Решение № 9506 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2012 г.

Решение № 9506 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Стара Загора, срещу решение № 322 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 449/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Лина Тодорова Дончева, от гр. Стара Загора, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 322 от 5.01.2012 г. по адм. дело № 449/2011 г., Административен съд - гр. Стара Загора, VII състав, е отменил Решение № 53 от 9.09.2011 г. на директора на РУСО - гр. Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане № 128 от 22.07.2011 г. на началник сектор "Администрация, ПОВН" при РУСО - гр. Стара Загора. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Дончева е представила чрез работодателя си "Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия" - гр. Стара Загора, два броя болнични листове за периодите 13.12.2010 г. до 17.12.2010 г. и от 18.12.2010 г. до 23.12.2010 г. По тях е било изплатено обезщетение за временна неработоспособност. От 26.01.2009 г. лицето работи по втори трудов договор с "Дончев" ЕООД - гр. Стара Загора. Видно от молба от 10.12.2010 г. Дончева е поискала от втория си работодател да й бъде разрешен платен отпуск в размер на 9 дни, считано от 13.12. до 23.12.2010 г. Със заповед № 021 от 10.12.2010 г. този отпуск й е бил разрешен. Липсва законова забрана лице, което се намира в отпуск за временна неработоспособност, заявен пред първия работодател, да бъде в платен отпуск за същия период при втория си работодател. Въпрос на избор е от страна на осигуреното лице дали ще представи пред втория си работодател втори екземпляр от болничния лист или ще ползва при него платен отпуск. Съществено за получаването на паричното обезщетение за временна неработоспособност е лицето да не упражнява трудова дейност. В конкретния случай, както в хода на производството пред административния орган, така и в съдебната фаза на административния процес, не е доказано, че Дончева е полагала труд при втория работодател за периода, който съгласно болничните листове е била временно неработоспособна. Наред с това се съобразява, че съгласно чл. 175, ал. 1 от КТ право на работника е да поиска прекъсване на платен годишен отпуск с оглед разрешаването на отпуск по болест. При допуснати неточности от страна на работодателя или представени със закъснение болнични листове, работодателят може да поиска корекция в декларация обр. 1. Съгласно чл. 46, ал. 3 КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, Дончева е била в платен отпуск при втория си работодател за периода на процесните два болнични листове, което сочи именно, че тя не е упражнявала в този период трудова дейност и че са спазени изискванията на чл. 46, ал. 3 КСО за изплащане на процесното обезщетение. Не е била нарушена и нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. Съгласно нея осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Дончева е упражнила това свое право по отношение на първия си работодател. Тук следва да се има предвид, че са налице две независими едно от друго трудови правоотношения и от текста на чл. 40, ал. 1 КСО не може да се изведе забрана за получаване на обезщетение за временна неработоспособност и на възнаграждение за платен отпуск за същия период при друг работодател. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. По отношение на искането на пълномощника на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции се съобразява, че с определение № 18 от 1.02.2012 г., първоинстанционния съд е присъдил разноски в размер на 155 лв. Пред настоящата касационна инстанция не са представени доказателства за извършени разноски. Ето защо това искане се възприема като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,