Решение № 6364 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 337/2012 г.

Решение № 6364 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 337/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Димово срещу решение № 139 от 21.11.2011 г. на Административен съд - Видин по административно дело № 319/2010 г., с което е отменена заповед № Д-0784/15.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Димово, с която на Добрина Тодорова Лазарова от с. Владиченци, общ. Димово е отказано отпускане на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., и административната преписка е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация - Добрина Тодорова Лазарова от с. Владиченци, общ. Димово, обл. Видин, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Габрово е заповед № Д-0784 от 15.09.2010 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Димово, с която на Добрина Лазарова е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2010/2011 г. (от 01.11.2010 г. до 31.03.2011 г.) на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. във връзка с чл. 8 е с чл. 26, ал. 4, т. 1а от ППЗСП, с мотива, че лицето не живее на посочения адрес и не представя доход. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № 135/12.11.2010 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин. За да уважи сезиралата го жалба на Лазарова, първоинстанционният съд е приел, че тя наистина не е била открита на постоянния си адрес в с. Владиченци при посещението на социалния работник, изготвил социалния доклад, но това е защото по същото време е боледувала (представени са медицински документи) и е пребивавала временно в гр. Плевен при роднините си, а административния орган не е установил дали наистина тя не живее на адреса или само временно отсъства. В мотивите на проверяваното решение е отразен и установения факт, че в молба-декларацията на Лазарова е посочен размерът на получаваната от нея пенсия, и тя фигурира в базата данни на съответната администрация, противно на твърдяното от административния орган, че не представя доход. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени, и освен това не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Представеното с нея за първи път фотокопие на удостоверение не е заверено за вярност с оригинала, а и да беше, с него административния орган се домогва тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред първата инстанция административен акт (отделна тема с оглед чл. 142, ал. 1 от АПК е доколко издаденото на 24.11.2011 г. удостоверение е относимо към материалната законосъобразност на издадената на 15.09.2010 г. заповед). Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК, не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че административният орган не е събрал необходимите доказателства от значение за правилното решаване на спора, като не е установил дали Лазарова наистина не живее на адреса, или само временно отсъства, и не е установил дали за нея не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Процесната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Димово е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, като издадена при неспазване на принципа на служебното начало, закрепен в чл. 9, ал. 2 от АПК и в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Тя е издадена, без предварително да са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при несъбиране на всички доказателства, нужни за пълното им изясняване. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед, и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,