Решение № 7940 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2010 г.

Решение № 7940 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - АМ - Митница - Аерогара - София, моли да бъде отменено решение № 97 от 23.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1751 от 2009 г. на Административния съд - София-град, с което е отменено решение № 552 от 07.10.2008 г. на началника на Митница - Аерогара - София, за определяне на нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102Н0020649 от 9.04.2008 г., като неправилно. Поддържа като касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли жалбата против отмененото решение да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ако жалбата бъде отхвърлена, моли да бъде отменено решението в частта за разноските, тъй като доказателствата са представени от дружеството едва пред съда. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл транс лоджистикс" ООД, по съображения, изложени в писмено възражение, моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - I отделение, като прецени съгласно чл. 218 АПК допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 552 от 07.10.2008 г. на началника на Митница - Аерогара - София, за определяне на нова митническа стойност на стоките по ЕАД 08BG005102Н0020649 от 9.04.2008 г. В мотивите си съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл. 102 ППЗМ, като вносителят не е уведомен за взетото решение да се определи нова митническа стойност, преди да бъде издадено процесното решение. Приел е също, че неправилно е определена нова митническа стойност на част от внасяните стоки. В съдебното производство са представени износна митническа декларация и международна фактура, от които е видно, че във вносната ЕАД стоките са декларирани с посочените в износната фактура стойности, които съответстват на стойността, посочена в износната ЕАД. Представени са и РКО за броени суми на доставчика на ръка и уведомление от доставчика в Турция за потвърждаване на извършеното плащане. Представен е бил и РА № 2000805013 от 12.02.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София-град, в който се съдържа констатация, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 и чл. 71, т. 3 от ЗДДС правомерно е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по всички вносове на дружеството от Република Турция, за които дружеството притежава митнически декларации. Съдът, анализирайки всички тези доказателства, е обосновал извода, че митническата стойност на процесните стоки е следвало да бъде определена по реда и при условията на чл. 35 ЗМ, а не по реда на чл. 36 от ЗМ, както са постъпили митническите органи, издали обжалвания акт. Приел е също, че в решението липсват мотиви защо е прието, че има основание за съмнение в декларираните стойности на някои стоки. По отношение позоваването на информационната система "Тримис" е приел, че тя касае вносни операции от 2007 г., докато процесният внос е от м. 04.2008 г., и разликата в стойностите от вносни операции, извършени в различни години, не е основание за съмнение в декларираните стойности през 2008 г. Приел е също, че вносителят не е уведомен за възникналите съмнения и за фактите, на които се основават, с което е лишен от право на защита. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В преписката не са представени данните, на които се основава изводът, че декларираната митническа стойност е занижена, и правилно съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Съдът е дал указания на касатора да представи пълната преписка по издаването на обжалваното решение, които не са изпълнени, и доводът на касатора, че е уведомил по чл. 102 ППЗМ дружеството да представи допълнителни доказателства, не е доказан. След като процедурата по издаването на решението е била опорочена, искането на касатора разноските по делото да бъдат възложени на дружеството, тъй като представя доказателства едва в съдебното производство, е неоснователно, тъй като доказателствата не са били поискани в административната фаза на процеса и представянето им в съдебното производство не е закъсняло. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - I отделение,