Решение № 8126 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2009 г.

Решение № 8126 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на Благоевградска област против решение по адм. д. № 122/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Иска обезсилване на решението като недопустимо и постановено по жалба, която е подадена по жалба не на заявителя "Манастир Свето Богородица Живоприемни източник", а от Неврокопския митрополит. Евентуално оспорва решението и като неправилно, защото обезщетяването за имот отчужден за мероприятие по ЗПИНМ не може да стане по реда на ЗОСОИ. Ответниците не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - съдът не е обсъдил доказателствата по делото и не изложил мотиви по фактите, доказателствата и спорното право. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В случая касационният жалбоподател навежда два довода: за недопустимост на решението и за нарушение на материалния закон. Няма оплакване за съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост, поради което заключението на представителя на Върховната административна прокуратура не може да бъде обсъдено. Производството пред първоинстанционния съд е по жалба срещу изричен отказ на областния управител на Благоевградска област със заповед № Р-914/. 02.2007 г., да уважи заявление на Манастир "Света Богородица Живоприемни източник, гр. Гоце Делчев от 4.08.1998 г. /подадено още преди влизане в сила на § 5 от ЗВ /обн. ДВ бр. 120 от 2002 г./ за обезщетение по реда на ЗОСОИ за п. II-633 по плана на гр. Гоце Делчев. С решение № 17/25.09.2009 г. по адм. д. № 122/2009 г. жалбата е уважена, отказът е отменен и е признато право на обезщетение с компенсаторни записи . С определение № 1574/5.02.2009 г. по адм. д. № 930/2009 г. по описа на ВАС, III отделение, е прието, че жалбата на Манастир "Света Богородица -Живоприемни източник", представлявана от игумения на манастира и Неврокопски митрополит Натанаил е допустима, поради което доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на решението не следва да се обсъждат. Решението е постановено при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 2 от ЗОСОИ имат право на обезщетение собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Установено е от съда, че процесния имот е бил собствен на манастира, заснет по плана от 1930 г., но впоследствие е включен в границите на имот № 896, за който е отреден п. V, кв. 120, отреден със заповед № 121/6.03.1969 г. за хотел, който е построен. Тъй като съдебният експерт не е открил отчуждителна преписка за имот пл. № 896, каквато има например за имот пл. № 902 и № 900, са правилни правните изводи, че е налице основание за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ възстановява се собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г., а ко е невъзможно реалното им връщане е налице основание за обезщетение по специалния закон. В случая е налице завземане на имота за построяване на хотел, но не по установения законов ред- след извършване на отчуждително производство и като е уважил жалбата съдът е постановил правилен съдебен акт.. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение