Решение № 6065 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 974/2009 г.

Решение № 6065 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 974/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Албена Григорова Шукейн от гр. София, срещу решението от 21.10.2008 г., постановено от Софийски градски съд, АО, III-ти "Г" състав, по адм. дело № 467/2005 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповед № 333/25.07.2003 г. на Началника на Столична РДНСК, за забрана ползването на неприетия по установения ред и извършен без одобрени строителни книжа строеж - жилищна сграда (Г+5+А), находящ се в УПИ - 158, кв. 60 по плана на гр. София, м. "Бул. България - II част", район "Триадица" - СО. Развитите оплаквания са за допуснати съществени процесуални нарушения, немотивираност, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени, с произтичащите от това последици. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. Ответните страни - физически лица и ЕТ "Е - 5 - Сашко Германов" не се явяват, не изразяват становище по жалбата. Ответникът - Началник на СРДНСК, чрез процесуалния си представител - юрк. Радованова, счита касационната жалба за неоснователна и моли решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с наведените касационни оплаквания и провери съдебния акт, счита, че същата е неоснователна. С процесното решение, постановено в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отхвърлена жалбата срещу заповед, издадена от компетентния орган, на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ. За да постанови този резултат, първостепенният съд е приел, че при издаването на административния акт не са нарушени производствените правила, че е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесната жилищна сграда, към датата на изготвянето на констативния акт и на процесната заповед, не е била приета по установения ред, а е въведена в експлоатация без да е издадено разрешение за ползване. Неоснователно е оплакването, че сградата "вече е узаконена", тъй като законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване. Одобрени проекти, издадени в последствие строителни книжа, включване към канализация, осъществени проби и т. н., които според касатора давали основание да се счита, че "сградата е готова да бъде приета от ДПК", са ирелевантни по настоящето производство и не правят строежа приет по установения в чл. 177 и чл. 178 от ЗУТ ред. При отстраняване на причините, предизвикали забраната, съгласно чл. 178, ал. 7 ЗУТ, жалбоподателите могат да поискат вдигането й по посочения в нормата ред, от оправомощения орган. Във връзка с пункт 2 от касационната жалба и подадената молба за отмяна на хода по съществото на спора следва да се посочи, че оплаквания за нарушени права на участие в процеса могат да претендират само пряко засегнатите лица - наследниците на починалите Роска Дойчинова и Славчо Дойчинов, или това да е основание в извънинстанционно производство по отмяна - гл. ХIV АПК. Всъщност, от приложеното по делото удостоверение за наследници е видно, че Галина Дойчинова и Снежана Дойчинова, са конституирани по делото на самостоятелно основание. Като се има предвид гореизложеното, не са налице основанията за отмяна на решението съгласно чл. 209, т. 3 АПК, тъй като същото е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, както и не се установява допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това, същото следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,