплома е неистински официален документ, който извод не е базиран на влязъл в сила съдебен акт, настоящият състав намира, че в случая безспорно са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от значение за издаване на отменения акт, при което изводът на тричленния състав за законосъобразност на оспорената пред него заповед е правилен и обоснован. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав – ІІ-ра колегия