Решение № 8025 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2016 г.

Решение № 8025 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1399/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. В., чрез пълномощника му адв. А. Т., срещу решение № 11721 от 05 ноември 2015 г., постановено по адм. д. № 588/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения за допуснатите от първоинстанционния съд нарушения са изложени в пледоариите по същество на пълномощниците адв. А. Т. и адв. Р. А., както и в представените писмени бележки. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрк. Л., намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на И. М. В. срещу заповед № 8112К-2718/26 ноември 2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в установената форма и в съответствие с целта на закона. Прието е също така, че при издаването й не са допуснати противоречия с материалноправни разпоредби и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това съдът е приел, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Така постановеното решение е неправилно. Необоснован е изводът на тричленния състав, че по делото по несъмнен начин е установено, че И. В. е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Като фактически основания за издаването на заповедта е посочено, че за времето от 01 януари 2013 г. до края на м. февруари 2014 г. в гр. С. И. В., в качеството си на ВПД началник на 02 сектор "Моторизиран сектор за бързо реагиране "Сигма"", към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР в нарушение на задълженията, вменени му със специфична длъжностна характеристика № 3009/13 юни 2012 г. по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, е получавал ежемесечно парични суми в размер на 150-400 лева от деветнадесет подчинени му полицейски служители, за да ги покровителства и прикрива корупционните им действия, изразяващи се в искане или приемане на облага, за да не бъде извършено действие по служба спрямо нарушители на Закона за движението по пътищата, проституиращи лица и лица, притежаващи наркотични вещества, като случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване и е уронен престижа на службата. Посочено е също, че поведението на И. В. изразява демонстративно незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото. С действията си В. е използвал служебното си положение за лична облага, нарушил е т. 4, 7, 8, 33в и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата. За установяване на така описаните в заповедта на министъра на вътрешните работи действия е необходимо да бъде доказано, че подчинените на И. В. са искали и получавали подкупи от проверявани от тях лица, както и това, че част от тези подкупи са давани на В. за да ги покровителства и прикрива корупционните действия на тези подчинени. Такива доказателства - обратно на възприетото от тричленния състав, по делото не са представени. Показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, на чиито показания се позовава съдът в оспореното решение, не разкриват извършването на подобни действия. Нито един от тези свидетели - В. П., М. С., С. М., А. М., В. Й., както и свидетелите с тайна самоличност № 88 и 89, не установяват деветнадесетте подчинени на И. В. да са получавали подкупи от граждани при извършвани им проверки. Такива обстоятелства не се установяват и от показанията на разпитаните граждани, спирани за проверка, както и от показанията на проституиращи лица. Никой от тези свидетели не установява, че е спиран именно от полицаи от ръководеното от В. полицейско подразделение, както и че им е даван подкуп и че част от тези подкупи са предавани на В.. Такива обстоятелства не се установяват и от показанията на свидетелите с тайна самоличност, които не възпроизвеждат възприети от тях обстоятелства, а преразказват чутото от други лица. В техните показания също няма конкретизирани данни относно това кой, кога къде, по какъв повод и от кого са искани и получавани подкупи. С оглед горното следва да се приеме, че по делото не са представени доказателства, от които да е установено по несъмнен начин, че подчинените на И. В. служители са искали и получавали подкупи при извършвани от тях проверки на граждани. След като не е установено получаването на подкупи от страна на подчинените на В., то от това следва, че липсват и данни последният да е получавал част от събираните подкупи. Това е така, тъй като описаните в заповедта на министъра на вътрешните работи действия, довели до налагане на дисциплинарно наказание на В., налагат доказване на две действия - искане и получаване на подкупи от подчинените на жалбоподателя служители и получаването на част от тези подкупи от самия жалбоподател. При постановяване на решението си тричленният състав само е споменал като установено по несъмнен начин, че В. е вземал част от сумите, получени от подчинените му служители от граждани, за да не предприемат действия по служба. Не е посочено обаче с какви доказателствени средства е установено това обстоятелство, което е вписано в оспорената заповед като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Вместо това съдът подробно е описал обстоятелства относно това, че В. е получавал пари от подчинените си, за да дават по-малко дежурства по мероприятия и нощни смени, да ги пази от проверки и да ги разпределя в по-хубави райони, както и това, че понякога В. е нареждал на свои подчинени да освободят без санкции проверяван по Закона за движение по пътищата гражданин. Тези именно факти съдът е приел за доказани посредством показанията на посочените по-горе свидетели, като е мотивирал извод за извършено от Василев тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага, с което е осъществен фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Установените от съда действия обаче не са посочени в заповедта на министъра на вътрешните работи като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, а такова изменение на фактите е недопустимо. Като е приел наличието на извършено от И. В. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в действия, за които не е ангажирана дисциплинарната му отговорност, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Това прави постановеното решение неправилно и води до неговата отмяна. Законосъобразен е извода на тричленния състав, че след като в заповедта и съпровождащите я документи не са описани действията на В., с които е нарушил чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, то това прави заповедта незаконосъобразна в тази част поради липсата на мотиви. Посочването на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР не е достатъчно и не отменя задължението на административния орган да мотивира заповедта. Липсата на установени действия от страна на жалбоподателя, с които той да е нарушил норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изключва и уронване на престижа на службата. Медийният отзвук по случая от своя страна отразява действията на полицията и прокуратурата по задържането на полицейски служители във връзка с евентуално извършено престъпление от общ характер, но не и конкретно поведение на В., нарушаващо етичните правила за поведение, с което се уронва престижа на МВР. С оглед горното подадената от И. В. жалба срещу заповедта на министъра на вътрешните работи е била основателна. Като я е отхвърлил, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост съдебно решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната заповед № 8112К-2718/26 ноември 2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, ще следва да бъде отменена. Предвид този изход на делото и направеното искане на И. В. ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер общо на 1015 лева, от които 15 лева държавни такси и 1000 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,