Решение № 3265 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2017 г.

Решение № 3265 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. П. при ЦУ на НАП, срещу Решение № 364 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1848 по описа за 2016 г. на Административен съд град П. /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отхвърли жалбата на Т. Г. П., в качеството й на ЕТ"Г. Т. - Т. П." гр. П.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. Г. П., в качеството й на ЕТ"Г. Т. - Т. П." гр. П., в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски по представен списък Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № Р-16001315008315-091-001/18.04.2016 г., издаден от М. Й. Л. - началник сектор, възложил ревизията и И. Д. У. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 458/08.07.2016 г. на Д. Д. "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 110 000 лева и са начислени лихви за забава в размер на 6 609,23 лева. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. По същество на спора за установено съдът е приел, че на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по фактура № 1000000001/01.06.2015 г., издадена от "ЕММА 2014" ЕООД в размер на 110 000,00 лв. с предмет услуга, съгласно договор. Обсъдил е договор от 04.05.2015 г. и анекс към него, съгласно който ЕТ "Г. Т. - Т. П." възлага на "ЕММА 2014" ЕООД да извърши: проучване на тема "Инвестиции в ново, конкурентноспособно и модерно животновъдно стопанство в УПИ IV-219 с. К. Д.", да извърши анализ и да предостави на възложителя в срок до 27.05.2015 г. консултации по отношение на горното, както и да отговаря на разяснителни въпроси в посочения срок с договореното възнаграждение е в размер на 550 000,00 лв. без ДДС. В. основа на писмените доказателства по делото първоинстанционният съд е обосновал извода, че спорната доставка е свързана с икономическата дейност на едноличния търговец, резултатите от която попадат в обхвата на приложното поле на ЗДДС и в този смисъл - облагаеми такава по смисъла на закона, поради което не е налице първото основание на приходните органи за отказ от данъчен кредит. Приел е за необоснован и вторият аргумент на органите по приходите, мотивирали ги да постановят процесния отказ - че към датата на възникване на данъчното събитие доставчикът не е бил регистрирано за нуждите на ЗДДС лице. С тези мотиви първоинстанционният съд е отменил процесния РА. Решението е неправилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. С оспорения пред административния съд ревизионен акт, правото на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "ЕММА 2014" ЕООД, е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, не поради това, че документираната доставка не е реално осъществена, а поради това, че същата няма да бъде използвана за извършване на последваща облагаема доставка. Съгласно т. 45 от решение на СЕС от 16 февруари 2012 г. по дело С-118/11 критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. В следващите точки от посоченото решение анализът продължава, че при сделка, състоящата се в получаването на услуга е необходимо наличието на пряка и непосредствена връзка между получената услуга и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане или пък разходите за получената услуга да са ценообразуващи за стоките или услугите, които получателят на услугата доставя. Установено е, че получената услуга е комплексна, а именно - устни консултации и писмени разработки. Настоящата инстанция споделя становището на Върховната административна прокуратура по процесното дело. Съгласно същото, в случая, чрез възложената в ревизионното производство селскостопанска експертиза, е установено, че макар и свързана с икономическата дейност на ревизираното лице, предвид липсата на отговор и обосновка на конкретни въпроси, касаещи именно УПИ, в който се намира земеделското стопанство на едноличния търговец и самото земеделско стопанство, включително на конкретни параметри на стопанството, документираната доставка - консултантска услуга не може да бъде използвана за извършвани от търговеца последващи облагаеми доставки . Наличието на три папки копирана от интернет информация, която не отговаря на изискванията за нейното изготвяне, не обуславя извод за доставка на услуга с цел последващи облагаеми доставки. Вещото лице е приравнило случая с липса на услуга, тъй като в предложеното проучване липсва бизнес - план, конкретни данни и показатели за състоянието на стопанството на ЕТ "Г. Т.-Т. Паунова", няма аргументи на очакваните икономически изгоди, технически изисквания към сградите и съоръженията, технологията на отглеждане и хранене на животните, персонал и битови помещения, други спомагателни помещения и т. н., за да може да се направи извод, че резултатът от така извършената "услуга" е годен в този си вид да бъде използван за извършване на последващи облагаеми доставки по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Заключението на експерта е направено след подробно изследване и анализ на използваните от изпълнителя на доставката "ЕММА 2014" ЕООД материали и съпоставка на съдържанието на изготвеното от последния проучване с поставените му с договора от 04.05.2015 г. и анекса от 05.05.2015 г. конкретни задачи. То не е опровергано от изготвената в съдебното производство ССЕ, която е дала отговор на друг кръг въпроси и тъй като преценката дали доставките се използват за извършваните облагаеми доставки се основава на обективни критерии, а не на общи принципни положения, не се променя и от цитираните в съдебното решение решения на СЕС, които са постановени при различни от тези по настоящото дело фактически обстоятелства. При така установеното, обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на Т. Г. П., в качеството й на ЕТ"Г. Т. - Т. П." гр. П. срещу процесния РА. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП" - П. за присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 4 844 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,