Решение № 3660 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2018 г.

Решение № 3660 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Районна прокуратура - В. Т. против решение № 4/06.02.2018 г., постановено по адм. дело № 887/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т. Излагат се доводи за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и се претендира отмяната му и произнасяне по същество с обявяване нищожността на процесната заповед. Ответникът – кмет на О. В. Т., чрез юрк. Йонкова и юрк. Широкова, в писмено възражение и защита, оспорва касационния протест и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски - юрк. възнаграждение за настоящата инстанция. Ответниците М. Василева и Г. Василев не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационния протест за процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледан по същество е неоснователен. С обжалваното решение, в производство по чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, във вр. чл. 38, ал. 2 Закона за общинската собственост /ЗОС/, съдът е отхвърлил протеста на прокурор при Районна прокуратура - В. Т. за прогласяване нищожността на заповед № РД 22-439/22.02.2016 г. на кмета на О. В. Т., с която на основание чл. 38, ал. 2 ЗОС във вр. с чл. 58а, ал. 1 и 2 от НРПУРОИ е учредено възмездно право на пристрояване върху общинска земя от 4, 62 кв. м. в полза на М. Василева и Г. Василев. Прието е, че не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт. Изложени са подробни мотиви за приложимата редакция на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗОС, съгласно която нормативна база, правото на надстрояване или пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост, когато това не води до обособяване на самостоятелен обект, се учредява от кмета на общината. Развити са и допълнителни мотиви за липса на основания за прогласяване на нищожността на заповедта, касаещи местната компетентност, спазена писмена форма и съдържание, които сочат на надлежно възникване на разпоредените правни последици. Решението е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Правилно административният съд приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените правни последици. Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези, постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въобще. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд – В. Т. приема, че оспорената заповед, с която е учредено допълнително право на пристрояване към гараж № 1 в сграда, с реализирано право на строеж върху общинска земя, е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административно-производствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание - чл. 38, ал. 2 ЗОС и чл. 58а от НРПУРОИ, поради което не е нищожна. Доводите на подателя на касационния протест, че процедурата по издаване на заповедта, както и материалният закон са съществено нарушени, тъй като административният акт е постановен в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на общинския свет, са неоснователни. В случая, с оглед характера на оспорения акт следва да се приеме, че процедурата по чл. 37, ал. 1 ЗОС е неприложима и учредяването на право на пристрояване към обект, собственост на приобретателя, следва да се извърши по реда, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС. Цитираната разпоредба е изключение от общия принцип и предвижда учредяване на право на пристрояване или надстрояване без търг и конкурс върху общински имот, в който вече е построена сграда от адресатите на процесната заповед - в полза на собственика на сградата, респ. част от нея. В конкретния случай изброените в текста предпоставки са изпълнени, поради което правилно съдът приема, че решение на общинския съвет не е изискуемо. Предвид горното и тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и ТР № 4/16.07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ОСК на ВАС, касаторът дължи своевременно поисканите от ответника кмет на О. В. Т. разноски за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. /, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,