Решение № 5338 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2017 г.

Решение № 5338 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3973/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ - 1 Г." ЕООД, представлявано от управителя д-р Н. А. Н. - М. срещу решение № 1/10.02.2017 г., постановено по адм. дело № 197/2016 г. по описа на Административен съд - Г. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Писмена покана по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО с изх. № 29-04-662 от 13.09.2016 г., издадена от Директора на РЗОК - Г. Ответната в производството страна - Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Г. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля оспорването на "ДКЦ - 1 Г." ЕООД срещу Писмена покана с изх. № 29-04-662 от 13.09.2016 г., издадена от Директора на РЗОК - Г. по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО за възстановяване на суми, получени без правно основание в размер на 5628.39 лева, позовавайки се на Протокол за неоснователно получени суми и приемайки депозираното възражение за неоснователно. Конкретизираните факти са отнесени към посочените правни основания за издаването на акта, а именно - чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, чл. 42, ал. 2 от Договор № 070233 от 20.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център /диагностично-консултативен център/, чл. 3 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. Изведено е, че констатираното от страна на РЗОК - Г. превишение, подробно описано в Протокола за неоснователно получени суми се доказва и от приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе, а съдържащите се в протокола констатации се явяват фактическите основания по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК за издаването на оспорената покана. Решаващият съд намира, че Протоколът за неоснователно получени суми съдържа подробно изложение на фактическите основания за издаване на оспорената писмена покана и изпълнява функциите на допълнителни мотиви за издаването й. Първоинстанционният съдебен състав отхвърля като неоснователно твърдението на лечебното заведение, че за да е надлежно мотивирана поканата следва да съдържа номерата и датите на направленията, УИН на изпращащото лечебно заведение и на извършващото изследването, както и дата на изпълнение съобразно образеца; посочване на стойностните изражения на превишените СМД и посочване на медицинските направления, издадени след достигане на лимитите. Обоснован е извод, съобразно който в приложения по делото Протокол за неоснователно получени суми, на който се основава процесната писмена покана, се съдържа обобщена, но достатъчно конкретна и ясна информация за установените при нарочна проверка превишения за трето и четвърто тримесечие на 2015 г. - първоначално определени брой и стойности, изменени на база мотивирано искане и подписан протокол, позволени превишения съгласно клаузите на индивидуалния договор, брой и стойности, които следва да бъдат компенсирани от предходно тримесечие съгласно индивидуалния договор, като не е налице и грешка в пресмятанията, на каквато се позовава оспорващата страна. В Протокола за неоснователно получени суми изрично е посочено, че посочените СМД и МДД са реализирани и заплатени, което означава, че съдържащите се в протокола данни се базират не само на проверка на назначените СМД и МДД, но и на проверка за тяхното реализиране в оспорващото или в друго заведение, заплатено от РЗОК, което обосновава извода за реално настъпила щета. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Г. (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Съответствието на медицинските услуги с рамките на утвърдените стойности на МДД и брой на СМД обезпечава финансовия ред в сферата на здравното осигуряване. Касае се за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета НЗОК за 2015 г., за заплащане на СМД и МДД, както и за спазване на установените с договора между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на НЗОК. Определянето с протоколите към договора на брой СМД и стойности на МДД е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложените бройки СМД и стойности на МДД задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на определените стойности се удостоверява с подписването на протоколите към договора за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на МДД. Излизането извън рамките на определените бройки назначени СМД и стойности на МДД трябва да бъде за сметка на изпълнителя, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд законосъобразно установява, че видно от Протоколи с № № 28 без дата от 2015 г., 37 от 03.09.2015 г. /л. 34 гръб/, 42 от 05.10.2015 г. /л. 58/ и 51 от 02.12.2015 г. /л. 39/ са подписани от страна на изпълнителя на СИМП в лицето на управителя, както и че изпълнителят на СИМП е разходвал средствата от НЗОК за СМД и МДД за трето и четвърто тримесечие на 2015 г., които са определени в посочените протоколи - справка за назначените извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране брой СМД за трето тримесечие на 2015 г./л. 34/, спецификация за извършена медицинска дейност от лечебно заведение за СИМП за периода 01.09.-30.09.2015 г. /л. 36-37/, справка за назначените извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране брой МДД за четвърто тримесечие на 2015 г./л. 38/, справка за назначените извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране брой СМД за четвърто тримесечие на 2015 г./л. 38 гръб/, 2 броя спецификации за извършена медицинска дейност от лечебно заведение за СИМП за периода 01.12. - 31.12.2015 г. /л. 41-44/. От лечебното заведение е подписан и допълнителен протокол № 37 от 03.09.2015 г. по повод на искане за изпълнителя на СИМП за увеличение на определените му регулативни стандарти в съответствие с възможността за такова увеличение, уредена в чл. 44, ал. 1 от индивидуалния договор. В конкретния случай, установеното превишаване на назначените СМД бл. МЗ - НЗОК № 3 и МДД бл. МЗ - НЗОК № 4 извън възможностите за компенсиране с обща стойност 5628, 39 лева се изразява в преразход на бюджетни средства. То е в причинна връзка с поведението на изпълнителя на медицинска помощ, назначил съответните СМД и МДД извън определените му. Това назначаване е извършено без правно основание, тъй като лимитът на лечебното заведение вече е изчерпан. Обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да са определени, т. е. не са неограничени. От гореизложеното следва изводът, че тримесечното определяне на броя на назначаваните от изпълнителите на медицинска помощ специализирани медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности е регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет на НЗОК и разпределението между регионалните здравноосигурителни каси. Неоснователни са възраженията на касатора досежно липсата на преценка от първоинстанционния съд на представеното писмо № 318/18.07.2016 г. на БЛС, в което се сочи, че и в трите бюджетни параграфа за здравноосигурителни плащания в ПИМП, СИМП и МДД няма преразход, а дори е направена икономия, обосноваваща липсата на щета на НЗОК, причинена от извършеното на дружеството плащане. При установеното превишение, на основание чл. 76а от ЗЗО и индивидуалния договор, причинителят следва да възстанови заплатените средства за дейности, назначени извън предвидените и разрешените надвишения. Те съставляват реална щета за бюджета на НЗОК, тъй като не биха били извършени, ако не са назначени СМД и МДД при изчерпани регулативни стойности. Щетата се преценява с оглед конкретното правоотношение и поради това е неотносимо обстоятелството, дали съответните надвишения засягат като цяло бюджета на НЗОК за 2015 г. В решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Р. Б., задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, е прието, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса без да се нарушават принципите по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 55, ал. 7, т. 2, 5, 6 и 7 от ЗЗО за свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по определен вид, обхват и обем. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Стигайки до същите фактически и правни изводи, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно приема, че оспорената писмена покана е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи отговорността на изпълнителя на СИМП за възстановяване на изразходваните от НЗОК средства над финансовия лимит. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,