Решение № 2619 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2018 г.

Решение № 2619 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8469/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - В. против решение № 213/29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 131/2018 г. по описа на Административен съд В.. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - П. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Петров е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменена заповед № 369 з-246/05.02.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР - В., с която на П. К. - младши полицейски инспектор в участък "Дъбника" към Районно управление В. при Областна дирекция на МВР В. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Установено е по делото, че със заповед № 8121 з-1030/10.08.2017 г. на Министъра на МВР е заповядано да се извърши комплексна проверка по основни направления от дейността на ОДМВР - В. и териториалните й структури, за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2017 г. За извършване на проверката по отделните направления на дейност са назначени комисии с поименно определен състав, определен е срок до 18.09.2017 г., в който членовете на комисията да изготвят справки с резултатите от извършените проверки по направление на дейност. Въз основа на заповедта от определената комисия е извършена проверка в ОДМВР - В. и териториалните й структури включително и в РУ - В., за което е съставен доклад до Министъра на вътрешните работи с вх. номер №RB202016-001-07/02-42 от 09.10.2017 г. и вх. № 9-2490/06.12.2017 г. на ОДМВР - В.. При извършената проверка по горепосочената заповед в Участък "Дъбника" при РУ - В., е констатирано нарушение от К., което се изразява в следното: От представената извадка от деловодната система се установява, че преписка с рег. № 179500-1639 е образувана на 7.03.2016 г. на основание постъпила на същата дата жалба от гражданин, както и че е образувано ДП по преписката на 15.01.2018 г. Жалбата е разпределена на П. К. за проверка и доклад на дата 7.03.2016 г., като не му е определен срок за приключването. Докладна записка относно извършена проверка от оспорващия е изготвена на 15.12.2017 г., регистрирана с рег. номер от 19.12.2017 г. Със същата е предложено преписката да бъде заведена като заявителски материал и да се извърши проверка. Като ЗМ същата е заведена с вх. №ЗМ-1374/2017 г. На 11.01.2018 г. от оспорващия е изготвена справка с рег. № 1795 р-1021 с предложение преписката да бъде изпратена на РП - В. с мнение за образуване на ДП за извършено престъпление от общ характер срещу неизвестен извършител. От приложените доказателства по преписката се установява, че с постановление от 15.01.2018 г. на прокурор в РП - В. е образувано досъдебно производство № 84/2018 г. Във връзка с образуваното досъдебно производство са събрани сведения от лица, налице са протоколи за разпит на свидетели, докладни записки от служители на РУ - В., планове относно работа на ДП. Въз основа на констатациите, отразени в изготвения доклад по отношение на П. К. и събраните доказателства, дисциплинарнонаказващият орган е издал оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 пр. първо и чл. 204, т. 3, на П. К. - младши полицейски инспектор в участък "Дъбника" към Районно управление В. при Областна дирекция на МВР В. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че по време на проверката са констатирани нарушения по отношение на организацията на работа в МВР по заявителски материал /ЗМ/ за престъпления от общ характер, вкл. и от страна на К.. Прието е, че за времето от 7.03.2016 г. до момента на извършване на проверката К. в качеството си на служител, на когото е възложена работа по преписка рег. № 179500-1639/7.03.2016 г. не е предприел действия за приключването й в срока по чл. 9, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-780/24.10.2014 г. относно утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, с което не е изпълнил задължението си, вменено с чл. 5, ал. 2 от вътрешните правила. Така извършеното деяние е прието за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР във вр. с чл. 9, ал. 2 от Инструкцията и съставомерност на деянието по чл. 204, ал. 1, т. 11, пр. първо ЗМВР /неизпълнение на служебни задължения/, за което се предвижда дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. АС е установил също така, че посочената в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Инструкция № 8121 з-780/24.10.2014 г. не съществува. С този номер е обозначена заповед на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Като е обсъдил така приетите по делото писмени доказателства, АС В. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентния дисциплинарнонаказващ орган и в предписаната форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Като процесуално нарушение е прието неспазването на едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Според АС докладът от проверката е получен в ОДМВР на 06.12.2017 г. и тогава фактите са станали известни на ДНО и затова от тази дата следва да се брои двумесечният срок за налагане на наказание по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, който е спазен, предвид издаването на заповедта на 5.02.2018 г. Съдът приема, че в случая не е спазен едногодишния срок от извършване на нарушението, тоест към датата на издаване на оспорената заповед 5.02.2018 г. е изтекъл едногодишния срок от извършването на деянието, тъй като преписката е разпределена на оспорващия на 7.03.2016 г. и не е приключена в срок от един месец /чл. 9, ал. 2 Вътрешните правила/, който е изтекъл на 7.04.2016 г. Съответно едногодишният срок от извършването на деянието е изтекъл на 7.04.2017 г., а комплексната проверка е извършена м. октомври 2017 г. Прието е, че визираните в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР срокове са в условията на кумулативност и неспазването на който и да е от сроковете е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на оспорената заповед само на това основание. Нарушението на материалния закон при издаването на оспорената заповед, според първоинстанционния съд се изразява в посочване нарушение на правна норма от нормативен акт, който не съществува. ДПО е приел бездействието на служителя като нарушение на чл. 5, ал. 2 от Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, вр. чл. 9, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-780/24.10.2014 г. за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. При положение, че приетата за нарушена разпоредба от Инструкция № 8121 з-780/24.10.2014 г. не съществува, като с този номер е обозначена заповед на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени вътрешни правила, това води до незаконосъобразност на заповедта и поради това е нарушено правото на защита на наказаното лице, което не може адекватно да организира защитата си. Освен това служителят не е запознат с Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер и не може да му се търси отговорност за тяхното неизпълнение. Изложени са и съображения, че К. е определен за проверка по преписката на 7.03.2016 г., но без да му е указан срок за приключването, с оглед на което служителят няма как да е изпаднал в забава с неприключването на проверката. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Обосновани са правните изводи в оспореното решение, че дисциплинарното производство е проведено от компетентния дисциплинарнонаказващ орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР, като е спазена процедурата по налагане на наказанието. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа всички реквизити по чл. 210 ЗМВР. В заповедта са посочени нарушителят, мястото и времето на извършване на нарушението, както и всички останали реквизити. Описано е нарушението, което е прието за извършено, като същото е квалифицирано като нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР и същото попада в приложното поле на чл. 208 ЗМВР, поради което дисциплинарното производство законосъобразно е започнало без издаване на изрична заповед. Настоящият състав приема, че са спазени са сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който гласи че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По аргумент от нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно - наказващ орган. В конкретния случай нарушението се изразява в бездействие, което е продължило от 07.03.2016 година, когато преписката е била разпределена на К. за проверка и е продължило до 15.12.2017 година, когато той е изготвил докладна записка относно извършена проверка, регистрирана с рег. номер от 19.12.2017 г. Със същата е предложено преписката да бъде заведена като заявителски материал и да се извърши проверка. Следователно бездействието на служителя за времето от 05.02.2017 година до 05.02.2018 година попада в едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР от същият е спазен. Спазен е и двумесечния срок, който е започнал да тече от 06.12.2017 г., когато материалите от проверката са постъпили при ДНО, а заповедта е издадена на 5.02.2018 г. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните норми на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР / нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "порицание", а именно, "неизпълнение на служебни задължения или заповеди". Правилно ДНО е приел, че деянието на К. следва да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Цитираната разпоредба от ЗМВР предвижда, че дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението по т. 1 "Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители" са правните основания, на които е издадена оспорената заповед. Независимо от неточното посочване на на чл. 5, ал. 2 от Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, вр. чл. 9, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-780/24.10.2014 г. за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер, безспорно е установено по преписката, че държавния служител не е изпълнил задълженията си по заповед № 8121 з-780/24.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер. Представени са доказателства, че служителят не е запознат с посочената заповед. В длъжностните задължения на същия, посочени в типова длъжностна характеристика за длъжността "младши полицески инспектор" изрично е включено задължението му да извършва предварително проверки по възложени му преписки и докладва резултата по съответния ред, което свое задължение не е изпълнил. К. не е изпълнил и изискването: "да познава нормативната уредба, дейността и функциите на органите на МВР и другите специализирани обществени органи, ангажирани с противодействие на престъпността и обществения ред". Следователно той е бил длъжен за се запознае с посочените вътрешни правила, по които е извършвал постоянната си работа. ДНО е спазил изискванията на чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Поради това е определил минималния законов срок на наказанието. Предвид на изложеното, оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на П. К. срещу заповед № 369 з-246/05.02.2018 г. директора на Областна дирекция на МВР - В., с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Касаторът не претендира разноски за настоящата инстанция, не е претендирал и пред първоинстанционния съд, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,