Решение № 985 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1823/2008 г.

Решение № 985 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1823/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "ИЛТЕКС" Е., град В., срещу решение № 11 от 11.01.2008 г. по гр. дело № 473/2007 г. на Варненския апелативен съд. Твърденията са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че липсва причинна връзка между незаконосъобразните действия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията и настъпилите имуществени вреди. Ответникът по касационната жалба М. на п., град С., оспорва жалбата. Третото лице помагач С. Д. Я., град В., не е заявила становище. В. к. п. оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Варненският апелативен съд е оставил в сила решение от 27.07.2007 г. по гр. дело № 148/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на "ИЛТЕКС" Е. срещу М. на п. за сумата 85 307.56 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконни бездействия и действия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията - неизвършване на проверка за вписани възбрани върху недвижим имот, заличаване на възбрани и изпращане на изпълнително дело в архив. Въззивният съд е приел, че не е доказана причинната връзка между действията на съдия-изпълнител и съдия по вписванията и претендираните имуществени вреди. Въззивното решение е правилно. Безспорно е установено по делото, че върху недвижим имот, находящ се в град В., ул. "П. Стайнов" - ПИ № 486 в км. 7 по плана на 26-ти подрайон с площ от 1 560 кв. м. и склад № 11 със застроена площ от 576 кв. м. са били наложени възбрани за обезпечение на бъдещи искове на П. П. и Н. Г. срещу "Бутон" ООД. След това е била вписана възбрана в полза на Й. Д. без съдия - изпълнителя да е изпълнил задължението си по чл. 374 ГПК (отм.) и с постановление от 30.03.2004 г. имотът е възложен на взискателите Й. Д., Н. В. и С. М. Последните са продали имота с нотариален акт на ищеца "ИЛТЕКС" Е. на 4.05.2004 г. С решение от 20.07.2004 г. на Варненския окръжен съд постановлението за възлагане на имота е отменено и съдът е указал на съдия-изпълнителя П. П. и Н. Г. да бъдат признати за присъединени взискатели. Вместо да пристъпи към ново изпълнение съдия-изпълнителят е внесъл делото в архив. След като през 2006 г. отново е престъпено към изпълнение по делото взискателите Й. Д., Н. В. и С. М. са прехвърлили вземанията си на ищеца "ИЛТЕКС" ЕООД. Последният е превел на П. П. и Н. Г. сумите съответно 20 100.01 лв. и 48 528.97 лв. След това с постановление на съдия-изпълнителя от 23.10.2006 г. имотът е възложен на ищеца. Предявените искове са за обезщетение за вреди от действия и бездействия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията в размер на 85 307.56 лв., представляващи заплатена дължима от "Бутон" ООД сума общо в размер на 70 628.98 лв. и разходи за съдебни такси и адвокатски хонорари общо в размер на 13 083.58 лв. Само установените незаконни действия и бездействия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията, не могат да обосноват извод за основателност на предявения иск. Правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт. Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Установяването само на един елемент от фактическия състав на отговорността на държавата - незаконосъобразността на действието или бездействието на държавния орган не е достатъчно. За да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. В случая ищецът като приобретател на недвижим имот от взискатели по изпълнително дело, които не са станали собственици на описания по-горе недвижим имот, вместо да иска връщане на платената цена е избрал да встъпи в изпълнителното производство и плати на останалите присъединени взискатели, за да получи възлагане на имота. Като е констатирал липсата на доказателства за наличие на имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконни действия и бездействия на съдия-изпълнител и съдия по вписванията, въззивният съд правилно е приложил неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел недоказаните факти за неосъществили се. Съобразно разпоредбата на § 9 ПЗР към ЗИДЗОДОВ/ДВ, бр. 43 от 2008 г./ въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за осъждане на касатора да заплати на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ 3 412.30 лв. държавна такса, както и в частта, с която същият е осъден да заплати 1706.15 лв. държавна такса на същото основание. Съобразно изхода на спора касаторът трябва да бъде осъден да заплати 50 лв. държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на III г. о.