Решение № 5565 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1975/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу частта от решение 3685/27.11.2024 г. по адм. дело 403/2024 г. на Административен съд - Велико Търново, с която е отменено по жалба на М. Н. Б. от гр. Дебелец, частта от уведомително писмо /УП/ 72/ подмярка 4.1.2 с изх 01 - 6500/5723/26.11.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по раздел II, т.2, с която е приет за недопустим и е отказано финансиране на разход в размер на 744, 13 лева за навесна вентилаторна пръскачка Модел AGP 100 TN модел Agromehanika на обща стойност от 3 822 лева и е върната преписката за ново произнасяне по проектното предложение на М. Н. Б. в тази част със задължителни указания в 30 - дневен срок. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу описаната част от УП, присъждане на разноските и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - М. Н. Б., с постоянен адрес в гр. Дебелец, в писмен отговор и писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС, за да постанови обжалваната част от решението си, е взел предвид, че със спорната част от УП по раздел II, т.2 от общо заявените за финансиране разходи за навесна вентилаторна пръскачка Модел AGP 100 TN модел Agromehanika на обща стойност от 3 822 лева поради прилагане на референтни цени съгласно 147802 от Списък на активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни цени, съгласуван от министъра на земеделието и публикуван на електронната страница на ДФЗ и на основание т.15 от раздел 14.3 Недопустими разходи , във връзка с с т.8, т.9 ит.10 от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от от Условията за кандидатстване и във връзка с чл.48, параграф 2, д) от Регламент /ЕС/ 809/2014 не са одобрени за финансиране разходи на стойност 744, 13 лв. АС е изложил мотиви, че УП е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия по чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в изискуемата писмена форма, в процедура по подбор на проектни предложения, предвидена в чл.29 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. При произнасянето по раздел II, т.2 е допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните норми, тъй като в цитирания списък с активи под 147802 е включена процесната пръскачка с наименованието й, но без посочване на референтната цена за нея и без посочване на мощност в конски сили. В заповед 03 - РД/2910 от 30.07.2018 на изпълнителния директор на ДФЗ са определени референтни цени за закупуване на самоходни пръскачки в лв./к.с, но при липса на данни по административната преписка за мощността на конкретния модел пръскачка, липсва публикуване на референтния разход в абсолютна стойност, което е в нарушение на чл.26, ал.1 и чл.26, ал.6 ЗУСЕФСУ. Отделно от това и в уведомителното писмо не е посочено какъв е конкретния размер утвърден референтен разход за конкретната пръскачка, нито е посочен актът, с който този разход е утвърден, което представлява частична липса на мотиви. Липсата на публикувани конкретни стойности на референтни разходи представлява нарушение на принципа на достъпност, публичност и прозрачност по чл.12 от АПК. Решението е правилно. Основателна е констатацията за частична липса на мотиви по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 АПК - а именно посочване на фактическо основание в индивидуалния административен акт, свързан с абсолютната стойност на референтния разход на актива - пръскачка или алтернативно на мощността му в конски сили, която мощност би дала възможност предвид възприетия метод за изчисление от административния орган на размера на допустимия референтен разход. Основателни са доводите за липса на доказателство в административната преписка, сочещо на тази мощност, което да даде възможност на Б. да прецени размера на допустимия референтен разход за този актив. Подобни данни липсват и в трите оферти, поради което твърдението на касатора, че административният орган е изчислил размера на референтния разход предвид мощността, посочена в офертите, не кореспондира със съдържанието на представените доказателства. Дори в касационната жалба не се съдържат фактически твърдения за мощността на актива в конски сили и съответно за изчислението на допустимия референтен разход за актива. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от първоинстанционния съд доводи за допуснато съществено административно - производствено нарушение, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК не следва да бъдат повтаряни. Твърдението за несъпоставимост на трите оферти за пръскачка в касационната жалба не кореспондира с фактическите основания по УП, нито с мотивите на съда, поради което представлява недопустим опит за промяна на посочените в УП мотиви за отказ за финансиране и не следва да бъде коментирано. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВАС в размер на 800 лева, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правната сложност на делото, платими от ДФЗ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение