Решение № 4932 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11997/2008 г.

Решение № 4932 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11997/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и с. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Бараков, АК - Благоевград, като пълномощник на Валентин Лазаров Христов от гр. Петрич, против решение № 58/18.07.2008 год., постановено от Благоевградския окръжен съд по адм. дело № 1113/2006 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му срещу заповед № РД-14-1415/23.10.2006 год. на Зам. началника на ДНСК-София, за премахване на незаконен строеж, представляващ "масивна ограда с барбекю", осъществен от касатора в УПИ Х-1394, кв. 118 по плана на гр. Петрич. В съдебното заседание касационният жалбоподател, лично и чрез адв. Бараков, поддържа жалбата по изложените в нея и в писмена защита съображения. Поддържа се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Ответните страни - Тодор Георгиев Илчев, Димитър Георгиев Младенов и Илия Андонов Мърваков редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Началникът на ДНСК, чрез юрк. Тодорова, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Решението на окръжния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на материалния закон. Безспорно е установено в процеса, че се касае за незаконен строеж, извършен без строително разрешение, при влязъл в сила, (след потвърждаване от ВАС, с решение от 10.04.06 год. по адм. дело № 470/2006 год.) отказ за узаконяване по § 184 от ПЗР ЗУТ. При тези обстоятелства изводът за извършен незаконен строеж, който подлежи на премахване, е обоснован и съответства на изяснената в пълнота фактическа обстановка. Доводите в касационната жалба, основани на разпоредбата на чл. 48 от ЗУТ и свързани с изисквания към кмета на общината са неотносими - проблемът е не в несъответствието на изградената ограда с изискванията, а въобще за осъществяването й при липса на строителни книжа. Освен това кметът неправилно е конституиран в настоящето производство - актът е на орган на ДНСК и той е ответник по жалбата. Неоснователно е и възражението за нищожност на оспорения акт, което е направено и пред окръжния съд и е обсъдено в решението. Правилен е изводът, че заповедта е издадена от компетентен орган, като правомощията по чл. 222 от ЗУТ, (в случая по ал. 1, т. 10), са упражнени от оправомощено от началника на ДНСК длъжностно лице. Заповедта за това е съобразена в Устройствения правилник на ДНСК, а употребеният термин "предоставя", не променя същността на прехвърлянето на част от правомощията по чл. 222 на заместник началник на ДНСК - тази възможност е предвидена и допусната от закона и е доказана по делото, с представената (л. 73 по делото) нарочна заповед от 2006 год. С оглед изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, то е правилно и следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,