Решение № 11248 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция ОДОП-гр.София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Соколова, против Решение 21931 от 25.06.2025г., постановено по дело 8610/2022г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт Р- 22002219002149-091-001 / 27.01.2022 г., издаден от Е. М. С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. В. М. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1124/15.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Г. Н. И. е ангажирана отговорност, на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за задължения на ВЕНИ-Г ЕООД, ЕИК - 201405085, в общ размер на 166202,39 лв. и лихви за забава в размер на 112 721,80 лева. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение се оспорва изводът на съда, че не са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК. Посочено е, че може да бъде установена несъбираемостта на данъчните задължения като пряка последица от действията на РЛ. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице срещу ревизионният акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът Г. Н. И., чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, в съдебно заседание и писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РА Р- 22002219002149-091-001 / 27.01.2022 г., издаден от Е. М. С. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Т. В. М. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1124/15.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Г. Н. И. е ангажирана отговорност, на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за задължения на ВЕНИ-Г ЕООД, ЕИК - 201405085, в общ размер на 166202,39 лв. и лихви за забава в размер на 112 721,80 лева. Ревизията е повторна, възложена е по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК във връзка с Решение 519/26.03.2019 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП /л. 104-111/, с което е отменен като незаконосъобразен PA Р-22221718002246-091 -001/03.12.2018 г. на ТД на НАП София, а преписката е върната със задължителни указания. В хода на ревизионното производство е установено, че е Г. И. е управител и едноличен собственик на капитала на ВЕНИ - Г ЕООД в периода от 01.02.2011 г. до 10.09.2016 г., когато е вписан новият собственик на капитала и представляващ - А. В. А., т.е. през периода, когато са формирани задължения за данъци и осигуровки, включени в обхвата на ревизията за ангажиране на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК. Констатирано е, че за обследвания период приходите от продажби на ВЕНИ - Г ЕООД са формирани от управление и стопанисване на бензиностанция ОМВ, както и продажби на дребно в кафе билярд клуб в гр. София, район Триадица, бул. България 49А. Приходната администрация е формирала извод, че ревизираното лице умишлено е разходвалo парични средства от касата на дружеството в общ размер на 454 035,28 лв. /за плащанията по фактурите подробно описани в РД стр. 22-30/ и от банковата му сметка в общ размер на 9400,00 лв., което не е документално обосновано и не е свързано с обичайната дейност на Вени - Г" ЕООД, които действия са квалифицирани като скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б "а" от ДР на ЗКПО, довели до намаляване на имуществото дружеството и до несъбираемост на установените с РА Р- 22221816001916-091-001/20.10.2016 г. срещу дружество Вени-Г ЕООД данъци и декларираните задължителни осигурителни вноски. Този извод е обоснован с осчетоводените по кредита на сметка 501 Каса в кореспонденция с дебита на сметка 401 Доставчици плащания в брой по фактури, за които изобщо не са издадени фискални бонове или такива са издадени няколко месеца, след като плащането към доставчика е отчетено. Ревизиращият екип е счел, че ЕЛИТ MММ ЕООД, ОЕМ ЕООД, ФЛОР ЕКС ПИ ЕООД, ВЛ СТРОЙ ЕООД, ДИ ЕЛ ТРЕЙД ГРУП ЕООД, ЕЛ MET СТРОЙ ЕООД, АГРО ГОЛД ГРУП ЕООД и НЮ СТРОЙ КЪМПАНИ ЕООД не са извършили реално доставки на стоки и услуги с получател ВЕНИ - Г ЕООД, респ. не е налице документална обоснованост на отчетените по тях разходи. Направен е извод, че документите са съставени единствено с цел РЛ да ползва право на приспадане на данъчен кредит по фактурите и по този начин да намали дължимия ДДС за внасяне за съответните периоди, следователно изтеглените пари от касата не са използвани за разплащане към доставчиците, а за личните нужди на управителката. Доказана е била хипотезата на безвъзмездно отчуждаване на имущество довело до неговото намаляване, предвид извършените по банков път плащания на сумата от 9400 лв. по фактури, които не документират реално осъществени стопански операции за доставка на стоки услуги, респективно тяхното получаване от предприятието. Констатирано е, че към 31.07.2013 г. ВЕНИ - Г ЕООД е разполагало с активи на обща стойност 43 588,73 лв., значително по-малка от стойността на задълженията му /без тези по РА/ в общ размер на 155 927.27 лв. Това налага извода за декапитализиране на дружеството и довеждането му до състояние на неплатежоспособност. Ревизиращият екип е счел, че е налице причинно- следствената връзка между недобросъвестното поведение на задълженото лице, в качеството на управител на ВЕНИ - Г ЕООД и неизплащането на задълженията на дружеството, респективно тяхната несъбираемост. За да отмени процесния ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган и в съответната форма, което обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Счел е, че органите по приходите, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирали доказателства, че разходваните парични средства от касата на ВЕНИ Г ЕООД в размер на 454 035,28 лв. и от банковата сметка на дружеството в размер на 9400 лв. са постъпили в патримониума на ревизираното лице. По отношение на субективната страна на деянието, съдът е посочил, че не са налице недобросъвестни действия с цел намаляване на имуществото на дружеството, който факт се потвърждава и от приетата по делото ССчЕ, от която е видно, че И. е теглила банков кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, с оглед погасяване на публични задължения на дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. В настоящия случай безспорно установени са единствено следните елементи: Г. Н. И. е била управител на ВЕНИ - Г ЕООД през ревизирания период, налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружеството " Вени- Г ЕООД. Спорният въпрос се свежда до това извършените от ревизираното лице действия съставляват ли предвидените в чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо от ДОПК и ако да - налице ли е причинно-следствена връзка между действията му и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани от основния длъжник - дружеството. Тежестта на доказване на тези обстоятелства лежи върху органа по приходите и поради това обстоятелство настоящият касационен състав намира изводите на административния съд в тази връзка за верни. Правните изводи на решаващия състав кореспондират със събраните в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства. Именно поради липсата на ангажирани доказателства, че разходваните парични средства от касата на ВЕНИ Г ЕООД в размер на 454 035,28 лв. и от банковата сметка на дружеството в размер на 9400 лв. са постъпили в патримониума на ревизираното лице, настоящият касационен състав счита, че законосъобразно съдът е приел за неправилни и недоказани изводите на приходните органи, че изтеглените парични средства от ревизираното лице представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" ЗКПО в негова полза, като отклонявайки парични средства от дружеството умишлено е намалил имуществото му и това е довело до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски. На следващо място, ревизиращият екип не се е справил с доказателствената тежест досежно обстоятелството, че към момента на извършване на плащанията спрямо процесните доставчици е било налице знание у И. за задълженията на дружеството /които са възникнали с издаването на РА на ВЕНИ-Г ЕООД/, както и че така извършеното разплащане с доставчиците ще осуети погасяването на задълженията на дружеството. Не е доказано и знанието от страна на И., че приходната администрация, ще установи с бъдещ ревизионен акт нереалност на определени доставки. Следва да се посочи, че същата е действала добросъвестно по време на управлението на ВЕНИ Г ЕООД, включително е усвоила банков кредит от 07.07.2014г., обезпечен с ипотека върху недвижим имот, с който са погасени публични задължения на дружеството в размер на 51 103, 98 лева, поради което незаконосъобразно органите по приходите приемат, че е извършила недобросъвестно действия с цел намаляване на имуществото на дружеството. Това твърдение се потвърждава от ССчЕ, както и обстоятелството, че в периода м. септември 2014г. до м. септемрви 2016г. от сметката на ВЕНИ-Г ЕООД ежемесечно да били нареждани суми за погасяване на задължения по подадени Декларации образец 6. Настоящият състав намира за недоказан и извода за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Липсва извършена преценка от органите по приходите на основния за спора въпрос как стойността на установените теглени суми са се отразили върху имущественото състояние на дружеството и как тези действия са попречили за удовлетворяване на публичните вземания на същото. В същото време е установено по делото, че дружеството е имало активи, относно които по никакъв начин органа по приходите не е предприел действия с тях да погаси публичните вземания. С оглед изложеното, обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, а като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода от спора на ответника по касация не се следват разноски за настоящата касационна инстанция, тъй като такива не са сторени и липсва претенция в обратен смисъл. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,