Решение № 8963 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6742/2019 г.

Решение № 8963 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6742/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването (МЗ) срещу Решение № 2487 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело № 370/2017 г. от Административен съд София град (АССГ) в частта, с която искът на В. Б., поддържан от неговите наследници Д. Б., К. Б. и С. Б. е признат за частично основателен и МЗ e осъдено да заплати на същите обезщетение в размер на 14 688. 37 лева за претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди, и двете суми заедно с лихва за забава, считано от момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, от който се претендират вредите (05.06.2014 г.), до окончателното им изплащане, както и разноските на ищеца за съответната инстанция в размер на 1 978. 40 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания акт - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, изр. 1 и 3 АПК. Касаторът счита, че претендираните имуществени вреди, изразяващи се в:

1. Разходи за транспорт от София до Монпелие, Франция и обратно не са свързани с назначеното на ищеца лечение, поради което не следва да бъдат обезщетени;

1. Разходите за проведеното по лична инициатива на болния лечение в МЦ "Интегративна медицина" – София, разходите за лабораторни и др. изследвания, които не са във връзка с отказаната от Б. терапия не подлежат на обезщетяване;

1. Медицинските дейности профилактика, диагностика, лечение, лабораторни, образни изследвания и др., вкл. и палиативната помощ, осигурявани на пациенти с диагнозата на ищеца, с непрекъснати здравноосигурителни права, са включени в пакета на задължителното здравно осигуряване в исковия период, в т. ч. и брахитерапия.

1. Същите съображения се излагат и във връзка с разходите за гориво по маршрута Велико Търново- София и обратно.

Във връзка с това касаторът счита, че ищецът не е доказал наличието на пряка причинна връзка между отменения, като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт и присъденото обезщетение за имуществени вреди. Твърди още, че съдът не е приложил правилно приложимата правна уредба.

Касаторът счита, че решението на първостепенния съд е неправилно и в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че В. Б. на своя отговорност е отхвърлил предложението за оперативна интервенция и комбинирана химио- и лъчетерапия с последваща брахитерапия, като е предпочел да се лекува алтернативно до момента, в който състоянието му е станало необратимо и се е влошило. Счита още, че болките и страданията, изпитани от него са свързани с характера и интензитета на заболяването, което само по себе си се характеризира със силни болки, особено в последния стадии, т. е. съпътстват заболяването му, а не следват от отказа, отменен от съда. Затова пледира, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева не е доказано.

Ответната страна - Д. Б., К. Б. и С. Б., в качеството им на наследници на В. Б. в писмения си отговор оспорват основателността на касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение

В открито съдебно заседание процесуалните представители на касатора – юрк. Здравкова и на ответната страна поддържат изразените становища.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено след отменително Решение № 14219 от 22.12.2016 г., по адм. дело № 563/2016 г. на ВАС, Административният съд София-град е осъдил Министерството на здравеопазването да заплати на Д. Б., К. Б. и С. Б., и тримата от [населено място], в качеството им на наследници на В. Б. обезщетение в размер на 14 688. 37 лева за претърпени имуществени вреди, причинени от отменен административен акт - Заповед № РД–22–124 от 28.08.2012 г. на заместник–министъра на здравеопазването, заедно с лихва за забава, считано от момента на влизане в сила на Решение № 7667 от 05.06.2014 г. по адм. дело № 4710/2014 г. на ВАС, петчленен състав, а именно от 05.06.2014 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част – до пълния предявен размер от 29 971. 52 лв. искът е отхвърлен.

Със същото решение Министерство на здравеопазването е осъдено да заплати на Д. Б., К. Б. и С. Б., и тримата от [населено място], в качеството им на наследници на В. Б. обезщетение в размер на 20 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен административен акт Заповед № РД–22–124 от 28.08.2012 г. на заместник–министъра на здравеопазването, заедно с лихва за забава, считано от 05.06.2014 г. до окончателното й изплащане и понесените във връзка с делото разноски в размер на 1 978. 40 лв.

За да обоснове този правен резултат първоинстанционният съд е приел следното:

Ищецът претендира имуществените и неимуществени вреди да са настъпили в периода от 21.03.2012 г., когато е следвало КЛЧ да се произнесе по заявеното от него искане за финансово подпомагане, до 28.08.2012 г., когато е постановен отказът на административния орган да финансира лечението му в чужбина, а наследниците са коригирали периода - до 14.01.2013 г., когато е настъпила смъртта му. За посочения период от фактическа страна съдът е установил следното:

1. На 14.12.2011 г. хистологично е доказана диагнозата на В. Б. – "вариант на плоскоклетъчен карцином на левия борд на езика".

1. В периода от 19.01.2012 г. до 11.09.2012 г. В. Б. е провеждал интегративно алтернативно лечение в Медицински център по интегративна медицина – София (МЦ-ИМ).

1. След поставяне на диагнозата, от УМБАЛ "Царица Йоана–ИСУЛ" ЕАД гр. София на Б. е предложено оперативно и последващо лъчелечение, което е отказал, поради което на 02.02.2012 г. от Онкологичния комитет на същата болница е взето решение за провеждане на комбинирано лъче- и химиолечение с последваща брахитерапия, която не се провежда в България.

Същото лечение е препоръчано и от проф. Г., проф. И. Ц., проф. Х. и д-р К.

1. На 21.02.2012 г. ищецът подал заявление вх. № 95–00–39 за финансиране на лечението му в чужбина, представляващо препоръчаната съчетана лъче- и химиотерапия с последваща брахитерапия, за което му е била необходима сума в размер на 40 000 евро.

1. При проведеното на 02.08.2012 г. контролно образно изследване, проф. Ц. констатирал значително уголемяване на тумора, т. е. данни за локална прогресия на туморния процес, при което дал заключение, че брахитерапия вече е невъзможна.

1. По подаденото от В. Б. заявление административният орган постановил отказ, обективиран в Заповед № РД–22–124 от 28.08.2012 г. Заповедта е отменена с влязло в сила съдебно Решение № 2771 от 26.02.2014 г. на тричленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 12538/2012 г., потвърдено с Решение № 7667 от 05.06.2014 г. на петчленен състав на ВАС, по адм. дело № 4710/2014 г.

1. Прогресията на заболяването била потвърдена с ПЕТ/СТ тест на 11.10.2012 г., с оглед на което, по решение на Онкологичния комитет в б-ца "Токуда" е проведена лъчетерапия през м. ноември 2012 г. Въпреки това състоянието на болния се е влошавало прогресивно, на 09.01.2013 г. е бил настанен в хосписа към болницата, където е починал.

При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че предявеният иск е допустим, предявен срещу надлежен ответник, частично основателен и доказан по отношение претендираните имуществени вреди и изцяло доказан и основателен по отношение на неимуществените вреди.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно по следните съображения:

За да ангажира безвиновната отговорност на държавата ищецът следва да докаже, с допустимите но АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства, наличието на елементите от фактическия състав на приложимата правна норма – чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в условията на комулативност.

Безспорно в процесния случай е налице първият елемент от фактическия състав на законовата норма - отменен, като незаконосъобразен, по предвидения за това ред, административен акт - Заповед № РД–22–124 от 28.08.2012 г. - издаден от заместник-министъра на здравеопазването, с която е отказано финансиране на лечението на В. Б. в чужбина и незаконосъобразно бездействие, установено от ВАС в отменителното му решение, изразяващо се в неспазване на сроковете, предвидени в Наредба № 12/2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ.

Обосновани законосъобразно, по споделени от настоящия състав мотиви, съдът от първата инстанция е приел основателност на твърденията на ищеца за наличие на понесени имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на ответника и издадения от него при изпълнение на административната му дейност, и отменен като незаконосъобразен, административен акт. В тази част, на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение размера на претърпените от ищеца имуществени вреди обаче настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че претенцията е доказан в размер на присъдените 14 688. 37 лв. по следните съображения:

С исковата и уточняващата искова молба ищецът, и встъпилите в правата му наследници, са претендирали МЗ да бъде осъдено да заплати обезщетение за понесени от В. Б. имуществени вреди в общ размер от 29 971. 52 лв., понесени в периода от 21.03.2012 г. до 14.01.2013 г., вследствие отказаното му лечение в чужбина, представляващи, съгласно първоначалната искова молба, средствата за провеждане на поддържащо лечение, а именно: "... заплатените на "МЦ – ИМ" ООД в брой суми; разходи за пътуване от гр. В. Търново до София и обратно; разходи за лекарства, за лабораторни изследвания; "... разходи за лечение, заместващо предписаното от проф. Ц. и проф. Г. лечение в чужбина" във връзка с "... конвенционални средства и начини за лечението му, също и за направените разходи за неконвенционални средства за лечението му, до които се е наложило да прибегне поради невъзможност да бъде финансирано неговото лечение в чужбина... ", оценени общо на 29 971. 52 лв. (от които 14 000 лв. по първоначалната искова молба).

Първостепенният съд е приел, че на обезвреда подлежат разходите, които ищецът "... е направил за лечение, допълнителни изследвания, както в България в болнични заведения, така и в гр. Монпелие – Франция", съгласно първия вариант от заключението на назначената по делото ССчЕ, възлизащи на 14 708. 82 лв. В тази сума не са включени сумите, заплатени за билки или хранителни добавки, "... приемането на които не е доказано да е в пряка връзка с установеното заболяване, нито да представлява част от предписаното лечение, налице са и нечетливи копия на представените касови бонове" в размер на 2 203. 15 лв. (346. 61+1 724. 90+131. 64=2 203. 15). Останалите разходи за различни лабораторни изследвания, предписани като лечение, съгласно СМЕ, разходи за транспорт до гр. София и до гр. Монпелие, Франция, престой в лечебни заведения, съответно хоспис, съдът е намерил за доказани и пряко свързани с проведеното лечение, заместило неразрешеното лечение в чужбина.

Този извод на съда не се споделя от настоящата инстанция.

От анализа на приложените по делото писмени доказателства и заключението на назначената по делото СМЕ е видно, че В. Б. няма съставена история на заболяването, нито в УМБАЛ "Царица Йоана" – ИСУЛ, където на 14.12.2011 г. му е поставена диагнозата, нито в друго лечебно заведение, която би могло да се представи, за да се проследи развитието на заболяването, предписаната терапия, назначените и проведените изследвания – лабораторни, образни и др., за да се установи връзката с препоръчаната му терапия.

Доказано е обаче, чрез показанията на св. д-р Х. Д. (л. 510, АД № 9088/2012 г.), че от 19.01.2012 г. пациентът е започнал, по своя инициатива, алтернативно лечение в МЦ-ИМ ООД, към която дата все още не му е предложено стандартното за заболяването му лечение; отхвърлил е предложеното му стандартно комбинирано, и безплатно, лечение и след като е подал заявлението си пред КЛЧ (на 21.02.2012 г.) е продължил да се лекува алтернативно, по своя воля и на свои разноски, до 11.09.2012 г.

По делото не са представени доказателства нито в този център за интегративна медицина, нито в друго болнично заведение в страната, както и в гр. Монпелие, Франция да е провеждано лечението, за което е кандидатствал за финансова помощ, нито е доказано, че проведената в МЦ-ИМ терапия е заместваща препоръчаната стандартна лъче- и химиотерапия и цели подготовка за последващата брахитерапия.

При отсъствието на доказателства и при положение, че доказателствената тежест е на ищеца, разходите за провежданото в целия този период интегративно алтернативно лечение, консумативи, изследвания, мед. прегледи не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт и не подлежат на обезвреда. По същата причина не са в пряка и непосредствена причинна връзка и проведените в гр. Монпелие, Франция изследвания, съгласно заключението на вещото лице от СМЕ, приета от съда и неоспорена от страните.

По изложените съображения настоящата инстанция счита, че отговорността на държавата в процесния случай следва да бъде ангажирана само по отношение на имуществените вреди, за които е доказано, че са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт, съгласно назначената по делото, неоспорена от страните и приета от съда ССчЕ, а именно:

Разходите за лечение в болница "Токуда", УМБАЛ "Александровска" в периода от 28.08.2012 г. до 14.01.2013 г. и в хосписа към болница "Токуда" в периода от 09.01.2013 г. до 14.01.2013 г. - общо 6 098 лв. (4 988 + 1 110 = 6 098);

Разходите за пътуване по маршрута София-Велико Търново и обратно в периода след 11.09.2012 г., когато е приключило лечението в МЦ-ИМ, общо в размер на 960. 34 лв.;

Разходите за медикаменти след 11.09.2012 г. – общо 1 749. 72 лв.;

Разходите за образни изследвания – общо 1 650 лв., тъй като до 2013 г. те са били за сметка на пациентите. Или общо понесените имуществени вреди възлизат на сумата от 10 458. 06 лв. В останалата част искът за обезщетяване на понесени имуществени вреди от ищеца в исковия период, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

По отношение на неимуществените вреди съдът от първата инстанция обосновано и законосъобразно е приел, че искът е основателен и доказан в пълния му предявен размер като на осн. чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК настоящата инстанция препраща към мотивите му.

За преживените от ищеца болки, страх, стрес и страдания са събрани достатъчно доказателства. Пациентът е съзнавал състоянието си, чувствал се е безсилен да промени обстоятелствата и бързо да получи решение, бил е безпомощен и объркан в желанието си бързо и своевременно да се излекува, поради което е прибягнал до ненадеждни алтернативни методи в стремежа си да избегне фаталния край. Безспорно е, че тези преживявания са нормални, разбираеми и не се нуждаят от многобройни доказателства. Те са в пряка причинно–следствена връзка с поведението на административния орган, който необосновано е забавил решението си по преписката и впоследствие е постановил незаконосъобразния си отказ и са достатъчно интензивни, за да се приеме, че поисканото обезщетение от 20 000 лв., с оглед продължителността и най–вече с оглед интензитета на претърпените притеснения не е завишено, а справедливо и обосновано. Затова възраженията на ответника са неоснователни, а решението в тази част, като обосновано и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски е основателно и следва да бъде уважено, съобразно представените по делото договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските, изискуем съгласно чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение