Решение № 3217 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3937/2009 г.

Решение № 3217 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3937/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на кмета на община Смолян срещу решение № 7/02.02.09 г., постановено по ад. д. № 223/08 г. по описа на Административен съд-Смолян с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Никола Асенов Башев в писмено възражение и защита излага доводи за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Ответниците Незабравка Славеева Башева, Бисерка Асенова Башева и Захарина Асенова Хардалийска не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Смолян по жалба на Асен Юриев Башев /заместен в хода на съдебното производство от наследниците му, Незабравка Славеева Башева, Бисерка Асенова Башева и Захаринка Асенова Хардалийска/ и Никола Асенов Башев, е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-532/20.02.08 г. на кмета на община Смолян, с която на основание чл. 195, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ оспорващите са задължени в едномесечен срок да извършат цялостно събаряне на стопанска сграда на границата с имот пл. № 174 кв. 63 по плана на гр. Смолян. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводственото правило по по чл. 196, ал. 2 ЗУТ и в нарушение на материалния закон - адресатите на заповедта не били изслушани съобразно императивното изискване на цитираната норма, както и, че състоянието на сградата изключва приложението на посочената хипотеза по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Решението е постановено в отсъствие на касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на данните по административната преписка е възприет обоснован извод относно неспазване на императивното изискване на чл. 196, ал. 2 ЗУТ назначената за обследване на сградата комисия да изслуша заинтересуваните собственици. Касае се за процедура, гарантираща участието на заинтересуваните лица в хода на преписката, поради което неспазването й съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, наложени в специалния закон и основание за отмяната на административния акт - чл. 146, т. 3 АПК. Не е допуснато нарушение и на материалния закон. Фактическите основания за издаване на процесната заповед, са първо- че сградата е застрашена от самосрутване и второ, че създава реална опасност за живота на живущите в жилищната сграда в съседния поземлен имот. Наличието на тези основания е опровергано от изслушаните по делото единична и тройна съдебно технически експертизи, чиито заключения за приобщени и оценени в съответствие с изискванията на Раздел V-ти от Глава четиринадесета от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Установяванията относно обстоятелства, извън посочените фактически основания, са били неотносими към предмета на спора, поради което позоваването на такива в касационната жалба е ирелевантно. Не е допуснато и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като страни в съдебното производство по оспорване на административни актове по чл. 195 ЗУТ са адресатите на акта и издаващият административен орган. Правилно констатираната от касационния жалбоподател непълнота на съдебния акт - липсва произнасяне по отношение предметния на заповедта надзид от суха зидария върху бетонова подпорна стена, ограждаща имота на оспорващите - не сочи на нарушение на съдопроизводствените правила, а следва да бъде коригирана по реда на чл. 176 АПК. В тази част касационната жалба има характер на искане по ал. 1 на текста и по него съдът следва да се произнесе с допълнително решение. С оглед изложеното обжалваното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му следва да бъде оставено в сила. Предвид този резултат, претенцията на ответника по касационната жалба Никола Асенов Башев за разноски за настоящата инстанция следва да бъде уважена като основателна в доказания по делото размер от 400 лв, заплатен по Договор за правна защита и съдействие 05.06.09 г. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение