Решение № 467 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2232/2011 г.

Решение № 467 от 31.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2232/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С протоколно определение, постановено от РС-София /СРС/, НО, 22 състав на 7.10.10 г. по Н. Ч. Д. 4833/10 г., по отношение на осъдения Б. Ц. на основание предложение на прокурор от РП-София /СРП/ е осъществена кумулация, като е определено единно най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, увеличено на основание чл. 24 НК с десет месеца, с определяне на първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор; с присъединяване на определено по едно от осъжданията наказание глоба в размер на 2 000 лв.; с постановено отделно изтърпяване на две наказания лишаване от свобода за срок от шест месеца и една година, на основание чл. 68, ал. 1 НК с ефективно изтърпяване. Определението е влязло в сила на 23.10.10 г., поради неатакуването му. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ с дата 7.02.11 г., с оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Моли се наказателното производство да бъде възобновено, определението на СРС, постановено по Н. Ч. Д. 4833/10 г. -отменено и поради наличие на по-късно влязъл в сила законосъобразен съдебен акт с предмет същите производства, постановен по Н. Ч. Д. 9094/10 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, наказателното производство по първото дело да бъде прекратено. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с изложените в него подробни аргументи. Самият осъден, редовно призован, не желае да се явява. Назначеният му служебен защитник споделя тезата по искането и моли то да бъде уважено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Искането на Главния прокурор на РБ е основателно. Към него са прикрепени и Н. Ч. Д. 4833/10 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, и Н. Ч. Д. 9094/10 г. по описа на СРС, НО, 97 състав. Видно е, че съдебното заседание по първото дело, активирано с предложение на прокурор от СРП от 07.04.10 г., за групиране на наказания по осъждания срещу Ц., е проведено на 07.10.10 г., а по второто, също активирано по предложение на прокурор от СРП от 08.07.10 г., на 27.09.10 г. Определението по първата кумулация е влязло в сила на 23.10.10 г., а по втората- на 13.10.10 г. Следователно, макар и към деня на постановяване на определението на СРС, по което има оплакване пред настоящата съдебна инстанция за незаконосъобразност на съдебния акт, оповестен по Н. Ч. Д. 4833/10 г., да е имало постановено определение по Н. Ч. Д. 9094/10 г., последното не е било влязло в сила и поисканият за ревизия съдебен акт се явява най-краен такъв за изпълнение. Казаното не е самоцелно. От една страна пространни съображения в тази насока, която се явява изключителна важна за конкретното производство, са изложени в самото искане на Главния прокурор на Републиката. От друга- поясненията са релевантни най-вече заради позицията, която следва да бъде заета от ВКС на РБ и последиците в тази връзка. Без съмнение, постановеното по Н. Ч. Д. 4833/10 г. по описа на СРС, НО, 22 състав определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 и 3 НПК е незаконосъобразно. Макар и то да е постановено по предложението на прокурора от СРП, който буквално е поддържал направеното искане без корекции, дори и за деня на съдебно заседание да е имало надлежни данни за всички осъждания на Ц., съдът е бил задължен да спази т. 2 на ТРОСНК № 3/09 г., постановено по т. д. 3/09 г. и сам да вземе предвид всички осъждания на лицето, оценявайки набавените доказателствени материали в тази връзка. Това не е сторено по отношение на Н. О. Х. Д. 4499/09 г. по описа на РС-София, НО, 22 състав, по което за извършена на 3.11.08 г. измама, Ц. е осъден с присъда от 24.11.09 г., влязла в сила на 10.06.10 г., на девет месеца лишаване от свобода ефективно. Първостепенният съд е имал данни за посоченото осъждане, видно от приложеното към Н. Ч. Д. 4833/10 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, свидетелство за съдимост /второ такова в кориците на обсъжданото дело, с фигуриращо коментирано осъждане под № 16/. Като не го е съобразил, за да го включи в съвкупността, той е нарушил процесуалните правила, заложени в нормата на чл. 14, ал. 1 НПК, а като последица е допуснал и нарушение на материалния закон по чл. 25 вр. чл. 23 НК, преценявайки го неправилно. Ето защо може да се изведе заключение, че действително са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и наказателното производство следва да бъде възобновено. Както вече бе отбелязано по-горе, след постановяване на атакуваното определение, има и такова по отношение на Ц., постановено по Н. Ч. Д. 9094/10 г. по описа на СРС, НО, 97 състав. При същото е извършена цялостно групиране на всички наказания на осъдения. Това определение, влязло в сила на 13.10.10 г., е законосъобразно и следователно след възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението по Н. Ч. Д. 4833/10 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, по отношение на Б. Ц. остава да съществува в правния мир налично произнасяне за същия предмет с влязъл в сила съдебен акт. Присъстват предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 3 НПК и следва да се пристъпи към прекратяване на производството. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение