Решение № 14506 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16263/2011 г.

Решение № 14506 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16263/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на председателя на Българската академия на науките против решение № 4586 от 25.10.2011 г. по адм. дело № 5275/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх. № 82 - 1 -59/18.05.2011 г., подадено от Симеон Емилов Цветанов и преписката е изпратена на председателя на БАН за предоставяне на исканата информация в 14-дневен срок. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като председателят на БАН не е задължен субект и исканата информация не е обществена. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против мълчаливия отказ да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град в частта, в която е отменен мълчаливият отказ на председателя на БАН да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация, е законосъобразно. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че БАН е задължен субект по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ, като публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, председателят на академията е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая председателят на БАН не се произнася по подаденото от Симеон Емилов Цветанов заявление вх. № 82-01-59 от 18.05.2011 г. за достъп до обществена информация. Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ и на това основание подлежи на отмяна. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ, съставът на Административен съд София - град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Характерът на исканата информация, редът, по който следва да се предостави и защитата на интересите на третите лица, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като, в случай че органът установи, че информацията не е обществена, липсва съгласие на третото лице или е налице друго основание за отказ да се предостави информацията, следва да изложи мотиви в тази насока. В този смисъл аргументите на касационния жалбоподател относно характера на исканата информация не могат да преодолеят бездействието на органа и да обосноват законосъобразност на мълчаливия отказ. В частта, в която преписката е изпратена на задължения субект за произнасяне с изрични указания относно съдържанието на акта решението на Административен съд София - град е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ предоставя на съда компетентност в случаите на незаконосъобразност да отмени изцяло или частично или да измени решението на органа и да го задължи да предостави исканата информация. Тълкуването на нормата налага извода, че същата засяга само случаите на изрично произнасяне на административния орган, но е неприложима в хипотезата на мълчалив отказ, който е винаги незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ. В тези случаи преписката следва да бъде върната за произнасяне на органа с изричен акт, без да се дават указания по неговото съдържание. Това налага отмяна на решението в тази част и постановяване на нов акт за изпращане преписката на органа с указания за произнасяне с изричен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд София - град в частта, в която е отменен мълчалив отказ на председателя на БАН да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. В частта, в която преписката е изпратена на органа с указания за предоставяне на достъп до поисканата информация, решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови нов акт, с който преписката да бъде изпратена на органа за произнасяне с изричен акт съобразно дадените по-горе в мотивите на настоящото решение указания. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,