Решение № 719 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2008 г.

Решение № 719 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Надежда Зекова Производство за отмяна на основание чл. 303 ГПК. Ж. Ц. А. от гр. В. е подала молба за отмяна на влязло в сила решение на Видинския окръжен съд по гр. д. № 57/2004 г., поради ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било обсъдено в решението на окръжния съд. Ответникът М. на о. и науката - Регионален инспекторат по о., гр. В., не е взел становище по молбата. След проверка, касационният съд установи следното: Видинският окръжен съд, с въззивно решение по гр. д. № 57/2004 г. е оставил в сила решението на Видинския районен съд по гр. д. № 334/2003 г., с което са отхвърлени исковете на Ж. А. за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, постановено със заповед от 16. 4. 2003 г. на Началника на РИО - Видин, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "директор" на Гимназия с преподаване на чужди езици, гр. В. и за присъждане на сумата 2000 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивното решение на Видинския окръжен съд е влязло в сила на 30.04.2008 г., когато е потвърдено от Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, с решение по гр. д. № 938/2005 г. Искането за отмяна е неоснователно, тъй - като не попада в изчерпателно предвидените хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 1 - 6 ГПК. Посочено е в молбата за отмяна, че с решение от 28. 9. 2005 г. по адм. д. № 10860/2004 г. на ВАС е признат за валиден болничен лист № 2* от което следва, че уволнителната заповед е връчена на молителката по време на разрешен отпуск. Твърди се, че това обстоятелство, касаещо законността на уволнението, не е обсъдено от Видинския окръжен съд. Твърдението е несъстоятелно. В хода на инстанционното производство по делото за отмяна на уволнение, молителката А. се е позовала на факта, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение й е връчена на 17. 4. 2003 г., от която дата до 29. 4. 2003 г. има разрешен отпуск за гледане на болно дете с болничен лист № 2* издаден на 29. 4. 2003 г. Първоинстанционният и въззивният съд са обсъдили това твърдение на ищцата и представения болничен лист, след което са приели, че работодателят не е нарушил чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй - като на 17. 4. 2003 г. А. е била на съвещание в качеството й на директор, т. е. изпълнявала е служебните си задължения и не е ползвала разрешения отпуск. Същите правни изводи е направил и касационният съд, потвърдил решението на въззивния съд. Следователно, съдебните инстанции са се занимали и произнесли по правнорелеватното за трудовия спор, обстоятелство, дали, при връчване на заповедта за уволнение А. е ползвала или не е започнала да ползва разрешения й отпуск с болничен лист № 2* Представеното към молбата за отмяна решение на ВАС от 28. 9. 2005 г. по адм. д. № 10860/2004 г., с което е потвърдено решение на Софийския градски съд, удостоверява отмяна на решения на Националната експертна лекарска комисия и ТЕЛК, гр. В., с които е отменен болничния лист. Постановените съдебни решения, с които болничен лист № 2* е признат за валиден, не касаят произнасянето по спора за отмяна на уволнението на А. Съдът по трудовия спор не се е позовал на невалидност на болничния лист, а на обстоятелството, че уволнената не е започнала ползването на разрешения й отпуск към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е изискването на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ Върховният касационен съд