Решение № 10107 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1492/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Лессистема ООД, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Аврамов, против решение1012 от 12.12.2023г. по адм. дело 718/2023г. по описа на Административен съд- Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията му и доказателствата по делото, поради което неправилно е приложил закона. Счита, че уведомителното писмо не е издадено в предписаната от закона форма, не е мотивирано. Административният акт не е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел, допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила, оспореният акт е издаден и при неизяснена фактическа обстановка. Според жалбоподателя, незаконосъобразен е извода на съда, че обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, липсвали доказателства, че актът е подписан с валиден електронен подпис. Счита, че в случай на установена липса или неяснота на някой от изискуемите документи, органът е следвало да укаже това на заявителя, след което да се произнесе. Въз основа на изложените оплаквания иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърденото с него уведомително писмо. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба- директор на Регионална дирекция по горите/РДГ/ Кърджали, лично и чрез пълномощник Д. Минчева в представен писмен отговор счита, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Заявява, че процесното писмо е подписано валидно с електронен подпис. Заявителят не е представил изискуемите документи за въвеждане на обекта в експлоатация и /или разрешаване на неговото ползване. Иска се оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Лессистема ООД против Уведомително писмо РДГ06-3112 от 29.05.2023г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите Кърджали, с което на основание чл.58, ал.3, т.2 от НКОГТ му е отказано издаването на удостоверение за изработване на производствена марка за обект в [населено място], община Харманли. От фактическа страна е установено, че производството пред административния орган е започнало по подадено от дружеството заявление рег. РДГ06-2515 от 02.05.2023г. за издаване на удостоверение по чл.58, ал.3, т.1 от НКОГТ за изработване на производствена марка за обект в [населено място], индивидуализиран като склад за фасониран дървен материал в поземлен имот І-45, кв.13. Към заявлението е приложен договор за наем от 24.04.2023г., съгласно който Лессистема ООД наема от лицето И. Д. част от поземлен имот с идентификатор І-45, кв.13 в [населено място], община Харманли. Представена е скица 901 от 24.10.2022г., от която е видно, че имотът е незастроен. По отношение на изградената в обекта система за видеонаблюдение е представено удостоверение от 03.05.2023г., издадено от управителя на Вент ООД в уверение на това, че изградената система отговаря на изискванията по чл.14а, ал.1 от НКОГТ. В заявлението е посочено, че се представят документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на ползването му, изискуеми по ЗУТ. По преписката такива документи не са представяни. Във връзка с подаденото заявление, на 25.05.2023г., в присъствието на управителя на дружеството била извършена проверка в обекта от горски инспектор към РДГ Кърджали, за която е съставен констативен протокол. В него е посочено, че има изградена система за видеонаблюдение, която отговаря на изискванията на ЗГ и чл.14, ал.1 от НКОГТ. За да откаже издаването на исканото удостоверение, директорът на РДГ Кърджали се е мотивирал в процесното уведомително писмо, че при преглед на представените към заявлението документи е установено, че липсва документ за въвеждане на обекта в експлоатация и /или разрешаване на неговото ползване. Административен съд Хасково е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания. Приел е също, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, писмото е съобразено с материалния закон и неговата цел. С решението си съдът е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано на представените по делото доказателства. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че оспореният административен акт не отговаря на изискванията за форма и не е подписан, тъй като съответства на изискването на чл.58, ал.3, т.2 от НКОГТ за издаване на мотивиран отказ, а не заповед и е валидно подписан с валиден квалифициран електронен подпис. В чл. 206 ЗГ е предвидено, че собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят съответен дневник, да притежават производствена марка, да маркират с нея дървесината, да изградят и да поддържат система за постоянно видеонаблюдение на обекта, както и да предоставят достъп до информацията. Условията и редът за изпълнение на тези задължения се определят с Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В чл. 58 от Наредбата е предвидено, че лицата подават в РДГ заявление по образец за всеки отделен обект към което прилагат документ за собственост или за ползване на обекта; данни за адрес, номер по действащ план, номер на имота по карта на възстановената собственост или идентификатор на имота по кадастрална карта; изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване; когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци; документите по чл. 14а, ал. 2 и чл. 14б, ал. 3 и 4. Преди издаване на удостоверението съответната РДГ извършва проверка на документите и обстоятелствата, както и относно функционирането на системите по чл. 14а и 14б, за което се съставя констативен протокол. Относимата в настоящия случай разпоредба на чл. 14а от НКОГТ предвижда обектите по чл. 206 ЗГ да бъдат оборудвани със система за постоянно видеонаблюдение, която да осигурява визуално разчитане на регистрационния номер на превозното средство транспортиращо дървесина, както и час и дата на влизане и излизане на превозното средство, както и да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни. Лицата, изградили системата следва да издават сертификат или удостоверение, че същата съответства на изискванията. В конкретния случай такова удостоверение е представено. В хода на осъществявания от съда контрол, законосъобразността на обжалвания административен акт се преценява с оглед установените фактически и правни основания за издаването му, което в случая не е направено от Административен съд Хасково. Отказът да се издаде исканото удостоверение е мотивиран с липса на документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му, съгласно изискванията на чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ. Такива документи биха могли да бъдат разрешения за поставяне по реда на чл. 56 ЗУТ, удостоверение за въвеждане на обект в експлоатация по смисъла на чл. 177 ЗУТ и други, които се отнасят за сгради и поставяеми обекти, но не и за поземлените имоти върху които те са изградени или поставени. В случая съгласно представения договор за наем от 24.04.2023 г., Лессистема ООД е ползвател само на част от поземления имот, не и на сгради в него, поради което не може да се изисква представянето на документи по чл. 58, ал. 2, т. 3 от НКОГТ за обекти върху които дружеството не притежава облигационни права. Следователно след като то ползва само поземления имот, неправилна е преценката на директора на РДГ Кърджали, че следва да представи към заявлението си документ за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на ползването му. Като е споделил този негов извод Административен съд Хасково е постановил неправилно решение. Що се отнася до мотивите на съда, че в договора за наем липсва индивидуализация на имота и било недоказано, че ще се ползва само незастроена част от имота, тези разсъждения не съответстват на обема на дължимата проверка която се извършва по случая, а тя е да се установи наличието на документ за ползването на имота. С представянето на договора за наем са спазени формалните изисквания на чл. 58, ал. 2, т. 1 от НКОГТ, като нито административният орган, нито съдът при контрола на издадения акт, могат да проверяват дали договорът за наем е валиден, при липсата на подобни възражения. Следователно обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и не съответства на ангажираните по делото доказателства, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което оспореният административен акт се отмени, а преписката да се върне на директора на РДГ Кърджали за ново произнасяне .При този резултат на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, право на разноски има касационният жалбоподател. Видно от ангажираните доказателства, той е извършил пред двете инстанции разноски за заплатените държавни такси от общо 420 лева, също общо 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение - по 1000 лева за всяка от инстанциите, които следва да му бъдат възстановени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение