Решение № 7601 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от доц. д-р И. Иванов, чрез упълномощен представител Ненков, насочена срещу Решение 6292/ 28.10.2022 г., постановено по адм. дело 2052/ 2022 г. на Административен съд - София - град, (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да се потвърди изцяло оспорения административен акт. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът смята, че в производството по издаване на обжалваното Решение Ж-2 от 06.01.2022г. на КЕВР са изпълнени указанията дадени в Решение 10867 от 27.10.2021г. по адм. дело 651/2021г. на ВАС, с което е било отменено Решение Ж-186 от 21.02.2018г., издадено по жалбата на Тера Инвест 2008 ЕООД и преписката е била изпратена на Комисията за ново разглеждане. Ответникът Тера Инвест 2008 ЕООД- гр. Пловдив, в писмен отговор, чрез процесуален представител адв. М. Спасов, счита жалбата за неоснователна. Моли същата да се отхвърли и потвърди решението на първа инстанция. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, като смята, че за съдебния акт не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Тера Инвест 2008 ЕООД с [ЕИК], гр. Пловдив, срещу Решение Ж-2 от 06.01.2022г. на КЕВР, с което е прекратено производството по подадената от дружеството жалба Е-12-00-19/27.01.2020г. срещу Електроразпределение Юг ЕАД. Административният съд е посочил, че административното производство е образувано по жалба на Тера Инвест 2008 ЕООД, относно неизпълнение от страна на Електроразпределение Юг ЕАД на задължения по договор 5351/30.07.2013 г. за достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (за 3 MW) и договор 53519/30.07.2013 г. (за 2 MW), по които в продължение на две години Електроразпределение Юг ЕАД отдавало мощност 5 MW на фотоволтаичните централи, собственост на Тера инвест 2008 ЕООД. Електроразпределение Юг ЕАД спряло достъпа до мрежата за 1 MW отдавана мощност, като се позовало на неизпълнение на задължение от страна на Тера инвест 2008 ЕООД да изгради допълнителна кабелна линия съгласно чл.2.1 от договор 5351/02.05.2011г. за присъединяване на електрическата централа "Тера инвест - 2" към електроразпределителната мрежа. С решение 5/ 04.001.2019 г. по търговско дело 618/ 2018 г. по описа на Апелативния съд- Пловдив e отхвърлен предявеният от Тера инвест 2008 ЕООД срещу Електроразпределение Юг ЕАД иск за изпълнение на задълженията на електроразпределителното дружество по договор 5351/30.07.2013 г. и договор 5351/30.07.2013 г., според които дружеството следва да възстанови достъпа до електроразпределителната мрежа на фотоволтаичната централа в [населено място], собственост на "Тера инвест 2008 ЕООД, и да осигури достъп до електроразпределителната мрежа в пълен обем от 3 MW. След оспорване с Определение 550/2.12.2019 г. по търговско дело1265/2019 г. по описа на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решението. Административното производство приключило с издаване на Решение Ж-186 от 21.02.2018г., с което Комисията прекратила административното производство, като изложила мотиви, че по предмета на спора имало постановено съдебно решение, с което били отхвърлени претенциите на Тера инвест 2008 ЕООД и било постановено, че електроразпределителното дружество не е извършило нарушение и е изправна страна по договорите. Издаденото Решение Ж-186 от 21.02.2018г. на КЕВР било отменено от Върховния административен съд с Решение 10867 от 27.10.2021г. по адм. дело 651/2021г. и преписката била върната на административния орган. Според мотивите, решението по гражданскоправен спор между страните не предпоставя резултата от административното производство и административният орган е дължал произнасяне по изпълнението на произтичащите от закона задължения на оператора на електроразпределителната мрежа, свързани с прилагането на административноправни норми, като посочи в решението си фактически и правни основания. Административният съд приел, че КЕВР е издал ново Решение Ж-2 от 06.01.2022г., с което на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по подадената от дружеството жалба Е-12-00-19/27.01.2020г. срещу Електроразпределение Юг ЕАД с мотиви, че изграждането на присъединителните съоръжения, съгласно сключения договор за присъединяване, е задължение на Тера инвест 2008 ЕООД, които дружеството следвало да изпълни, за да може да отдава пълната мощност към електроразпределителната мрежа. С решението, предмет на касационна проверка, съдът е ОТМЕНИЛ Решение Ж-2 от 06.01.2022г. на КЕВР и е върнал делото, като административна преписка на Комисията за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Съдът, за да приеме този резултат, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод, че след отмяната от ВАС на Решение Ж-186 от 21.02.2018г. и връщането на преписката, Комисията за енергийно и водно регулиране не е изпълнила влязло в сила съдебно решение. В обжалваното Решение Ж-2 от 06.01.2022г. Комисията повторила мотивите на вече отмененото си решение и не изпълнила указанията на съда по прилагане на закона, като не изложила конкретни мотиви след извършване на проверка в пълнота на събраните в хода на административното производство доказателства и възраженията на страните. На следващо място съдът посочил, че административният орган е издал акта в нарушение на административно-производствените правила, като не изпълнил задължението си по чл. 144, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, да изясни всички обстоятелства по жалбата. Съдът дал указания на органа, при произнасяне по преписката да даде становище по установените в заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза факти и обстоятелства, както и да изясни неналичието на условието за изграждане на присъединителни съоръжения на втори етап и какво е действието на това условие по отношение задължението за предоставяне на достъп. В заключение съдът приел, че липсват мотиви и били налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което отменил решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и върнал преписката за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил обосновани изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на КЕВР. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба 3, при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. След като няма ограничение за допустимите пред КЕВР доказателства в производствата по чл. 22 от ЗЕ, то не е съществувала пречка да бъдат изяснени спорните обстоятелства между страните по установяване на условията за изграждане на присъединителните съоръжения на втори етап, както и установяване от страна на административния орган на действителната фактическа обстановка относно наличието или отсъствието на задължения на електроразпределителното дружество за снабдяване със съответни сервитутни права. Независимо от мотивите, изложени в решение 10867/ 27.10.2021г. по адм. дело 651/2021г. на ВАС, последващото решение на КЕВР отново не е съобразено с тях. Решението на Върховния административен съд се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите в това решение. Вместо това, след връщане от ВАС на административната преписка, органът в оспореното пред първата инстанция Решение Ж-2 от 06.01.2022г. не е изпълнил точно и в пълнота задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и не се е произнесъл в указания от касационната инстанция смисъл. В случая както правилно е приел първоинстанционния съд, КЕВР не е установила правнорелевантните факти и не е събрала относимите доказателства. Съдът обективно е установил, че КЕВР не е осъществила необходимата проверка за изясняване на обстоятелствата по случая. Правилно съдът е приел, че при повторното произнасяне по същество, в мотивите си адм. орган е преповторил, макар и с различна текстова редакция, част от вече изложените мотиви на отмененият акт. С това процесното решение на КЕВР е в неизпълнение на влязлото в сила решение на ВАС. В обжалвания адм. акт КЕВР не е анализирала защо условието за изграждане на присъединителните съоръжения на втори етап не е налице и какво е действието на това условие с оглед задължението за предоставяне на достъп, съответно условията за прекратяване на достъп съобразно чл. 73 ЗЕ. Недостатъчно е позоваването на нормата на чл. 86, ал. 1 от Наредба 6/24.02.2014 г. Не е обсъдено възражението на жалбоподателя, че е налице възлагане на задължението по чл. 116, ал. 4 и ал. 5 ЗЕ от страна на оператора на мрежата върху производителите на енергия от ВЕИ. Акта на КЕВР е постановен без да са изяснени всички обстоятелства по жалбата при неизпълнение на изискването на чл. 144, ал. 1 от Наредба 3/ 2013 г. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от КЕВР са съществени и са препятствали съда да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени съответствието с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Тера Инвест 2008 ЕООД- гр. Пловдив следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение