Решение № 879 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2010 г.

Решение № 879 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № V-69 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 671/2009 г. на Б. окръжен съд е оставено в сила решение № 350 от 5.01.2007 г. по гр. д. № 141/2006 г. на районен съд [населено място], с което е отхвърлен иска на Л. К. К. от [населено място] против ДП [фирма][населено място] за признаване на ищцата за собственик и предаване владението на поземлен имот с идентификатор 58356.502.42 и площ от 3,5 дка в землището на [населено място], местността "Пясъка". Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 15.07.2010 г. На 9.08.2010 г. наследниците на ищцата са подали молба за отмяна на решението на въззивния съд, на основание чл. 305, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. Ответникът ДП "С. и възстановяване" оспорва молбата като неоснователна. Счита че не са налице въведените с молбата основания за отмяна на решението. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по предявения ревандикационен иск е за имот, който е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ, а се владее от ответника, противопоставящ възражение за наличието на хипотезата на чл. 10б ЗСПЗЗ като пречка за възстановяване на правото на собственост в полза на ищците. Първоинстанционният съд е отхвърли иска по съображения, че имотът е застроен като лагер на Г., а след закриването на Г. базата му е предоставена на ответника ДП "С. и възстановяване". Въз основа на събраните по делото доказателства за вида и характера на застрояването съдът е приел, че е налице мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ и затова имотът не е следвало да се възстанови в стари реални граници в полза на ищците. Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е добавил и съображения, че решението за възстановяване на имота е материално незаконосъобразно поради липсата на доказателства, че наследодателят на ищците е притежавал права върху имота, както и че същият имот въобще не е бил заявяван за възстановяване. Решението на въззивния съд е постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) след като първоначалното произнасяне / с което искът е бил уважен, като е прието, че не е налице мероприятие по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ/ е било отменено от ВКС и делото е върнато с конкретни указания за относимите към спора въпроси, които следва да се изяснят и да се обсъдят при преценката дали имотът е бил правилно възстановен на ищците. Първото поддържано основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е свързано с твърдението, че искът е отхвърлен само поради приетата от съда материална незаконосъобразност на решението на поземлената комисия за възстановяване на имота. Според молителите това представлява ново обстоятелство, което е основание за отмяна на неправилното решение. В тази част молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърдението, че искът е отхвърлен само по изложените съображения за неправилност на решението на поземлената комисия преди всичко не почива на данните по делото, тъй като е видно, че съдът е съобразил и извършеното застрояване на имота, което съставлява пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за неговото възстановяване. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новото обстоятелство е факт от действителността, който е съществувал при разглеждане на делото, но не е бил известен на страната и затова не е могъл да бъде изтъкнат от нея при решаване на делото. Изложените от молителите твърдения не покриват това съдържание на основанието за отмяна, тъй като не сочат на факти и обстоятелства, относими към съществото на правния спора, а се позовават на процесуалното поведение на съда, което според молителите представлява нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед характера на това оплакване то е могло да се разгледа само при инстанционното обжалване на решението, а не по реда на извънредното средство за проверка, каквото е молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Второто основание за отмяна, което се въвежда е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се твърди, че страната е била лишена от правото на защита и на участие по делото, тъй като съдът съм се е сезирал и служебно е поставил въпроса за действителността на решението на поземлената комисия с оглед правата на наследодателя на ищците и липсата на заявление за възстановяване на процесния имот. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяната се допуска когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Доводите на молителите не могат да се отнесат към нито една от посочените хипотези. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК винаги е свързано с нарушаване на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването на страната или ненадлежно представляване, каквито оплаквания в случая не се поддържат. Делото е било върнато от Върховния касационен съд с указания за обстоятелствата, които следва да се изяснят и какви въпроси следва да се обсъдят от въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон, а именно чл. 10б ЗСПЗЗ. Като инстанция по същество въззивният съд не е ограничен само от тези указания, тъй като трябва да разгледа спора в неговата цялост и затова се е произнесъл и по всички доводи и възражения на ответниците, някои от които са свързани с това дали наследодателят на ищцата е притежавал спорните имоти, а други- с наличие на хипотезата по чл. 10б ЗСПЗЗ като пречка за възстановяване на имотите. Отговаряйки на тези въпроси съдът косвено е взел отношение по правилността на решението за възстановяване, но с това правото на ищците на защита не е накърнено, тъй като съдът е процедирал съгласно правилата на ГПК за събиране и обсъждане на доказателствата и доводите и възраженията на страните- т. е. не е налице условието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да има нарушаване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения следва да се приеме, че молбата за отмяна е неоснователна и затова настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение