Решение № 12070 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 648/2012 г.

Решение № 12070 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 648/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез юрк. Т. Попгеоргиева, против Решение № 5081 от 11.11.2011 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, 18-ти състав, постановено по адм. д. № 5187/2008 г. по описа на съда, с което е отменено по жалба на "Аурубис България" АД Решение № К 47-0398/7.05.2008 г. на началника на Митница София в частта на определеното задължение за заплащане на законна лихва върху определените допълнително задължения по ЗДДС в размер на 2 177 лева от датата на възникване на задължението до окончателното погасяване. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в противоречащ на материалния закон и необоснован извод за недължимост на законна лихва върху последващо определено задължение за ДДС при внос - от момента на подаване на митническата декларация за внос. Иска се отмяна на съдебното решение. Подробни съображения се излагат допълнително в писмена защита от пълномощника на касатора. Ответникът - "Аурубис България" АД (със старо фирмено наименование "Кумерио Мед" АД), гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона, представлявано от изпълнителния директор Никола Луи Мишел Треан, чрез адв. Йорданов, оспорва жалбата в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С ЕАД № 07BG005003H000214/21.05.2007 гoд. дружеството - ответник по касационната жалба е оформило под режим "освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония, при което митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна цена на стоките, определена от доставчика с фактура от 2.02.2007 г., подлежаща на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса в резултат на промените на борсовите цени на продадените и вече внесени в страната стоки. Доставчикът е издал финална фактура от 2.05.2007 г., дружеството е уведомило митническите органи за финалната фактура и ги е поканило да коригират, при нужда, митническата облагаема стойност. На 7.05.2008 г. е издадено процесното пред първоинстанционния съд Решение, с което е определен посоченият размер допълнителен ДДС и лихви, считано от подаване на ЕАД - 21.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. На 13.05.2008 г. дружеството е получило решението и покана за доброволно плащане - на 14.02.2008 г., като е платило главницата на допълнителното задължение на 21.05.2008 г. Не е било спорно и което е установено от представената справка от 11.02.2009 г. /стр. 204 от делото на АС/, че вземането под отчет на допълнително определеното задължение за ДДС е станало на 19.05.2008 г., задължението за главницата е платено на 21.05.2008 г. и уведомление за доброволно плащане след 19.05.2008 г. не е изпращано. За да отмени митническия акт в обжалваната му част, административният съд е приел, че срокът за плащане на задължението не е бил изтекъл към 21.05.2008 г., на която дата задължението е било платено. Този извод съдът е обосновал с разпоредбите на МК, ЗДДС и с тълкуването на приложимите разпоредби на МК, дадени в решението от 31.03.2011 г. на СЕС по делото С-546/09 г., както и с трайната практика на ВАС по идентични казуси. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.