Решение № 10260 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2020 г.

Решение № 10260 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 200167115, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Марински, против решение № 273/03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3001/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-591-0023682/11.09.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, в писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ" ЕООД против ЗПАМ № ФК-591-0023682/11.09.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "А" за извършено нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - автомивка на самообслужване, находяща се в гр. Раковски, кв. Секирово, бензиностанция "ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ", състояща се от две клетки за измиване на автомобили, стопанисвани от "ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ" ЕООД, за срок от 2 дни. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 05.09.2019 г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която е установено, че в обекта не е въведено фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител. От констативния протокол е видно, а и в оспорената заповед е отразено, че фискален бон се издава, но се визуализира само на дисплея на устройството, без да се издава хартиен документ. За да отхвърли жалба, административният съд е приел, че описаното нарушение в ЗПАМ е извършено, същото е съставомерно, съдържа обективните признаци на нарушение, така както е посочено като правна квалификация от издателя на акта, както и че наложеният размер на мярката към минималния - 2 дневен срок е съразмерен по смисъла на чл. 6 АПК. Решението е неправилно като материално незаконосъобразно. Обжалваната ЗПАМ е незаконосъобразна. Основателно е възражението на касатора, че от обективна страна не е налице съставомерност на описаното нарушение спрямо нормативно установените изисквания, действащи към издаването на заповедта. Не е спорно и от протокола за извършена проверка в обект е видно, че в обекта на автомивката, за автомата на самообслужване, е монтирано и функционира регистрирано в НАП фискално устройство, поддържащо връзка с НАП с номер ZK119134 и ИН на ФП 50143906. Не е спорно и е видно от публично достъпната електронна информация на сайта на НАП, че фискалното устройство ФУВАС TREMOL V-KL е от одобрен тип. Обратно на твърденията на издателя на акта, възприети от първоинстанционния съд, неиздаването на хартиен документ от ФУВАС, при продажба на стоки от автомат за самообслужване, както е в случая, не е нормативно установено изискване както към проверката, така и към издаване на заповедта, а още по-малко понастоящем с оглед на последните изменения /ДВ бр. 8/2020 г./ на чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на ФУ на продажбите в търговските обекти. Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредбата /ред. ДВ, бр. 26/2019 г., в сила от 29.03.2019 г. / при продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, всяка продажба се регистрира от ФУ по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Това са ФУ – електронни касови апарати и фискални принтери по смисъла на чл. 2, ал. 2 като изискването за издаване на хартиен документ касае само тези устройства. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от същата наредба ФУ са и устройствата, вградени в автомат на самообслужване /ФУВАС/, каквото действа в обекта, предмет на оспорената ЗПАМ и спрямо които няма нормативно изискване за отпечатване на хартиен фискален бон. Извън изложеното дотук и независимо от него, касационният съд намира за правилно възражението на касатора, че посочената разпоредба не се явява приложима, доколкото автомивката е на самообслужване и не се извършват услуги по измиване на автомобил, а продажба на вода и препарат, чрез които клиентът да си измие сам автомобила. Поради това за него се явява приложима ал. 8 на чл. 3 от Наредбата, съгласно която лице, което извършва продажби на стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Като е достигнал до различни правни изводи и е отхвърлил жалбата срещу заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и съобразно изложените по-горе мотиви, следва да се постанови друго решение, по същество на спора, изяснен от фактическа страна, с което жалбата на "ВИ ЕНД ДЖИ ТРЪСТ" ЕООД бъде уважена и заповедта на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в дирекция "Оперативни дейности при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Разноски в съдебното производство са претендирани от касатора и с оглед изхода на спора такива му се дължат в размер на 970 лв. за касационна инстанция, така както са претендирани, заплатени и посочени в списък на разноските и доказателства за плащане към него. За първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на 650 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както са направени и претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение