Решение № 13159 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2009 г.

Решение № 13159 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Теодор Димитров Мондашки против решение по адм. д. № 4601/2008 г. по описа на АС - София-град. Иска отмяна поради необоснованост, несправедливост, неаргументираност, нарушаване на процесуалните правила и като незаконосъобразно. Не развива подробни съображения. Ответната страна не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Тъй като касационният жалбоподател мотивирано не е посочил, съгласно чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК конкретните пороци на съдебното решение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следва да се произнесе само правилното приложение на материалния закон. Производството пред първоинстанционния съд е по жалба срещу заповед за полицейско задържане с правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С Решение № 1331/17.12.2008 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна, защото полицейският орган е установил основанията, на които е издадена заповедта. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 , вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето или лицата, за които има вероятност да са извършили престъпление, да се укрият и спрямо тях да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР заповедта за задържане трябва да съдържа задължителни реквизити, сред които името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и, т. н. Следователно по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е е необходимо да има посочване на конкретни обстоятелства като основание за задържането на лицето. Но за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, към административната преписка трябва да има данни, от които да се направи предположение, че лицето може да е извършило престъпление. Такива са представени и представляват докладна записка от 30.07.2008 г. за получен сигнал за извършена измама с дебитна карта при покупка на телевизор от лицето Тодор Мондашки. Като е отхвърлил жалбата срещу Заповед № 1168/ 30.07.2008 г., съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение