Решение № 279 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 924/2013 г.

Решение № 279 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 924/2013 г., I н. о., НК, докладчик Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Софийска окръжна прокуратура и по жалба на гражданския ищец [фирма], представлявано от управителя С. С. А., срещу нова въззивна присъда на Софийски окръжен съд от 28.01.13 г., по ВНОХД № 604/12, с която е отменена присъда на Районен съд, Сливница, № 275 от 13.12.2011 г., по НОХД № 274/11, и подсъдимият Е. А. Т. е признат за невинен в това, че на 20.04.2006 г в [населено място], Софийска област, противозаконно е унищожил чужда движима вещ, на стойност 5 780 лв, собственост на [фирма], представлявано от управителя С. С. А., с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК, и е прекратено производството по заведения от дружеството срещу подсъдимия граждански иск обезщетение за имуществени вреди, в размер на 21 000 лв, предявен заедно със законните последици. С първоинстанционната присъда подсъдимият Е. А. Т. е признат за виновен в това, че на 20.04.2006 г в [населено място], Софийска област, противозаконно е унищожил чужда движима вещ, на стойност 5 780 лв, собственост на [фирма], представлявано от управителя С. С. А., с оглед на което и на основание чл. 216, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, е осъден на "пробация", включваща мерките: "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от шест месеца, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца, както и да заплати на [фирма], представлявано от управителя С. С. А., обезщетение за имуществени вреди, в размер на 5 780 лв, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 21 000 лв. В протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че гласните доказателства, изводими от показанията на св. С. и св. И., са оценени в разрез с действителното им съдържание, че неправилно са кредитирани показанията на св. Д., св. Ч. и св. М., че са налице достатъчно доказателства, подкрепящи обвинителната теза, сред които и протоколът за доброволно предаване, че материалният закон е приложен неправилно. С протеста се иска да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че произнасянето по гражданската отговорност е незаконосъобразно. Иска се иска да бъде пререшен въпросът за дължимото обезщетение за имуществени вреди в полза на жалбоподателя. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Счита, че жалбата на гражданския ищец е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят граждански ищец, представляван от управителя С. А., моли жалбата да бъде уважена. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Софийският окръжен съд е провел допълнителен разпит на св. М., св. Г. и св. Д., както и е изискал и приложил справка за актуалното състояние на пострадалото дружество. При съвкупната преценка на събраните писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства не е допуснато нарушение по чл. 14 НПК. В обясненията си подсъдимият не е отрекъл обстоятелството, че е извозил инкриминираното ремарке, собственост на дружеството, макар и без съгласието на собственика / това би имало значение при повдигнато обвинение за кражба, каквото не е налице /. Подсъдимият обаче е заявил, че е пристъпил към рязане на друго ремарке, различно от процесното, което е придобил без съставяне на документ за собственост, което твърдение се подкрепя от показанията на св. Д., св. М. и св. Ч., и кореспондира на протокола за оглед, както и на заключението на авто-техническата експертиза, посочила, че намерените и иззети части не дават възможност да се определи моделът, модификацията или предназначението на ремаркето. Породеното съмнение за идентичността на разрязаната от подсъдимия вещ с тази, инкриминирана по делото, е дало основание на въззивната инстанция да приеме, че събраните доказателства не изпълват изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, който извод е верен и се споделя от настоящата инстанция. Гласните доказателства, изводими от показанията на св. М. и св. Г., не биха могли да преодолеят възникналото съмнение в идентичността на предмета на престъплението. Показанията на св. Д., св. Ч. и св. М. еднопосочно изясняват релевантните факти и кореспондират на другите кредитирани доказателствени източници, поради което правилно са ползвани при формиране на вътрешното убеждение. Що се отнася до протокола за доброволно предаване, той не представлява писмено доказателствено средство, а писмено доказателство, за съставянето на което в НПК не съществува специално изискване. В този смисъл, ирелевантно е обстоятелството какво качество има лицето, което го е съставило / това би имало значение за годността на писмено доказателствено средство /. Верен е изводът на СОС, че вписаното в протокола изявление от името на лицето, предало вещта, няма характер на признание и правилно не е ценено като такова. В същото време, в обясненията си подсъдимият не е отрекъл, че е взел и държал регистрационната табела, поради което фактът на предаването й на органите на реда не подкрепя еднозначно обвинителната теза. Вярно са интерпретирани показанията на св. С. и св. И., служители на МВР, заявили, че още при проверката на място подсъдимият им е казал, че нарязаното ремарке е негова собственост, които показания практически подкрепят версията на подсъдимия, че е нарязал собствена вещ. Доколкото правилно установените релевантни факти не обвързват подсъдимия с извършеното престъпление, следва да се приеме, че липсва и нарушение на материалния закон. В тази хипотеза, не е налице процесуална възможност за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Липсва и нарушение на материалния закон, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. СОС е установил, че с оглед процедурата по ликвидация на процесното дружество, към момента на разглеждане на делото в съда е липсвала правосубектност на дружеството, откъдето и не е съществувала процесуална възможност неговият управител да предяви граждански иск. Ето защо, законосъобразно, въззивният съд е отменил присъдата и в гражданската й част и е прекратил производството по заведения граждански иск. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,