Решение № 299 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 212/2008 г.

Решение № 299 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 212/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Й. Р. И. от гр. Е. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 440 от 26.10.2007 г. по гр. въз. д. № 654/2007 г. на Великотърновския окръжен съд с която е оставено в сила Решение № 34 от 11.04.2007 г. по гр. д. № 161/2006 г. на Еленския районен съд по отхвърления иск по чл. 108 ЗС и по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) срещу М. Р. И. и Р. И. Поддържа се, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради незачитане на доказателствата по делото и на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Й. И. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления ревандикационен иск и този по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) срещу М. Р. И. и съпругата му Р. И., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е прието, че ищецът не е доказал, че е собственик на претендирания имот и че е налице идентичност с имотите, за който ответниците се легитимират като собственици. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Обжалваното решение е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при липса на ясни доказателства относно основният според въпрос за идентичност на имотите, за който страните се легитимират като собственици. По наследство от Р. С., баща на ищеца Й. И. и ответникът М. И., са съсобственици (заедно със сестрата Е. Р. и брата К. И.) на недвижим имот дворно място в с. Д., община Е. с площ от 2130 кв. м., заедно с построените жилищна сграда и стопански постройки, съставляващ ПИ № 9, за който са отредени УПИ III-9 и УПИ IV-9 от кв. 23 по плана на селото, признато с вляло в сила решение по гр. д. 37/2005 г. на Еленския РС, потвърдено от ВТОС с Решение № 389 от 24.11.2005 г. по гр. д. № 778/2005 г. и Решение № 433 от 4.05.2007 г. ВКС-II отд. по гр. д., № 118/2006 г. (обр. По описа на IV отд.) в частта по уважения иск по чл. 108 ЗС до размер на 3/7 идеални части от имота. Със заявения в производството ревандикационен иск, Й. Р. И. е поискал да се признае по отношение на брат му М. и съпругата Р., че е собственик (респ. съсобственик доколкото се поддържа, че има идентичност на имотите с тези по влялото в сила решение) на недвижимите имоти, описани по констативен нотариален акт № 184/2006 г., с който на основание давностно владение е признато в полза на М. И. и Р. И. правото на собственост на жилищна сграда и дворно място от 660 кв. м., представляващо УПИ II-8, при посочените граници и на второстепенна сграда (плевник) с дворно място от 645 кв. м. ПИ V-133 в кв. 23 по плана на с. Д., община Е. и да му се предаде владението, като се обезсили и констативният нотариален акт. За да отхвърли иска, решаващият съд, без анализ на доказателствата по делото и без да даде ясен отговор на съществуващите противоречия, е приел за безспорно, че липсва идентичност на претендираните от ищеца Й. И. недвижими имоти, с тези, за който е призната съсобственост по наследство. Решението е необосновано. По делото, ищецът е уточнил, че останалото в наследство от бащата дворно място от 2130 кв.м в с. Д. с построена къща и постройките в него (л. 27) съставлява: жилищна сграда и дворно място от 660 кв. м.-УПИ II-8 и УПИ V-133 в кв. 23; второстепенна сграда (плевник) и дворно, място от 645 кв. м., съставляващо УПИ V-133; жилищна сграда и дворно място от 855 кв. м., за който имот са отредени УПИ III-9 и УПИ IV-9 в кв. 23 и че констативния нотариален акт № 184/2006 г. брат му и неговата съпруга "заграбват" 1305 кв. м., като за останалите деца остават 855 кв.м. От страна на ответниците, е направено оспорване, че дворните места (предмет на НА № 184/2006 г.) са закупени от ТКЗС - Б. от М. И., той е построил жилищната сграда в резултат на 40 годишно владение е придобил имотите по давност, като е подкрепа на възраженията си е представил Удостоверение № 290 с. Б., 24.02.1964 г. - ТКЗС с. Б. за това, че с Протокол № 3/23.02.1964 г. на УС на ТКЗС е видоизменено решението за продажба на парцел **** в кв. м 23 вместо да бъде продаден на Р. И. С. да се продава парцела на М. И., Строително разрешение 20/1965 г. и строително разрешение 1/1969 г. за строеж къща и стопанска сграда на М. И. При тези данни настоящата инстанция намира, че в производството е останал неизяснен основния въпрос наличието (респ. липсата) на идентичност изцяло или частично между описаните недвижими имоти по НА № 178/2003 г., легитимиращ наследниците на Р. И. като съсобственици (при посочените с влязлото в сила решение права на съсобствениците) и по НА № 184/2006 г. Налице е основания за отмяна на неправилното въззивно решение, като за изясняването ми делото следва да се върне на въззивния съд за изслушване на съдебно-техническа експертиза, с помощта на която, като се проследят регулационни планове на населеното място, се даде ясен отговор какво е представлявал закупения от ТКЗС Б. недвижим имот "2-133", се проследи и регулационния статут на притежавания от наследодателя Р недвижим имот от 2 130 кв. м. дворно място в с. Д., като се съобрази влялото в сила (между страните) съдебно решение и при съпоставка между границите на имотите по посочените нотариални актове, се даде ясен отговор на спорния въпрос за наличието изцяло или частично на идентичност между тях. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия