Решение № 103 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2011 г.

Решение № 103 от 20.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 9544/26.04.2011 г., подадена от Х. П. С. и Ф. Х. С. /Т./, чрез пълномощниците им адвокат С. К. и адвокат А. Б., против решение № 370/14.03.2011 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. д. № 410/2003 г. по описа на същия съд. С определение № 1075/25.11.2011 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ от Н. А. Г. Д. по отношение на ответниците по иска Х. П. С. и Ф. Х. С., поради наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, във връзка с евентуална недопустимост на въззивното решение в тази му обжалвана част, с оглед предвиденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В касационната жалба се излагат оплаквания, че въззивното решение в частта му, с която въззивният съд се е произнесъл по същество по ищцовите претенции на Н. Д., въпреки, че този ищец е оттеглил въззивната си жалба и на основание чл. 203, ал. 1 от ГПК /отм./ въззивният съд е прекратил производството по делото в тази част, с определение от 25.10.2004 г., влязло в законна сила като необжалвано, и по този начин решението на първоинстанционния съд в тази част е влязло в законна сила, поради което е постановено едно недопустимо решение от една страна и пререшаване на спора, който вече е бил решен с влязло в законна сила решение. Ответницата по касационната жалба П. В. К. от [населено място], в писменото си становище, счита че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответникът по касационната жалба Н. - А. Г. Д., моли жалбата на касаторите относно допуснатата до обжалване част от въззивното решение да се остави без уважение, като неоснователна. Върховният касационен съд, като обсъди доводите, изложени с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема следното: Видно от исковата молба, депозирана от Д. Г. К. /първоначалната ищца починала в процеса на производството по делото и заместена от законната си наследница П. В. К./ и Н. Д., чрез изричния си пълномощник Г. Н. К., са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ и чл. 26 от ЗЗД, против 22 физически лица и Община [населено място], като е образувано гр. д. № 3204/2001 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х гр. с., приключило с постановеното от съда решение № 115 от 1.11.2002 г., с което предявените искове са отхвърлени. Срещу горепосоченото решение на първоинстанционния съд е постъпила жалба с вх. № 7106 от 11.11.2002 г., подадена от Д. Г. К. - починала в производството по делото и заместена от законната си наследница П. В. К., както и въззивна жалба с вх. № 7299/19.11.2002 г. подадена от Н. - А. Г. Д., чрез пълномощника му адвокат П. Ат. М. В хода на въззивното производство по гр. д. № 410/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е постъпила молба с вх. № 115/20.10.2004 г. от жалбоподателя Н. - А. Г. Д., чрез пълномощника му адвокат П. А. М. /лист 311 - том I от делото/, с която се заявява от последния, че не поддържа и оттегля изцяло представената въззивна жалба и моли производството по отношение на Н. А. Г. Д. да бъде прекратено. В закрито заседание от 25.10.2004 г., във връзка с горепосочената молба, с която въззивният съд е сезиран, последният е постановил определението си, с което прекратява производството по в. гр. д. № 410/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд по отношение на въззивната жалба, подадена от Н. - А. Г. Д., чрез адвокат П. М., което като необжалвано е влязло в законна сила. Оттеглянето на въззивната жалба е един способите за прекратяване на въззивното производство. Според чл. 203, ал. 1 от ГПК /отм./, жалбоподателят може да оттегли изцяло /както е в настоящия случай/ или отчасти жалбата си по всяко време на въззивното производство, без да е необходимо съгласието на противната страна. Ако това оттегляне на въззивната жалба е предприето след изтичане на срока за обжалване, а видно от горепосоченото същото е направено от жалбоподателя Д., с писмена молба, в хода на въззивното производство, оттеглянето на въззивната жалба има за последица влизането на първоинстанционното решение в сила по отношение на последния. Според разпоредбата на чл. 219 б. "б" от ГПК /отм./ това става не от деня на оттеглянето, а от деня, когато влезе в сила определението на въззивния съд, с което той прекратява производството по делото. Видно от постановеното определение от 25.10.2004 г. по в. гр. д. № 410/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е оттеглена въззивната жалба, подадена от жалбоподателя Д. и е прекратено производството по делото по отношение на последния, в същото е посочено, че определението може да се обжалва в частна жалба пред ВКС в седмодневен срок, като на жалбоподателя Д. е изпратено съобщение /лист 337 от делото - том I/ за горното определение, чрез пълномощника му адвокат М., връчено на 3.11.2004 г., редовно оформено. По делото няма данни, и не се спори от самия жалбоподател Д., за това, че определението не е обжалвано и е влязло в законна сила след изтичане на горепосочения седмодневен срок от връчване на съобщението. Неоснователни са доводите на касатора Н. - А. Г. Д., изложени в писмената му защита и чрез пълномощника му адвокат М., че ищците по делото са необходими другари, поради което процесуалното правоотношение продължава да съществува, тъй като въззивната жалба на първоначалната ищца К. не е била оттеглена и постановеното решение обхваща всички страни. Както вече бе посочена, с исковата молба са предявени обективно съединени искове за собственост, с които всеки от ищците претендира за се признае за установено по отношение на посочените ответници, че е собственик на съответна за всеки от тях идеална част от процесните имоти. В случая не е налице необходимо другарство, тъй като всеки от съсобствениците може да предяви и поиска от съда да бъде установено неговото право по отношение собствеността върху недвижимия имот, поради което в този случай не е налице хипотезата, с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда да трябва да е еднакво спрямо всички другари. Въпреки липсата на въззивна жалба от Н. - А. Г. Д., поради гореизложеното, и наличие на влязло в сила решение на първоинстанционния съд по отношение на последния, въззивният съд, с поставеното решение е отменил решението, с което се отхвърлят предявените от първоначалната ищца Д. К. и Н. Д. искове, с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ срещу посочените ответници двадесет и две физически лица и [община], като е признал за установено че Н. Д. е собственик на посочените в решението идеални части от описаните недвижим имоти, т. е произнесъл се е по съществото на спора. При това положение, след като въззивната жалба, подадена от Н. - А. Г. Д. срещу първоинстанционното решение, е оттеглена и решението е влязло в законна сила в тази му част, въззивният съд е постановил едно недопустимо решение, като се е произнесъл по същество по предявените искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ от ищеца Н. Д., отменяйки първоинстанционното решение в тази му част, с която тези искове са били отхвърлени спрямо всички ответници и е решил спора по същество. Ето защо, в тази му част решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, но само по отношение на обжалвалите го ответници Х. С. и Ф. С., тъй като за останалите, като необжалвано въззивното решение е влязло в законна сила, и макар и порочно недопустимото решение в тази му част, поражда всички правни последици по отношение на последните. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд