Решение № 8049 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2012 г.

ВАСV отделение11.06.2013 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 4741/16.08.2012 г., постановено по а. д. № 10450/2011 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед рег. № 4337/21.10.2011 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи. ОСЪЖДА Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи, да заплати на Радослав Иванов Евтимов от гр. Кюстендил, ул. Цар Освободител № 192, вх. А, ет. 4, ап. 8, с ЕГН **********, сумата 915,00 (деветстотин и петнадесет) лева направени от него разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8049 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Радослав Иванов Евтимов от гр. Кюстендил, против Решение № 4741/16.08.2012 г., постановено по а. д. № 10450/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Евтимов против Заповед р. № 4337/21.10.2011 г. на главния директор на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) при Министерство на вътрешните работи (МВР). Недоволен от решението, Евтимов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна обжалваната от него заповед. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - главният директорът на ГДГП, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от текста на обжалваната Заповед р. № 4337/21.10.2011 г. (л. 6) на главния директор на ГДГП, на 26.08.2011 г. в около 12,05 часа, по пътя от Гранично полицейско управление "Олтоманци" (ГПУ) към гр. Кюстендил, управлявайки личния си автомобил, Савов е предизвикал пътно транспортно произшествие (ПТП). След станалото той е отказал да бъде изпробван с техническо средство "Дрегер Алкотест" дали е употребил алкохол или друго упойващо вещество. Съставен му е бил Акт за установяване на административно нарушение с бланков № 111104/26.08.2011 г. Нарушението на Евтимов е станало достояние на служителите от група "Пътен контрол" при РУП Кюстендил, служители на ГПУ, както и на служители от други служби и граждански лица, с което Евтимов е уронил престижа на службата. С действията си той е нарушил разпоредбите на т. 7, 8 и 17, б. "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), с който той е запознат срещу подпис. Описаното е преценено като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Съгласно: т. 7 от ЕК, държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 8 - насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, а съгласно т. 17, б. "в" от ЕК, държавният служител в МВР, независимо от неговата категория и заемана длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, се подчинява на разпорежданията на служителя на КАТ относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество. Видно от събраните първични доказателства при извършване на дисциплинарното разследване на поведението на Евтимов: негово Възражение с вх. № 3662/29.08.2011 г. на л. 49; сведение вх. № 2187/08.09.2011 г. от Зоя Р. Пенчева (л. 32); сведение вх. № 2189/08.09.2011 г. от Стефка С. Ангелова (л. 33); сведение вх. № 2191/08.09.2011 г. от Тихомир Й. Георгиев (л. 34); обяснение р. № 6203/09.09.2011 г. от ст. инсп. Любомир Бумбарски (л. 35); обяснение р. № 6205/09.09.2011 г. от инсп. Тодор Й. Тодоров (л. 36); обяснение р. № 6207/09.09.2011 г. (л. 37) и сведение р. № 6185/09.09.2011 г. (л. 54) на гр. полицай Кирил Д. Богословски; обяснения р. № 6209/09.09.2011 г. (л. 38), такива от 26.08.2011 г. (л. 48) и обяснения р. № 6187/09.09.2011 г. (л. 55) на гр. л. Здравка С. Златкова; обяснения р. № 6211/09.09.2011 г. (л. 39) и р. № 6191/09.09.2011 г. (л. 57) на пол. Веселин Д. Митов; обяснение р. № 6213/09.09.2011 г. (л. 40) и сведение р. № 6189/09.09.2011 г. (л. 56) на ст. пол. Стоян А. Стоянов; обяснение р. № 6289/14.09.2011 г. (л. 41) на ст. пол. Крум С. Бачевски (?); обяснения на н-к Г "ОДГ" при ГПУ Захари К. Захариев р. № 6291/14.09.2011 г. (л. 42); докладна записка вх. № 22775/26.08.2011 г. от мл. автоконтрольор Емил К. Анастасов (л. 46); докладна записка от 01.09.2011 г. на ст. инсп. Любен З. Шопски (л. 47) и сведение р. № 6183/09.09.2011 г. от Валентина С. Джонева (л. 53), по делото не се установява, извършеното от Евтимов и изложено в обжалваната заповед, да е станало достояние на граждански лица. Нито едно от тези лица - служители на МВР или граждански лица, не свидетелстват, да е отказано от Евтимов да бъде изпробван с техническо средство пред граждански лица, с което си поведение да е увредил пред тях доброто име на институцията, която представлява, или да е дал личен пример с поведението си да не уважават те (гражданските лица), закона - вменените му нарушения по смисъла на т. 7 и т. 8 от ЕК, поради което тези вменени му нарушения на ЕК се явяват недоказани. Настоящият съдебен състав счита, че липсват и вменените с обжалваната заповед нарушения на т. 17, б. "в" от ЕК. Безспорен е фактът, че след предизвиканото от Евтимов ПТП, той е отказал да се подложи на проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Той е установен от обясненията на множество служители на МВР - Бумбарски, Тодоров, Захариев, Атанасов и др. Това поведение на наказания обаче, не съставлява нарушение на посочената норма от ЕК поради обстоятелството, че правото на всеки гражданин да откаже да бъде изследван с техническо средство и/или да да даде кръвна проба за изследване, е законово признато му с чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Съгласно актуалната редакция на нормата към момента на извършване на деянията на Евтимов (ДВ бр. 51/2007 г.), "Водач на моторно превозно средство (МПС),... който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС... за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.". След като закон, т.е. нормативен акт от по-висша степен, дава правото на всеки водач на МПС да откаже проверка със съответните последици от това, недопустимо е Етичен кодекс - акт, одобрен със заповед на министъра (т.е. от значително по-ниска степен в сравнение със закона), да предвиди последици, различни и по-тежки от посочените там (в закона). Последните са възможно най-тежките такива за подобно деяние. Не така стои въпроса с квалифициране на поведението на Евтимов като нарушаващо нормата на т. 17, б. "б" от ЕК, а преди утвърждаването му - на заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iв-1173/27.10.2003 г., служебно известна на съда. Според настоящия съдебен състав, фактът на управление на МПС от страна на касатора след употреба на алкохол е установен от обясненията на Бумбарски, Тодоров и Захариев, въпреки, че същите използват при тях евфемизма "неадекватен". Това му поведение съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и т. 17, б. "б" от ЕК. При наличието на законово предвиденото право на служителя да откаже изследването за наличие на алкохол в кръвта, министърът няма правото да му вмени друго задължително поведение. В същото време, няма легална пречка той (министърът) да издаде заповед или утвърди ЕК, както е в случая, с които да въведе забрана за определено поведение на служителите, на каквото те не само че нямат нормативно уредено право, но съществува и забрана, изрично предвидена в закон - чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Предвид факта обаче, че поведението на касатора не е квалифицирано по посочения начин и на същия не е наложено наказание за това му поведение, съдът има правото и задължението да провери законосъобразността само на постановения и обжалван административен акт. По изложените съображения, административнонаказващият орган е постановил административен акт, който е необоснован и е издаден в нарушение на материалния закон. Приемайки обратното, решението на АССГ се явява неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон. Като такова, същото следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта на главния директор на ГДГП. Евтимов е направил искане чрез процесуалния си представител, за присъждане на направените от него разноски по делото в двете съдебни инстанции. Предвид изложените правни доводи, искането се явява основателно. С цел процесуална икономия следва ВАС, при определяне размера на направените разноски от Евтимов, да присъди и тези, които са направени от него пред АССГ. По изложените съображения и предвид представените доказателства за разноски в размер на 510,00 лв. за производството пред АССГ и 405,00 лв. - пред ВАС, следва да бъде осъдена Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерство на вътрешните работи, да му заплати сумата 915,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС

Цитирани разпоредби

3