Решение № 8 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6302/2007 г.

Решение № 8 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6302/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. Г., Б. В. Б., В. В. Г., всички чрез пълномощника им адвокат П, срещу въззивно решение от 29.10.2007 г.по гр. дело № 2351/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по инцидентен установителен иск, какъвто не е предявен - че договорът от 1969 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Необоснован е изводът, че е закупен магазин, а не жилище, тъй като архитектурният проект за преустройство, одобрен от общината, не е реализиран, тъй като приетата по делото техническа експертиза е установила обратното. Ответниците по касационната жалба И. Г. Б., В. И. Б., Р. И. Б., гр. С., оспорват жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С решението на Софийския градски съд е отменено решението от 6.04.2006 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 11410/2004 г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от В. Д. Г., Б. В. Б., В. В. Г. срещу И. Г. Б., В. И. Б., Р. И. Б. за предава невладението върху антре и санитарен възел, за възстановяване на процесните помещения с размери ширина 1 м и височина 2,30 м, представляващо врата, свързваща входно антре със собствените на ищците две помещения, за възстановяване преградните стени, разделящи помещенията входно антре и входно антре от тоалетна и за заплащане на обезщетение за ползване на входното антре и тоалетната за период 26.05.2000 г. - 13.09.2004 г. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлил исковете. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху помещенията. Към момента на сключване на придобивната сделка описаното в нотариалния акт жилище не е съществувало със съответните помещения, а имотът е представлявал магазин. Налице е липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗЗД. Установено е било по делото, че В. Д. Г., Б. В. Б., В. В. Г. са наследници на В. Г. С нот.акт № 17/1969 г. той е закупил от И. Г. имот, представляващ жилище в сградата на ул."К", № 136, гр. С., преустроен с разрешение на отдел "Архитектура и преустройство" при ДРНС, състоящ се от стая, кухня, клозет и самостоятелен вход с обща площ от около 38 кв.м. при съседи: магазин на В. и И. Г., улица, двор. С нот.акт № 141/1992 г. Райна С. е продала на Д. Банкова-праводател на ответниците, магазин в сградата на ул."К" 136. От техническата експертиза е било установено, че преустройството по архитектурния проект от 30.07.1969 г. е предвиждало изграждане на вътрешна преградна стена в съществуващия магазин с цел преобразуване в две преходни стаи, затваряне входа откъм улицата, замяна на съществуващите витрини с прозорци, изграждане на малко антре с тоалетна откъм вътрешния вход на бившия магазин като тоалетната да е разположена върху отвора на стълбата към мазето. Тоалетна не е била изградена, такава е ползвана в двора. Стените, предвидени за ограждане на антре, не са иззидани масивно, а са направени с талашитени плоскости. Съгласно одобрен впоследствие архитектурен проект от 1992 г. за преустройство на жилището в магазини е предвидено възстановяване на витрините и отваряне на две врати към улицата като антрето се преименува в склад. Според заключението понастоящем имотът представлява два преходни помежду си магазина с витрини и входове към улицата, както е по проекта от 1992 г. Вратата, свързвала единия магазин с входното антре е зазидана. Двете вътрешни преградни стени на антрето са премахнати и помещението зад магазина се ползва за склад от ответниците. Площта на присъединеното антре е 4,11 кв.м. При тези данни и при липса на релевирано възражение от ответната страна за нищожност на придобивната сделка поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. първо ЗЗД, при липса на оспорване на нотариалния акт, обективиращ сделката, а оттук и без да бъде разпределена доказателствената тежест с оглед осъществяване адекватна защита в процеса, в нарушение на съдопроизводствените правила и диспозитивното начало, въззивният съд е направил незаконсъобразен извод за нищожност на придобивната сделка от 1969 г., поради това, че имотът не е съществувал като жилище със съответните помещения, а е представлявал магазин. Изложеното налага касиране на въззивното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.