Решение № 3645 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13093/2009 г.

Решение № 3645 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13093/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение, озаглавено "жалба", подадено от Донка Александрова Димитрова и Петко Александров Петков, двамата от гр. Пловдив с неясно съдържание. С молба от 22.04.2010 г. е уточнено, че се претендира отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. 760/2007 г. на Пловдивския районен съд, Х състав и решение № 1320 от 11.12.2008 г. по адм. д. № 1991 по описа на Пловдивския административен съд, ведно с определение № 1007 от 30.04.2008 г. по същото дело. Според молителите посочените съдебни актове противоречат на друго влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 5976/2001 г., постановено от Пловдивския районен съд, ХVIII граждански състав, от което настоящият съдебен състав извлича отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК. Ответникът - Общинска служба "Земеделие", гр. Пловдив не изразява становище по молбата за отмяна. Като прецени доводите на молителите и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо и разгледано по същество за неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение № 1320 от 11.12.2008 г. по адм. д. № 1991/2008 г. Административен съд - Пловдив, ХХIII касационен състав, е оставил в сила решение № 55 от 15.07.2008 г., постановено по дело № 760/2007 г. на Пловдивския районен съд. С определение № 1007 от 30.04.2009 г. по адм. д. № 1991/2008 г. Административен съд - Пловдив е оставил без уважение молбата на Донка Александрова Димитрова за тълкуване на съдебното решение, постановено по същото дело. Съобразно нормата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Настоящият съдебен състав счита, че в случая посоченият текст не е приложим, защото решението, на което се позовават молителите, тоест противопоставимото съдебно решение от 28.05.2001 г. по адм. д. № 5976/2000 г. на Пловдивския районен съд, ХVIII граждански състав, има за предмет издадени от ПК "Пловдив - Първенец" три броя решения, и трите под № П 1178/28.02.1996 г., които са постановени по преписка вх. № Т-753/1991 г. Атакуваното съдебно решение № 55 от 15.07.2008 г., постановено по дело № 760/2007 г. на Пловдивския районен съд има за предмет друг административен акт, а именно: решение № Т 2451/12.12.2006 г. на ОСЗГ - гр. Пловдив, издадено по преписка по заявление с вх. № Т-245/10.05.1991 г. Следователно в конкретната хипотеза съдилищата са се произнесли с атакуваните съдебни актове и противопоставимото съдебно решение по законосъобразността на различни административни актове, издадени по различни преписки, което обстоятелство изключва приложението на нормата на чл. 239, т. 4 от АПК. По силата на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г., разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, предявено на основание чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно и като такова следва да се отхвърли изцяло. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,