Решение № 15561 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13360/2012 г.

Решение № 15561 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13360/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по жалба на Николай Верадинов Павлов в качеството му на законен представител на "Балкан инженеринг груп" ООД със седалище в гр. София, срещу решение № Ж-267 от 1.10.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, Комисията). С него производството по преписка с вх. № Е-11Н-00-37 от 13.06.2012 г. е прекратено. В жалбата, след уточняването й с молба от 30.01.2013 г. се съдържа оплакване срещу посоченото решение, в което е прието, че не е налице нарушение на съществуващата нормативна уредба, поради това, че ДКЕВР не можела да се намесва в спор по изпълнен между страните договор за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа. Николай Павлов прави искане да се отмени обжалваното решение, като спора за дължимата такса за присъединяване се реши по същество. В представените писмени бележки се съдържа и искане съдът да задължи ДКЕВР да изпълни правомощието си по чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗЕ. Иска и присъждането на разноските, направени в производството, за което адвокат-пълномощникът му представя доказателства. Ответната страна по жалбата - ДКЕВР чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. В представените писмени бележки излага съображения за правилността на решението, като моли то да се остави в сила. Ответникът иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Заинтересованата страна - "Енерго-Про мрежи" АД, гр. Варна не е взела становище по жалбата. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира подадената жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните в административната преписка се установява, че Николай Павлов в качеството си на законен представител на "Балкан инженеринг груп" ЕООД е подал жалба с вх. № Е-11Н-00-37 от 13.06.2012 г. до ДКЕВР срещу "Енерго-Про мрежи" АД, с предишно наименование "Е. ОН България Мрежи" АД - лист 32 от делото, в която е изразил несъгласието си с определената му цена за присъединяване към електроразпределителната мрежа по договор за присъединяване № В10НОБА-0139-СТ-Б19-2012 от 15.07.2010 г. С договора е определена цена от 16 212 лв. с ДДС. Жалбоподателят е посочил, че цената е определена неправилно, защото се е касаело за 7 обекта с мощност до 50 kW и предоставената мощност за обекта е 99 kW. Според него цената, която трябва да заплати според посочената Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите за електрическа енергия за предоставена мощност е 5 880 лв., а "ЕНерго-Про мрежи" АД му е надвзело сумата от 10 332 лв. В съответствие с правомощието си по чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗЕ и чл. 97, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), отменена, но действаща към момента на постановяване на обжалваното решение, ДКЕВР е изискала от лицензианта становище по жалбата. След неговия отговор със заповед № З-Е-153 от 24.07.2012 г. председателят на ДКЕВР е назначил работна група, със задача да извърши проверка по подадената жалба, да изготви констативен протокол със съответните доказателства и доклад за резултатите от проверката, включително и проект на решение. Назначената работна група е съставила констативен протокол - лист 79-81, в който е отразена извършената дейност по проверката и доклад до председателя на Комисията с изх. № Е-Дк-592 от 21.09.2012 г. Докладът е разгледан на закрито заседание на комисията, според т. 12 от представеното извлечение от протокол № 165 от 1.10.2012 г. - лист 25-28 и е приел решението, предмет на жалбата. В мотивите на решението е прието за установено, че "Балкан инженеринг груп" ООД е сключило предварителен договор с "Енерго-Про мрежи" АД за присъединяване на 7 ваканционни жилища, намиращи се в местността "Траката", гр. Варна, в подробно индивидуализирания имот, предназначени за битова дейност. Предоставената мощност за обекта по предварителния договор е 99 kW, предвидено е монтирането на 7 бр. електромери - 0,22 kV, 80 А, клас на точност 2, поставени в табло тип ТЕМО, като определената цена за присъединителната мощност е в размер на 4872 лв. с ДДС. В окончателния договор за присъединяване определената цена е 7х2316,00=16 212 лв. с ДДС. В изпълнение на чл. 14, ал. 2, т. 2 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи жалбоподателят е приложил съгласувана от електроразпределителното дружество схема, според която общата изчислена предоставена мощност е 99, 73 kW. В становището на лицензианта е било посочено, че на 10.11.2011 г. е предоставено разрешение за ползване на обекта по заявления на собствениците на ваканционните жилища, на които са били открити и индивидуални партиди. В мотивите са отразени и констатациите, съдържащи се в протокола на работната група. Според отразеното е налице различно тълкуването на понятието "обект на потребител", с дадено легално определение в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. и такова в § 1, т. 39 ЗУТ във връзка с чл. 23, чл. 26 и § 1 ЗКИР. "Енерго-Про мрежи" АД е тълкувало понятието според неговия смисъл в посочените устройствени закони, докато според становището на Комисията, неговото съдържание е това, определено в § 1, т. 6 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. ДКЕВР е посочила, че се касае за дейност свързана с енергетика и приложими са нормите от ЗЕ и издадените подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона. Освен това Комисията се е позовала и на свое решение № Ц-002 от 29.03.2002 г., прието на основание чл. 16, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23 и 24 от отменения ЗЕЕФ и в съответствие със задължителните правила на Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите, приета с ПМС № 53 от 6.03.2002 г., обн. в ДВ, бр. 27 от 15.03.20102 г., което решение е действащо и към момента на постановяване на обжалвания акт, като е посочила, че при определянето на цената по него е имала предвид разпоредбата на § 1, т. 6 ДР на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. Поради това, че ваканционните жилища или обектът за присъединяване към електроразпределителната мрежа е присъединен, според представените доказателства, ДКЕВР е приела, че съобразно чл. 19 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. договорът за присъединяване е прекратен. Комисията е посочила, че няма предвидено правомощие да се намесва в договорни правоотношения, поради което е взела и решение за прекратяване на производството по жалбата. Решението е постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма. При постановяването му не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с целта на закона. В жалбата не се съдържат твърдения за допуснати нарушения от страна на ДКЕВР при постановяване на решението. Жалбоподателят е недоволен от определената му цена за присъединяване като счита, че тя е завишена и иска да му бъде възстановена, чрез упражняване на правомощието на ДКЕВР визирано в чл. 201, ал. 2 ЗЕ. Настоящият състав счита, че направените изводи в мотивите на ДКЕВР относно тълкуване на понятието "обект на присъединяване" в съответствие с § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. е правилно. Правилни са и изводите в констативния протокол на работната група, че обектът на присъединяване е един, въпреки че се касае за 7 отделни ваканционни жилища. От фактическите установявания е безспорно, че всичките жилища са присъединени като едно цяло към електроразпределителната мрежа и чрез едно табло от посочения тип. По делото няма данни всяко ваканционно жилище да е присъединено отделно и независимо от другите към електроразпределителната мрежа, поради което цената за присъединяване е тази по т. 4 от посоченото вече решение на ДКЕВР - лист 57 от делото, а не неправилно определената от "Енерго-Про мрежи" АД. Въпреки тези установявания и правни изводи следва да се посочи, че след като присъединяването е осъществено и правоотношенията по него са прекратени, правилно ДКЕВР е посочила, че няма правомощие да се намесва в договорни правоотношения, които всъщност са и били прекратени на 10.11.2011 г. преди Комисията да е сезирана с жалба. Решението на Комисията е правилно и е в съответствие с чл. 102, ал. 1 НЛДЕ. При произнасянето по подадената жалба Комисията не е установила нарушение на условията на лицензията. "Енерго-Про мрежи" АД е определило цената за присъединяване към електроразпределителната мрежа при неправилно тълкуване на понятието "обект на присъединяване" и неправилно приложение на решение № Ц-002 от 29.03.2002 г. Жалбоподателят може да потърси правата си по общия исков ред, ако счита, че "Енерго-Про мрежи се е обогатило неоснователно. Неоснователно е искането в писмените бележки на жалбоподателя за отмяна на решението на ДКЕВР и даването й на задължителни указания за изпълнение на правомощията й по чл. 201, ал. 2 ЗЕ. Принудителните административни мерки се налагат само при доказване на някоя от хипотезите, визирани в ал. 1, т. 1-4. Едва при констатиране на някое от изброените в т. 1-4 на предходния чл. обстоятелства, ДКЕВР е в правомощието си да наложи съответната принудителна административна мярка, разписана в ал. 2, т. 1-5. По същността си искането на жалбоподателя е ДКЕВР да разпореди на "Енерго-Про мрежи" АД да върне надвзетата сума по сключения и прекратен вече договор за присъединяване, каквото правомощие тя няма, защото се касае за изпълнен договор, по който ДКЕВР не е страна. Освен това принудителната административна мярка се налага до отстраняване на причината за налагането й, а в конкретния случай причината е неправилно определената цена за присъединяване към електроразпределителната мрежа, поради неправилно тълкуване, по сключен и изпълнен договор. При извършената служебна проверка за обстоятелствата по реда на чл. 168 АПК не се установяват нарушения налагащи отмяната на индивидуалния административен акт, поради което жалбата срещу него като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на ДКЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. "Балкан инженеринг груп" ООД следва да заплати на ДКЕВР разноски от 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение