Решение № 6757 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13627/2011 г.

Решение № 6757 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13627/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Адриан Панайотов Чолаков, от гр. София, против решение № 3417 от 11.07.2011 г. по адм. дело № 622/2011 г. на Административен съд - София град (АССГ). По подробно изложени в касационната жалба и поддържани в съдебно заседание оплаквания за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Пътна полиция" (ПП) при СДВР не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Адриан Панайотов Чолаков против заповед № АА-244/12.02.2010 г. на началник отдел ПП при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. В жалбата се поддържа, че изводите на решаващия съд за спазване на материалноправните разпоредби при издаване на оспорената заповед са неправилни и в противоречие със събрания доказателствен материал по делото. По изложените оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл. второ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установен по надлежния ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол. Нарушението следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Според данните по делото, на касатора Панайотов е съставен акт № АА-244/24.01.2010 г. за това, че на 24.01.2010 г. около 21.30 ч. в гр. София, кв. Панчарево, е управлявал МПС с рег. № СА 3996 ВТ под въздействие на алкохол. Към преписката са приложени докладни записки на полицай Мартинов и свидетелски показания на участвали в проверката служители на СДВР (автопатрул АП 230 и повикания за оказване на съдействие дежурен екип на 8-мо РУП), според които водачът е шофирал без документи, лъхал е силно на алкохол и е залитал. Първоначално е опитал да се отклони от проверка, отдалечавайки се от автомобила, а след пристигане на дежурния полицейски екип е изпробван с техническо средство "Алкомер 931" с № 0145381, в което не е упражнил достатъчно налягане в издишания въздух. Поради това е отведен за вземане на кръвна проба в Първа градска болница, където е отказал да се подложи на медицинско изследване. С оспорената пред АССГ заповед № АА-244/12.02.2010 г. на началник отдел ПП при СДВР е била приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б "б", предл второ ЗДвП ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. С атакуваното решение, въз основа на правилен анализ на ангажирания доказателствен материал, в контекста на приложимата нормативна уредба, решаващият съд е достигнал до законосъобразен извод за наличие на основания за прилагане на ПАМ. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Със заповед № I-1393/09.08.2007 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. началниците на направления и сектори ПП при териториалните служби, какъвто е издателят на процесния административен акт. В този аспект компетентността на административния орган, издател на акта е несъмнено установена. Фактическата обстановка по делото е била напълно изяснена, като съдът е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на жалбата, за законосъобразен административен акт. Правилни са изводите, че независимо от липсата на конкретно установено съдържание на алкохол в кръвта, само отказът да бъде направено изследване представлява основание спрямо водача да бъде приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б."б", предл. второ ЗДвП. Обстоятелството, че воденото срещу касатора наказателно производство по прокурорска преписка № 2552/2010 г. по описа на Софийската районна прокуратура (ЗМ 117/2010 г. по описа на 8-мо РУП - СДВР) е прекратено поради липса на състав на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, е неотносимо към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, след като е несъмнено, че водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол (манипулирал е извършването на пробата с техническо средство и е отказал да даде кръв за медицинско изследване, при все, че е бил съпроводен до болницата от служители на МВР). Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. второ ЗДвП юридически факт не може да се счита опроверган с прекратяване на наказателното производство, още повече, че в прокурорския акт изрично е изтъкнато, че деянието осъществява признаците на административно нарушение. Целта на приложената ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. В настоящия казус пред решаващата съдебна инстанция издателят на акта е провел пълно доказване на основния релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол при несъмнени индикации за шофиране в нетрезво състояние. Формалната доказателствена сила на акт № АА-244/24.01.2010 г., съставен от оправомощени длъжностни лица на службите за контрол при ПП - СДВР не е опровергана, като административният орган е установил с допустимите от закона доказателствени средства съществуването на възприетите при произнасянето му факти и обстоятелства. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. второ ЗДвП юридически факт не може да се счете за опроверган с обстоятелството, че техническото средство "Алкомер 931" е отчело отрицателен резултат. При условие, че категорично е установено неспазване на дадените от контролните органи указания за извършване на пробата, показанието не може да се приеме за достоверно и единствено резултатът от кръвно изследване, на каквато касаторът е отказал да се подложи, би бил годно доказателство за оборване презумпцията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Предвид изложеното, не са налице релевираните касационни основания за отмяна на постановеното от АССГ съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение