Решение № 8661 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2015 г.

Решение № 8661 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадените от Н. Н. А. две касационни жалби, първата чрез назначения му от първоинстанционния съд адвокат И. Н., а втората лично от касационния жалбоподател, срещу Решение № 1279 от 19.06.2015 г., постановено по адм. д. № 2153 по описа за 2014 г. на Административен съд - П., 17 състав. С него са отхвърлени предявените от А. искове срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за заплащане на обезщетение в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2014 г. до окончателното й изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в безсилие, нерви и незачитане на човешкото му достойнство за периода от 19.03.2014 г. до 14.04.2014 г. от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - гр. П. и ГД "ИН" в резултат на неизпълнение на задължението на ответника да му осигури хранителни продукти, които му се полагат по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), съгласно Таблица № 1 на Министерството на правосъдието и за сторените разноски. В касационната жалба, подадена от адв. Н., се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът е изградил крайните си изводи въз основа на съдебна експертиза, изготвена при съобразяване на докладна записка без доказателствено значение. Свидетелските показания на разпитания по делото свидетел П. П. относно релевантните за спора факти не били зачетени от съда поради допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се явява касационно основание за отмяна на обжалваното решение. Предвид изложеното се иска отмяната на проверяваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи ищцовата претенция, както и присъждане на разноски. В подадената лично от А. касационна жалба се изразява несъгласие с изводите на съда, обективирани в обжалваното решение, като също се прави позоваване на посочените свидетелски показания. Иска се отмяната му и уважаване на предявения от настоящия касационен жалбоподател иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2014 г. до окончателното й заплащане за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразните действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в безсилие, нерви и незачитане на човешкото му достойнство за периода 19.03.2014 г. - 14.04.2014 г. в резултат на задължението на ответника да му осигури хранителните продукти, които му се полагат по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, съгласно Таблица № 1 на Министерство на правосъдието. Претендират се разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът се явява лично и се представлява от адв. Н.. Касационният жалбоподател и назначеният му адвокат поддържат жалбите, а по същество молят уважаването им. Ответникът - ГД "ИН" изразява становище за неоснователност на подадената от А. касационна жалба в представен по делото писмен отговор. Позовава се на приетата по делото съдебна експертиза и показанията на свидетеля Т.. Моли обжалваното решение да остане в сила. Подробни съображения по същество излага в представени по делото писмени бележки. В съдебното заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби, подадени от А. лично и чрез адв. Н. са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, направените в тях оплаквания са неоснователни. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане предявения от А. иск срещу ГД "ИН" с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който той е поискал осъждането на ГД "ИН" да му заплати обезщетение заради претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в безсилие, нерви и незачитане на човешкото му достойнство за периода 19.03.2014 г. - 14.04.2014 г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - гр. П. и ГД "ИН", в резултат на неизпълнение на задължението за осигуряване на А. на хранителни продукти, които му се полагат по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, съгласно Таблица № 1 на Министерство на правосъдието. Вредите са претендирани в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2014 г. до окончателното й изплащане, както и присъждането на сторените разноски. Въз основа на установеното от фактическа страна при съобразяване на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и заключението на приетата без оспорване съдебно-технологична експертиза, първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на предявените искови претенции. Мотивирал се е с това, че не е доказана първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно твърдените от А. действия и бездействия на администрацията на Затвора - гр. П. и ГД "ИН", състоящи се в неизпълнение на задължението за осигуряване на хранителни продукти, които му се полагат по силата на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, съгласно Таблица № 1 на Министерство на правосъдието в исковия период (19.03.2014 г. - 14.04.2014 г.), когато той е бил настанен при условията на специален режим в изолатор № 1 в Затвора - гр. П.. Предвид посочената разпоредба от ЗИНЗС, съдът е съобразил, че за да се приеме наличието на незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, е необходимо да бъде доказан или отказ за предоставяне на такава или факта, че предоставената не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Направил е извод въз основа на писмените доказателства и заключението на съдебно-технологичната експертиза, че предоставената храна в Затвора - гр. П. през исковия период е пълноценна и разнообразна, съответстваща като химически и калориен състав на Таблица № 1 и заменителната таблица, утвърдени от министъра на правосъдието и съгласувани от министъра на здравеопазването. Допълнителни аргументи за този извод е почерпил от свидетелските показания. Изложил е и съображения, че в затворите като пенитенциарни заведения не може да се очаква удовлетворяване на индивидуалните хранителни навици и предпочитания на пребиваващите там лишени от свобода лица. Решението е правилно. При постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал твърдените в касационните жалби нарушения. Правилно е прието от него, че неустановено и недоказано е останало твърдението на А. за извършването от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора - гр. П. и ГД "ИН" на незаконосъобразни действия и бездействия, които да са довели до настъпването на твърдените от А. неимуществени вреди, каквито впрочем също не са доказани. В тази насока не са ангажирани доказателства, а разпитаните свидетели не установяват релевантни факти във връзка с това. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания срещу заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-технологична експертиза. При условията на чл. 171, ал. 2, изр. 2 АПК съдът е назначил тази експертиза, а в съдебното заседание на 24.04.2015 г. е приел представеното от вещото лице (инструктор по хранене) заключение, което не е било оспорено от страните. Видно от експертизата и разпита на експерта в съдебното заседание, заключението е изготвено при съобразяване на приложените по делото документи и менютата за спорния период, рецептурника, който се използва за изготвяне на ястията и требвателните листове за същия период, в които се вписват продуктите, взети от склада и предоставени в кухнята за приготвяне на храната. Видно от констативната част на заключението през спорния период в Затвора - гр. П. на лишените от свобода е осигурено трикратно хранене, като разнообразието е обезпечено чрез ежедневно включване най-малко по един представител на следните групи храни: зърнените храни и картофи (хляб, хлебни и тестени изделия, ориз, макарони и др.), на богатите на белтък храни (месо, птици, риба, яйца, бобови храни) и на зеленчуци и плодове. В заключение експертът е приел, че за исковия период предлаганата храна е пълноценна и разнообразна, съответстваща като химически и калориен състав на Таблица № 1 и Заменителна таблица, утвърдени от министъра на правосъдието и съгласувани от министъра на здравеопазването. Това заключение, както се написа не е било оспорено в съдебното заседание от страните по делото, като процесуалният представител на А. не е задавал въпроси, изразил е становище за приемането му и не е направил искане за допускане и назначаване на допълнително или повторно заключение (чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК оспорването може да бъде направено докато трае изслушването, предвид което възраженията, направени в касационната жалба, които по съществото си представляват оспорване на заключението, са направени след изтичане на срока за това. По тези причини настоящият състав намира, че направените в касационната жалба оплаквания срещу изводите на съда, базирани на експертното заключение са неоснователни. Приетото, че в исковия период предоставената храна в Затвора - гр. П. е пълноценна и разнообразна, съдът е подкрепил и с показанията на разпитаните по делото свидетели. След като е възпроизвел подробно казаното от тях (св. Т. и св. П.), съдът е обосновал изводите си и с техните показания, като е отчел, че тези лица не са експерти по обществено хранене. Предвид изложеното, правилно съставът на АСПв е приел, че твърденията на А. за незаконосъобразни действия и бездействия на служители от администрацията на Затвора - гр. П. и ГД "ИН" и за претърпени неимуществени вреди са недоказани. Не е установено бездействие за изпълнение на възложеното задължение с разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, предвид което не са налице и вреди - пряк резултат от такова. Като е направил преценка за липсата на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ГД "ИН" при събраните по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалния закон. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти. Липсата на установени по делото незаконосъобразни действия или бездействия от страна на длъжностни лица от затворническата администрация на Затвора - гр. П. и ГД "ИН", липсата на доказани вреди и съответно на причинно-следствена връзка между тях, правилно са мотивирали първоинстанционния да се произнесе с обжалваното решение. Отговорността на държавата за вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда от същите и причинна връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав - в случая да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. А. не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил всички елементи от този състав. Предвид това съдът правилно е приел за ненастъпили тази правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Затова обжалваното решение е обосновано, постановено е при правилно приложение на закона и в съответствие със съдопроизводствените правила. Ето защо, като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,