Решение № 11292 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2302/2018 г.

Решение № 11292 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2302/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Митева и М. М., със съгласието на майка си и законен представител Н. Митева (неточно като вписана само като законен представител), чрез пълномощниците си адвокат П. Христова и адвокат С. Кънев, против решение № 6809 от 17.11.2017 г. по адм. дело № 1177/2017 г. на Административен съд – София-град. В нея са развити доводи за недопустимост на съдебния акт, а при преценка за допустимостта му – за неправилност поради постановяването му при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав, респ. да се реши спора по същество, като се уважат заявените искания в жалбата им до административния съд. Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е допустимо и правилно и следва да се потвърди. Ответникът – "Пресгрупа Утро" ЕООД, не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът – СОУ за европейски езици "Св. Константин – Кирил Философ" гр. Русе не е представил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страни. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Н. Митева и М. М., със съгласието на майка си и законен представител Н. Митева срещу решение № П-2089/05.01.2017 г. на Комисията за защита на личните данни като неоснователна, както и е отхвърлил е жалбата на "Пресгрупа Утро" ЕООД срещу решение № П-2089/05.01.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, като е осъдил жалбоподателите да заплатят на комисията разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. По делото са установени следните обстоятелства: Производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба с рег. № П-2089/23.03.2016 г. на Н. Митева, лично и като законен представител на М. М. (към този момент малолетен) срещу "Пресгрупа Утро" ЕООД и СОУ за европейски езици "Св. Константин – Кирил Философ" гр. Русе за неправомерно обработване и разгласяване на личните им данни, с искане за установяване на нарушенията и санкциониране на нарушителите. В жалбата са изложени оплаквания за неправомерно разгласяване и изнасяне на лични данни на жалбоподателката и сина й от СОУ за европейски езици "Св. Константин – Кирил Философ" гр. Русе и публикуването им във вестник "Утро", бр. 21 от 28.01.2016 година. В статията, озаглавена "Наказание "забележка" изправи пред съда училищен директор", е поставено копие на писмо до редакцията на вестника, изразяващо позицията на Н. Митева по отношение на издадена заповед на директора на училището, с която е наложено наказание на сина й и по отношение на воденото по този случай административно дело, както и напътствия за запазване на техните лични данни при публикацията. От статията и копието на писмото ясно личат данните на жалбоподателката – имена, адрес, подпис, професия, които като съвкупност, заедно с други посочени от вестника факти по казуса, довеждат и до идентифициране на сина й, до фактическата идентичност на Н. Митева и на семейната идентичност на детето. Становището на директора на училището е, че учебното заведение не е инициирало медийните публикации, журналистите от вестник "Утро" са разполагали с информация за заведено дело в Административен съд - Русе срещу наложено на ученик наказание от училището и не разполага с данни по какъв начин пресата се е информирала за личността на детето и майка му. Заявява, че помощник-директорът по учебната дейност е потвърдил вече известна на журналист информация за заведено дело, но не е предоставял никакви лични данни или документация, свързана със случая. В становище рег. № П-4782/27.06.2016 г. управителят на "Пресгрупа Утро" ЕООД е заявил, че сигналът за произшествие в СОУ за европейски езици "Св. Константин - Кирил Философ" за опасна игра в междучасието, довела до счупване на ученически чин, за което на учениците е наложено наказание "забележка", е подаден от преподавател от училището по телефона. Същият преподавател съобщил и за заведеното дело срещу ръководството на училището, като е заявил, че в разговора не са съобщавани имена, нито други лични данни, а единствено, че родителят на детето е юрист. От електронния сайт на АС - Русе са установили в кой ден и час ще се проведе делото, а по метода на допускането и по инициалите, посочени в сайта, била открита жалбоподателката. В съответствие с добрите журналистически практики, на Н. Митева била предоставена възможност да изрази становището си по случая. В тази връзка тя е представила в редакцията писмено позицията си, подписана от нея и с посочен домашен адрес. От медията поддържат, че са публикували факсимиле от този документ, за да не се внася съмнение в автентичността му, като бил заличен адресът. Заявяват, че лични данни били изнесени от самата жалбоподателка, като имената на детето никъде не били споменавани. Публикувани са единствено двете имена на майката и това, че е от [населено място], при представяне в статията на нейната позиция, но адресът й е бил заличен. По жалбата е проведено административно производство, в хода на което са събрани доказателства, приети са и обсъдени становищата на страните. Комисията за защита на личните данни е приела решение № П-2089/05.01.2017 г., с което: Обявила е жалба рег. № П-2089/23.03.2016 г. на Н. Митева, лично и М. М., със съгласието на майка си и законен представител Н. Митева за неоснователна по отношение на СОУ за европейски езици "Св. Константин – Кирил Философ" гр. Русе. Обявила е жалба рег. № П-2089/23.03.2016 г. на Н. Митева, лично и М. М., със съгласието на майка си и законен представител Н. Митева за основателна по отношение на "Пресгрупа Утро" ЕООД. На основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни е наложила на "Пресгрупа Утро" ЕООД административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за това, че в качеството си на администратор на лични данни е обработило личните данни на Н. Митева и сина й – М. М. в нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. В обстоятелствената част на решението Комисията за защита на лични данни е приела за установено, че доказателствените материали по преписката, в т. ч. оригинала на статията ""Наказание "забележка" изправи пред съда училищен директор", свидетелстват, че в направената публикация, без в текста й да се споменават имената на участвалите в произшествието ученици, е описано случилото се в СОУ за европейски езици "Св. Константин – Кирил Философ" гр. Русе. В статията е посочено, че тези ученици са от [брой] клас и са санкционирани за провинението със забележка, което способства идентифицирането им. Публикуваният материал запознава с реакцията на майката на един от учениците към наказанието на детето й – "забележка", чрез обжалване на заповедта за налагането му пред административния съд. Комисията е приела, че обстоятелството, че само един от наказаните ученици е оспорил пред съда наложеното наказание прави нейното и на детето й индивидуализиране лесно осъществимо. В статията, при отразяване на мнението й по случая, са споменати двете имена на майката на момчето – Н. Митева, както и това че е юрист по професия, публикувано е писмото й до редакцията на вестника, в което позовавайки се на текста на чл. 11а, ал. 1 и чл. 15 от Закона за закрила на детето, тя изразява – нейното и на бащата на сина, категорично несъгласие данни за него да се разгласяват в бъдеще. В писмото е посочено, че съгласие липсва и към този момент и е подписано с двете й имена и саморъчния й подпис, който въпреки опита на медията да бъде заличен е останал четим. Комисията, въз основа на тези факти, е приела, че действително, съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, но при публикуване на копие от писмото, изразяващо позицията на Н. Митева е следвало да бъдат заличени всички нейни лични данни, в т. ч. саморъчният й подпис. От заличаването на личните й данни обществеността не би била лишена от правото да научи за случилото се в учебното заведение и отделно публикуването на писмото не допринася за изясняване на казуса, представляващ обществен интерес. При това положение, комисията е приела, че обработването на лични данни на жалбоподателката и сина й е извършено от "Пресгрупа Утро" ЕООД без дружеството да се съобрази с изискванията на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД и без да е предприело необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на повече от едно физическо лице от неправомерно обработване. Комисията е приела, че вредоносният резултат от действията на администратора на лични данни е обективно настъпил и последиците му не биха могли да се преодолеят чрез издаване на задължително предписание или даване на срок за отстраняване на нарушението. По отношение на оплакванията срещу СОУ "Св. Константин – Кирил Философ" комисията е намерила, че твърденията в жалбата за неправомерно обработване на личните данни на Н. Митева и сина й не са доказани. Приела е, че не е доказано по безспорен начин разпространението им от страна на училището, в качеството на администратор на лични данни. Административният съд, като е обсъдил доказателствения материал по делото, е приел, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. От фактическа страна съдът е приел, че публикуваното в статията факсимиле на писмото на Н. Митева до редакцията на вестника, съдържащо две имена, подпис, град и адрес на лицето, са идентификационни признаци, които в своята съвкупност са били достатъчни за идентифициране на същата. Посочил е, че идентифициране може да стане чрез един или повече специфични признаци, напр. имена, адрес, телефон, месторождение, семейно положение и родствени връзки, които разкриват физическата, физиологична, генетична, психическа, психологическа, културна, социална или друга идентичност на лицето. С оглед на посоченото, съдът е приел, че чрез обсъжданата статия жалбоподателката Н. Митева би могло да бъде идентифицирана пряко, а нейният син - жалбоподателят К. М., непряко, по посочване на родствени връзки, училището, в което учи, класа, т. е чрез публикуване на комбинация от критерии, които дават възможност детето да се разпознае, особено с оглед на това, че пребивава в сравнително по-малък град, сред малка група от хора, към която принадлежи. В заключение е достигнал до извод, че комбинацията от информация, съдържаща се в статията, е достатъчна за идентифициране на лицата. От правна страна, съдът, след като е обсъдил релевантните за спора разпоредби на Закона за защита на личните данни, е приел, че издателят на вестника, в качеството си на администратор на лични данни, прилагайки към публикуваната статия писмото на Н. Митева, без да заличи нейните лични данни - имена, подпис, адрес, е извършил обработване на личните данни на това лице чрез разпространение. Посочил е, че макар и да е допустимо обработването на личните данни на основание чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, в случая е извършено неправомерно обработване на личните данни на две физически лица, доколкото не са били предприети необходимите технически и организационни мерки за защитата на тези лични данни от неправомерен достъп и разпространение. Това неправомерно обработване съдът е счел, че представлява нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Приел е също, че с неправомерното обработване на личните им данни е нарушено правото на личен живот на жалбоподателите по см. на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД. Съдът не е споделил възраженията на дружеството, че след като жалбоподателката в качеството си на лице на длъжност прокурор е публична личност, следва да търпи по-висока степен на намеса в личния й живот. Намерил е за неоснователни възраженията на жалбоподателите относно наложената санкция на "Пресгрупа Утро" ЕООД, като е посочил, че размерът на административното наказание е индивидуализиран от административния орган съобразно степента на засягане на обществените отношения по защита на личните данни и правилно е определен в рамките на установения в закона. По отношение на спорния предмет дали учебното заведение е допуснало неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателите, съдът е приел, че не е безспорно установено личните им данни са били предадени на пресата, както и по какъв начин медията е разбрала точно за кои лица е казусът. Счел е, че дори и да е било налице изнасяне по някакъв начин на информация от учители в училището за описаното в статията, то същото не може да бъде вменено във вина на училището в качеството му администратор на лични данни. В тази насока се е позовал на становището на управителят на "Пресгрупа Утро" ЕООД пред Комисията, че преподавателят, който е сигнализирал за произшествието в училището, не е споменавал имената нито на ученика, нито на майката. Поради липсата на доказана причинна връзка между незаконното разпространение и действията по обработване на лични данни от страна на СОУ за европейски езици "Св. Константин - Кирил Философ", съдът е намерил, че оспорването в тази част е неоснователно. При тези фактически и правни съображения, съдът е постановил обжалвания резултат. Касационните жалбоподатели Н. Митева и М. М., със съгласието на майка си и законен представител Н. Митева, поддържат, че решението на Административен съд – София град е недопустимо по съображения, че в съдебното производство не е конституирана и участвала Дирекция "Социално подпомагане", съгласно изискването на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Излагат доводи, че пропускът на съда да конституира като страна в процеса Дирекция "Социално подпомагане" е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до порок съдебния акт, който обуславя неговата недопустимост. Релевират доводи и за недопустимост на решението в частта по оспорването на "Пресгрупа Утро" ЕООД, т. к. подадената от дружеството жалба е просрочена и съдът не е следвало да се произнася по съществото й. По отношение на правилността на съдебния акт считат, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата им в частта срещу наложеното административно наказание на дружеството. Намират, че "Пресгрупа Утро" ЕООД незаконосъобразно е санкционирано на основание чл. 42, ал. 9 ЗЗЛД за нарушение по чл. 23, ал. 1 33ЛД, вместо за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 и чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, както е квалифицирано от съда същото и за което е следвало да му бъде наложена санкция на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД. Оспорват като неправилно решението в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу СОУ "Св. Константин – Кирил Философ". Поддържат, че училището, в качеството на администратор на лични данни е заявило, че са предоставени името и професията на майката на ученика и в самата публикация се съдържат данни откъде журналистът се е снабдил с изнесената в статията информация. Тези обстоятелства неправилно са игнорирани от съда, в резултат на което е извел необоснован извод за липса на доказателства за извършено нарушение от училището като администратор на лични данни. Излагат доводи, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата им относно липсата на издадено предписание от комисията, с което да се задължи "Пресгрупа Утро" ЕООД да преустанови нарушението, като в подкрепа на доводите си сочат, че и към настоящия момент публикацията е налична в интернет, на посочените интернет-адреси. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, приема следното: По допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решението е валидно и допустимо. Съдът правилно е конституирал страните по делото и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят извод за недопустимост на съдебния акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 АПК. В случая, съдът е конституирал надлежно страните, участвали в административното производство пред Комисията за защита на личните данни и комисията, в качеството й на издател на оспореното решение, в съответното им процесуално качество по делото. При разглеждане на спора съдът е спазил процесуалните правила и не е допуснал нарушения, довели до нарушаване и/или ограничаване правото им на участие в процеса. Доводите по отношение на конституирането и участието на Дирекция "Социално подпомагане" – София са неоснователни. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Правилото на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. не предвижда задължително конституиране и участие на представител на Дирекция "Социално подпомагане" в съдебното производство, както и не й придава качеството на заинтересована страна в процеса. Поради това, обстоятелството, че в случая Дирекция "Социално подпомагане" не е уведомена и не е конституирана като заинтересована страна, доколкото и предмет на делото не са последиците от нарушението на правилата за обработване на лични данни върху личността на детето, същото не представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, което обуславя недопустимост на съдебния акт (в т. см. решение № 15490 от 22.11.2013 г. по адм. д. № 9948/2013 г. на ВАС, III о.). Цитираната в касационната жалба съдебна практика не е във връзка с приложението на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт и е постановена при различно фактическо и правно положение. Неоснователни са също възраженията относно участието по делото на "Пресгрупа Утро" ЕООД в качеството на жалбоподател, поради просрочие на жалбата им. Този въпрос е обсъден от съда, който правилно е приел, че дружеството е уведомено на 09.01.2017 г., съгласно приложеното писмо с обратна разписка, а жалбата е постъпила на 20.01.2017 г., с поставена дата от административния орган, т. е. в рамките на 14-дневният срок по чл. 145, ал. 1 АПК. Отбелязването на датата 09.01.2017 г. на пощенския плик, с който е изпратено уведомлението до дружеството действително е ирелевантно, но по делото се съдържат достатъчно доказателства за срочността на оспорването. Поради това не са налице сочените в касационната жалба основания за обезсилване на съдебния акт. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че решението на административния съд е валидно и допустимо. По правилността на обжалваното решение: Съдът е установил коректно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях правилно е достигнал до извод, че "Пресгрупа Утро" ЕООД неправомерно е обработила личните данни на касаторите под формата на неправомерно разпространение на двете имена на жалбоподателката, образованието, подписа и адреса й, които в своята съвкупност са позволили да бъде установена самоличността й и тази на сина й. Неправилно обаче е приел, че неправомерното обработване на лични данни попада единствено в хипотезата на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД (отм., ДВ, бр. 17 от 2019 г.), доколкото видно от публикацията е направен несполучлив опит да се заличи адресът на касаторката. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 (отм. ДВ, бр. 17 от 2109 г.) ЗЗЛД, в приложимата редакция, личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно; да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват и да се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват. В обсъждания случай тези изисквания са нарушени от ответника "Пресгрупа Утро" ЕООД. Въпреки обстоятелството, че публикацията засяга информация, свързано с малолетно лице и изричното предупреждение на законния представител, че се противопоставя същата да съдържа лични данни, които биха позволили неговото идентифициране, медията не се е съобразила със законовите правила, гарантиращи правата на детето, в т. ч. охраната на личните му данни и е публикувала достатъчно информация за него и майка му, която е позволила да бъде установена самоличността им. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД, която допуска обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност, не освобождава медията, като администратор на личните данни от задължението да се съобрази с конкретната специфика на случая, който засяга интересите на малолетно дете и обработи личните данни на него и родителя му по начин, който не накърнява личната му сфера. Ето защо, съдът неправилно е потвърдил изводите на Комисията за защита на личните данни, че е налице нарушение по чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Освен че дружеството не е предприело адекватни технически мерки да заличи адреса на жалбоподателката, то е допуснало публикуването на достатъчно лични данни, които дават възможност да се индивидуализира личността на детето и неговата майка чрез посочване на училището, класа в който учи, което е индиция за възрастта му, двете имена и професията на майката, като отделно при публикуването на писмото й е видим подписът й. Тези обстоятелства не са обсъдени от комисията в решението й в контекста на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 ЗЗЛД, а съдът, въпреки че е отчел допуснатото нарушение, като краен резултат неправилно е възприел за законосъобразен извода на комисията, че извършено нарушение осъществява фактическия състав на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД. Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че съдът не разполага с възможността да реши спора по същество, следва да се върне административната преписка на Комисията на защита на личните данни за ново разглеждане. При новото разглеждане административният орган следва да обсъди обработването на личните данни на касационните жалбоподатели на плоскостта на изискванията по чл. 2, ал. 2, т. 1, 3 и 5 (отм. ДВ, бр. 17 от 2019 г.) ЗЗЛД, в приложимата редакция, съгласно § 44 от ПЗР на ЗИДЗЗЛД, обн., ДВ, бр. 17 от 2019 г. В съответствие с вида на нарушението и останалите релевантни критерии, комисията следва да определи какви санкционни мерки ще приложи. В тази връзка, при новото разглеждане комисията следва да отчете данните по делото, че и към настоящия момент статията е налична в интернет пространството, противно на приетото в обжалваното решение на регулатора, и прецени необходимостта от даване на задължителни предписания на ответното дружество за преустановяване на нарушението, ако същото продължава. Касационната жалба против решението на съда, с което е отхвърлено оспорването срещу решението на Комисията относно СОУ "Св. Константин – Кирил Философ" гр. Русе, е неоснователна. Съдът правилно е преценил, предвид събраните данни по преписката, че липсват достатъчно убедителни доказателства за неправомерно обработване на личните данни на касаторите под формата на разпространение от учебното заведение, в качеството на администратор на лични данни. Позоваването в касационната жалба на статията като достатъчен източник и изявленията на директора на училището е неоснователно. В публикацията се сочи, че от училището са им съобщени името и професията на майката, но само от съдържанието й не може да се обоснове категоричен извод, че действително точно тези лични данни са съобщени от учител в същото. Директорът на училището излага различни факти в тази насока и отрича каквато и да била съпричастност към публикацията. Други доказателства по преписката, от които да се установява неправомерно обработване под формата на разпространение на личните данни на касационните жалбоподатели от ответното училище, в качеството му на администратор на лични данни, не са поискани от страните и не са събрани. При тези фактически установявания, съдът правилно е приел, че решението на Комисията в тази част е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Обжалваният съдебен акт в тази част е правилен и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, ответниците по касационната жалба Комисия за защита на личните данни и "Пресгрупа Утро" ЕООД следва да заплатят на касационните жалбоподатели направените разноски съразмерно на уважената част на касационното оспорване в размер на 355 лв. – 1/2 от разноските за адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 700 лв. и 5 лв. държавна такса, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК,. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,